46
Следвайте ни

Ниските лихви няма да са вечни, но ще се качват плавно

Тихомир Тошев, кредитен консултант, говори пред "Марица"

viber icon

От гледна точка на инфлацията в момента е плюс да се инвестират парите, защото иначе те се обезценяват

Българинът и в следващите години ще продължи да трупа спестявания в банките, въпреки нулевите лихви

- Г-н Тошев, 2021 година се очертава като рекордна за жилищното кредитиране в новата история на България. По данни на БНБ за периода януари-септември са раздадени жилищни кредити на обща стойност 3,8 млрд. лв., което е с 39% повече от същия период на 2020 г. и с 44% повече от 2008 г. - най-силната година за ипотечното кредитиране преди световната финансова и икономическа криза. Не е ли опасна тази тенденция?

- Да, наистина има рекорд и тази година ще стигнем до невиждан обем на изтеглените кредити от съществуването на ипотечен пазар в България. Забележете обаче, че става въпрос за ръст при размера на кредитите и това е лесно обяснимо. В последните години се теглят по-големи суми не само защото имотите са по-скъпи, а за покупката на по-големи жилища. От една страна, пандемията,  хоумофисът, ученето от къщи, интересът за закупуване на допълнителен имот извън големите градове доведе до тези рекорди.

А относно опасностите, смятам, че засега картината е добра. Специално от гледна точка на инфлацията в момента е плюс да се инвестират парите, защото иначе те се обезценяват. Що се отнася до щетите от пандемията, вече ясно се видя, че те засягат само определени отрасли на икономиката. Други работят нормално, както преди идването на COVID-19, а има и трети, които са във възход точно заради пандемията. Данните показват, че има ръстовете на БВП в цяла Европа, а и по света, така че възстановяването на икономиките вече е в ход. Това предполага, че има достатъчно работа и физическите лица могат да сменят попрището си, ако се наложи. Така че цялостната икономическа обстановка не говори за риск. Ако доходите са стабилни, ако човек отговаря на изискванията за ипотечен кредит и най-вече - ако жилището му трябва, за да реши някакъв проблем - да спре да хвърля пари за наеми и да притежава собствен дом, да продаде по-малкото си жилище, за да си купи по-голямо, защото домакинството му се е увеличило, не се смята за рисково.

- Тук говорите за покупка на жилище от нужда. А ако е с цел инвестиция - препродаване или отдаване под наем?

- Важно уточнение наистина. Аз не съветвам хората да правят инвестиции изцяло с банково кредитиране. Определението за инвестиция е да имате собствени средства, които да вложите някъде. Инвестиции могат да правят само тези българи, които са спестили и държат част от тези 65 милиарда лева депозити по банките, но не и хората, които нямат пари настрана.

- Огромното количество отпуснати кредити означава, че банките не са затегнали условията за кредитиране? Въпреки несигурното бъдеще.

- Банките наистина не са затегнали условията, на които трябва да отговарят кандидатите за дългосрочни заеми. Затягане имаше съвсем за кратко по време на първото затваряне на държавата и икономиката през март 2020 г., когато опасността от новия вирус беше непозната. Това трая обаче само за три-четири месеца. След това условията бяха редактирани във вида отпреди COVID-19, защото банките видяха, че безработицата остана ниска и хората продължиха да трупат депозити. И това се случи, въпреки ясно изразената тенденция за нулеви лихви и облагане с такси на притежателите на големи суми по сметки. Вече е ясно, че ако искате да държите много пари в банките, трябва да плащате за това. С една дума - банките имат интерес и нужда от това да раздават кредити, тъй като депозитната им маса нараства. И тя им тежи дори когато не плащат лихви на спестителите. От друга страна - стабилната икономическа среда също предполага сигурност. Виждаме, че няма особена промяна и влошаване при вече изтеглените кредити, те се обслужват редовно. Имаше леко повишение само при кредитополучатели от браншовете, които COVID-19 удари по-сериозно. На тях много им помогна законовата възможност за гратисни периоди и понеже те вече изтекоха, от данните се вижда, че особени проблеми няма. Нивото на лошите кредити не се покачва, каквито опасения имаше в началото на ковид кризата.

- Другата важна новина от статистическите данни е, че лихвите по ипотеките са на исторически ниски нива. Проблемът е обаче, че ако сега взема заем на лихва под 3%, тя няма да е все така. Какво да очакваме?

