Няма "не искам": Въвеждането на еврото е неизбежно, въпросът е кога

На няколко места в Пловдив от известно време се събира подписка против въвеждането на еврото в България. Има я и във виртуален формат, под формата на онлайн петиция. Тя е инициирана от партия „Възраждане“, отдавна известна с антиевропейските си настроения. В различни часове от деня масите с подписката са ту много оживени, ту съвсем пусти. И това е огледало на действителността. 

Всъщност подкрепящи идеята да си останем с българския лев има много и това се доказва и от национално проучване на „Алфа Рисърч“ от края на миналата година. То сочи, че всеки втори гражданин не ще еврото. За сметка на това бизнесът е положително настроен и 2/3 от неговите представители са „за“ въвеждането му. Най-общо казано, суверенът е раздвоен в мнението си и с охота слуша всеки оратор, който говори шумно и разпалено за „националната независимост“, включително и парична. Министерство на финансите като отговорен фактор пък упорито повтаря работната дата 1 януари 2024 г. за преминаване към европейската валута. 

Истината е, че Еврокомисията гледа единствено официалната държавна позиция по въпроса, но ще каже ставаме ли, или не за еврото през месец май в поредния си доклад. Подписки, идеи за референдум, протести и прочие няма да са в състояние да наклонят везните по една проста причина. Българският Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление не допуска провеждането на допитване по ангажименти на страната ни, поети чрез международни договори, които вече са ратифицирани от парламента, какъвто е случаят с Договора за присъединяването на България към ЕС. Така че подобен референдум при сегашното законодателство е невъзможен. 

Присъединяването към еврозоната е задължение на всяка страна, в това число и България, според Договора за функциониране на Европейския съюз. Няма обаче точно обозначен момент кога една държава следва да стане член на паричния съюз, тъй като това е свързано с изпълнението на Маастрихтските критерии. България приключи 2022 г. с дефицит от 2.9% и това означава, че по тази точка сме ОК. Големият проблем обаче е инфлацията. Служебният кабинет прави отчаяни опити да й сложи юзди и по думите на икономическия министър Никола Стоянов, тя трябва да падне поне до 10 на сто в името на голяма цел, като, за да се случи, ще се преговаря с търговските вериги да намалят цените. В условия на пазарна икономика такива „преговори“ с частния бизнес обаче са, меко казани, спорни.

В ЕС има 27 държави, а в еврозоната ​- 20. Единствената държава, която е договорила изключение от задължение за участие в еврозоната, е Дания. Съседна Румъния пък отлага (или я отлагат) за четвърти път. Първоначално Румъния, която влезе в ЕС заедно с България през 2007 г., си постави за цел приемане на еврото през 2014 г., но срокът бе преразглеждан няколко пъти. Влизането в еврозоната беше отложено за 2019 г., после за 2024 г., а сега - за 2029 година, съобщи официално националната й банка. По-рано миналата година обаче в доклада си ЕК посочи изрично, че дава зелена светлина само на Хърватска, а останалите държави, които се наблюдават за изпълнение на критериите, не отговарят на условията.

В чакалнята за дълго

От 10 юли 2020 година България е член на междинната зона преди приемането в еврозоната - т.нар. разменен механизъм ERM II, популярен у нас още като “чакалнята на еврозоната”. Минималният срок, в който държава, членка на ЕС, трябва да престои в „чакалнята“, е 2 години и за нас той изтече миналата година. Максимален няма.  

Синдикатите искат 500 евро заплата

Да влезем в еврозоната от началото на 2024 г. с минимална заплата 500 евро, поиска президентът на КНСБ Пламен Димитров. От синдикалната организация настояват тази година да има още едно увеличение на минималната заплата и с приемането на бюджета за 2023 г. тя да стане 850 лв. Така, ако се спази работният график за еврото и то влезе догодина, най-уязвимите работещи да бъдат застраховани и преходът да е по-малко болезнен.  

Синдикатите са убедени, че освен инфлацията догодина бедните ще бъдат ударени и от закръглянето при конвертирането от едната валута в другата.   

Чакаме писмо с калкулатор по пощата

Въпреки неизвестните около датата на влизане в еврозоната, държавата е разписала Национален план за въвеждане на еврото. От последния месец на миналата година имаме и Комуникационна стратегия, която би следвало да обясни на народа как една сутрин ще се събудим и в джобовете си ще имаме евро. 

Опитът на Хърватска сочи, че проблем с парите по банковите сметки няма

 

Националният план е изготвен по модела на другите държави, минали вече по този път. Според документа стикер „честен търговец“ ще има за всеки търговски обект, който преобразува точно цените на стоките от левове в евро. Това ще е лесно проследимо за месец януари 2024 година, когато магазините трябва да поддържат два етикета ​- един в левове и един в евро. Контролът е възложен на Комисията за защита на потребителите, която, както всички знаем, няма огромен списъчен състав, който да тича от магазин в магазин.  

Търговците, които умишлено нарушават правилата за преобразуване или закръглят, ще бъдат санкционирани, а техните имена ще бъдат посочени в черен списък, който ще бъде публичен на интернет страницата на Комисията за защита на потребителите, става ясно от Комуникационната стратегия за информация и публичност на присъединяването на България към еврозоната. Това като идея е добре, но препъникамъните ще дойдат от това, че там ще присъстват големите търговски обекти. Няма как да бъдат обхванати квартални бакалии и по-малки магазинчета.   

Сроковете, на практика, са мъглява работа. Информационната кампания, според разписания документ, трябва да започне 12 месеца преди евентуалното преминаване към еврото. Тоест вече някой трябва да е започнал да обяснява на народа стъпките за преминаване към единната евровалута. Замислено е всички домакинства да получат нелично адресирани писма с информация за промяната, за защитните характеристики на евробанкнотите и монетите, за възможните начини за обмен на валута и други технически изисквания. Към писмата ще има карти-калкулатори, чрез които всеки гражданин ще може нагледно да разбере как ще се извършва пресмятането на стойностите от левове в евро. 

Другият спряган вариант е  чрез мобилните оператори да се изпратят кратки съобщения до всички абонати с информация за предстоящото въвеждане на еврото и линк към официалната интернет страница за еврото (която още не е готова). Което пак ограничава кръга на информираните до една определена възраст.

 Създаване на целенасочена интернет страница за еврото, мащабна комуникация за избор на дизайн на българските евромонети и специално брандиран бус - евромобил, който ще пътува из страната, за да предоставя информация за евровалутата - това са другите предвидени методи, с които България ще популяризира процеса на подготовка на страната ни за присъединяване към еврозоната.

От Министерството на финансите уверяват, че информационната кампания ще бъде насочена към предоставяне на точна, достъпна, разбираема, навременна и всеобхватна информация за всички практически аспекти на въвеждането на еврото - за самия процес по замяната на лева с евро (курс, времеви периоди, цени и др.) и промените както в ежедневния живот на българските граждани, така и тези в икономиката, с акцент върху мерките за защита на потребителите.

Пресният пример на въвеждането на еврото в Хърватия от началото на годината обаче доказа един от най-големите страхове на българите - че цените ще хвръкнат. Търговците в най-новия член на еврозоната наистина спекулативно вдигнаха цените и бяха заплашени с глоби от държавата. Премиерът на Хърватия Андрей Пленкович обяви, че размерът на глобите варира от 1000 до 26 000 евро.