Одитори от Европейската сметна палата: Потребителите се губят в лабиринта от етикети върху храни

Объркването се увеличава и от растящия брой незадължителни етикети, символи и твърдения, които се използват с цел привличане на клиенти

Потребителите лесно могат да се изгубят в лабиринта от етикети на хранителни продукти. Стикерите върху храните трябва да помагат за вземането на информирани решения при покупка в магазина. Потребителите обаче се сблъскват с все повече твърдения, символи, лозунги и рейтинги върху етикетите, които могат да бъдат не само объркващи, но и подвеждащи. Това е посочено в доклад на Европейската сметна палата (ЕСП). Одиторите са разкрили редица обезпокоителни пропуски в законодателството на ЕС, както и проблеми при проверките и санкциите.

Правилата на ЕС за етикетиране на храните позволяват посочването на твърдения за хранителни и здравни свойства дори за продукти с високо съдържание на мазнини, захар или сол. По този начин захарни продукти, като например енергийни блокчета, може да бъдат рекламирани като „с високо съдържание на протеини“. Потребителите все повече се сблъскват и с 

нерегулирани здравни твърдения за растителни вещества,

като например „допринася за възстановяването на енергията“ или „подобрява физическата форма“, дори когато това не е обосновано от научни доказателства.

Някои потребители дори могат да се почувстват ощетени. Страдащите от хранителни алергии могат да се сблъскат с прекомерно предпазливо етикетиране на продуктите и общи предупреждения от типа на „може да съдържа алерген“. Това ограничава техния избор на продукти. Вегетарианците и веганите са особено засегнати - етикетирането на продукти като подходящи за вегетарианци или вегани не е регулирано, защото не съществува определение за тези продукти на ниво ЕС.

Объркването се увеличава и от растящия брой незадължителни етикети,

символи и твърдения, които се използват с цел привличане на клиенти. Сред тях са етикетите за чисти съставки, свързани с отсъствието на определени елементи - например „без антибиотици“ и несертифицирани качества като „пресни“ и „натурални“, но също и множество претенции за екологичност, които са подобни на прилаганите в други области заблуждаващи твърдения за екосъобразност. Одиторите отбелязват, че, за съжаление, настоящите правила на ЕС не са в състояние да предотвратят тези практики.

В допълнение към тези критики ЕСП установи, че повишаването на осведомеността на потребителите не е ясен приоритет. За периода 2021-2025 г. ЕС е отпуснал само около 5,5 млн. евро за кампании за повишаване на информираността относно хранителните етикети. В държавите членки подобни кампании се провеждат спорадично. Маркирането на датата например е задължително, но въпреки това не е добре разбрано от потребителите, които често

не са наясно със значението на означенията „най-добър до“ и „използвай преди“.

Предприятията за производство на храни понякога се възползват и от слабостите при извършването на проверки и налагането на санкции. Проверките като цяло функционират добре за задължителните елементи на етикетирането на храните. За разлика от това обаче се извършват малко или никакви проверки на незадължителната информация, като например твърденията за хранителни и здравни свойства или на продажбите на храни онлайн, нараснали изключително по време и след ковид пандемията, при които е почти невъзможно да се проверяват уебсайтове извън ЕС.

По отношение на нарушенията одиторите заключават, че налаганите глоби невинаги са възпиращи, ефективни или пропорционални.