- Ще започна по-отдалеч. Колкото и оптимистично да изглежда в момента пазарът, това не бива да ни кара да правим рискови движения. Кредитните консултанти винаги съветваме клиентите да не надскачат възможностите и да мислят и за лошите сценарии. Като например - ако останат без работа и съответно без доходи. Златно правило е, че винаги трябва да имате заделени три до шест вноски, за да можете да посрещнете житейските неудачи. Да сте подсигурени, че имате един период, в който спокойно да си намерите нова работа. Съветваме хората също да изчислят какво би се случило, ако лихвата им нарасне с 1 процент - от 2.5% стане 3.5%,  и новата месечна вноска как ще се отрази на семейния бюджет.

Конкретно на въпроса - повечето оферти за кредити на нашия пазар са с плаващи лихви. Само няколко банки предлагат фиксирани лихви и в повечето случаи те са само за първите пет години. От тях по спомен само една банка предлага фиксирана лихва за целия срок на кредита, но както се досещате - лихвата не е 2.5%, а доста повече. И ако лихвата ви не е фиксирана, какъвто е масовият случай, това означава, че тя се влияе изцяло от пазарни показатели. Преди четири години, когато приеха Закона за кредитите за недвижими имоти, на банките им бе ограничено правото да вдигат лихвите, когато те решат. Лихвата сега ще се вдигне само ако пазарните индекси тръгнат нагоре. Тоест, един кредит, който е изтеглен в този момент, няма шанс да остане на същата лихва и в следващите 25 години. Той ще се влияе от пазарната лихва. И тъй като заговорихме за тези хора,  които теглеха заемите си преди четири години, когато законът се прие, само ще вметна, че техните лихви намаляват. Защото индексите или почти не мърдаха, или вървяха надолу. Обикновено тези показатели се преразглеждат на шест месеца и клиентите се уведомяват. И както казах, икономиката върви нагоре и лихвите ще вървят нагоре, но плавно. Това не е толкова страшно. Първо, защото очакванията са, че това ще стане бавно и постепенно. И второ, няма основания да твърдим, че лихвите ще станат двойни, а вноската от 600 лева, примерно, ще стане 1200 лева. Напротив, лихвите ще останат в тези рамки, могат да се покачат с 1 процент, но винаги на пазара ще има банки, които ще са по-агресивни и ще предлагат добри условия за новите клиенти. Хората пък, които смятат, че лихвата в тяхната банка не е най-добрата, имат опция да рефинансират заема си. 

- Миналата седмица се обяви още едно сливане на банки у нас - собственикът на ОББ придобива Райфайзен България. Така пазарът не става ли по-малко конкурентен и съответно условията за финансиране „под индиго” без особен избор?

- Ние и досега сме виждали много банкови сливания. УниКредит стана най-голямата банка в резултат на сливането на три банки, ДСК се обедини със Сосиете Дженерал Експресбанк, СиБанк с ОББ. Най-вероятно в следващите години ще видим още такива процеси. Конкретно за ОББ и Райфайзенбанк окончателното придобиване и преливането на клиентите в голямата банка ще се случи в средата на следващата година. Засега това няма как да повлияе на конкуренцията на банковия пазар. Все още имаме твърде много банки за малкия пазар в България. Според мен, конкуренцията ще се запази и това ще продължи да води до подобряване на условията на различните банки.

- Кога банките ще се върнат към основаната си функция - да кредитират, а не да събират депозити? Въпреки рекордните ръстове при ипотеките, спестяванията са доста повече от раздадените кредити.

- Така е. И бъдете сигурни, че банките много искат да се върнат към основната си функция. БНБ също им направи забележка, че ударното кредитиране крие рискове. Когато ръстът в кредитирането стане твърде голям, тогава се създава риск за целия пазар, но засега моите очаквания са, че българинът и в следващите години ще остане доста спестовно настроен. Въпреки инфлацията и нулевите лихви ще продължи да трупа пари в банките. При предишната криза, през 2008 г., влязохме с 22 милиарда депозити. Сега са 65 милиарда. Виждаме, че всякакви сътресения, които се случват в ежедневието, настройват хората да са по-спестовни, за да може да са по-подготвени точно за такива ситуации в бъдеще.

ВИЗИТКА 

Тихомир Тошев е магистър по информационни управляващи технологии със специалност „Инженерна икономика и мениджмънт“. Повече от 16 г. се занимава с финансово и кредитно консултиране. Управител е на консултантска компания КредитЦентър и оценител на недвижими имоти.

 

Вяра Порязова

Вяра Порязова

Журналист - екип "Бизнес"

Вяра Порязова е завършила „Макроикономика” в ПУ. Има 2-годишна специализация по „Икономическа и политическа журналистика” към ФИСН в ПУ и курс към „Европейски стандарти в медиите”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

?-?

?-?

29.11.2021 | 16:48

А вечна ли ще е таксата обслужване на сметка, и как ще расте - скокообразно, или в аритметична прогресия?

Отговори
4 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Кои са най-големите предизвикателства пред новото правителство през 2022-ра година?