МФ предлага нов еднократен данък за всички фирми със свръхпечалба

Черен сценарий за държавните финанси написа служебният министър Росица Велкова. Според нея съществуват редица рискове пред държавата заради очертаващия се тази година огромен бюджетен дефицит от 6.9% от БВП. За да не се стигне до там, МФ ще предложи данъчни промени, които да доведат до ръст на приходите. Ще бъдат предложени и мерки за рязко орязване на разходите. Целта е в НС да бъде внесен проектобюджет с дефицит от 3%. Не е ясно обаче дали така предложените данъчни промени и проектобюджет ще бъде одобрен от новото Народно събрание. Проектобюджетът ще бъде представен за обществено обсъждане веднага след изборите, за да мине съгласуване и да бъде внесен до края на април в НС. Служебното правителство готви проект заради напредването на сроковете около изтичащия удължителен закон за прилагането на бюджета за 2022 г.

 

НОВ ДАНЪК СВРЪХПЕЧАЛБА ЗА ВСИЧКИ

МФ предлага да се наложи нов данък свръхпечалба за всички юридически лица за второто полугодие. Той ще е еднократен и с него ще бъдат обложени свръхпечалбите на всички фирми, като за определяне на свръхпечалбата ще се ползва дефиницията, въведена от ЕС за сектора на горивата. "Ще се вземат за база усреднените печалби за 2019, 2020 и 2021 година, които ще бъдат увеличени с 20%, и разликата спрямо печалбата от 2022 г. ще бъде обложена с 33% данък", обясни финансовият министър Росица Велкова. Данъкът ще започне да се начислява от средата на 2023 г. по подобие на авансовото начисляване на корпоративния данък и ще има уравняване през 2024 г.

Освен това всички държавни предприятия ще трябва отчислят 100% данък дивидент на държавата, като няма да се допускат изключения. Предвижда се увеличение на тол такси и на концесионните такси, индексирани с инфлацията. Ще отпаднат отделни временни данъчни облекчения - намалени ставки по ДДС и намалени акцизни ставки, ще се увеличи акцизът на електронните цигари. При ДДС ще бъде запазена ниската ставка за хляб, брашно, бебешки храни, и книги, а за ресторантьори и спортни съоръжения ще се възстанови 20-процентната ставка. Ще се засили фискалният контрол върху рисковите стоки - за тях ще се въведе предварително деклариране на ДДС. От новите мерки в частта приходи се очаква  положителен ефект от 6 млрд. лв. допълнителни постъпления в хазната.

 

ОРЯЗВАНЕ НА РАЗХОДИ

МФ предлага през 2023 г. да няма ръст на чиновническите заплати. Ще бъде допуснато увеличение с 10% само в структури, в които не е имало никакво увеличение през 2022. Ще се орежат разходи за командировки, представителни разходи и разходи за издръжка. Ще се заложи традиционен буфер в бюджета - министерствата да получат на 90% бюджетите си и да ползват останалите 10% през последното тримесечие само при спазено салдо, тоест дефицитът да не надхвърля заложените 3%. Ще се забрани прехвърлянето на заложени в бюджета капиталови разходи, които не са били използвани, за финансиране на други тип разходи. С тези мерки ще бъде гарантирано изпълнението на разходни политики като планираната актуализация на пенсиите от юли.

"Това не означава, че държавата е пред фалит, каквито интерпретации се правят. Няма как да е пред фалит, като се предприемат мерки за бюджет с дефицит до 3%", коментира Велкова. Тя изтъкна, че ако НС се изкуши да приеме бюджет с дефицит над 3%, България рискува загуба на шансове за еврозоната, стартиране на процедура по свръхдефицит, нуждата от поемане на нов дълг и поскъпване на дълга. "При загуба на перспектива за влизане в еврозоната може да се учаква повищаване на лихвите по дълта, може да има проблеми с пласирането на достатъчно големи обеми дълг и да се наложи вземане на дълг от МВФ", коментира Велкова.

 

ЗАЩО СЕ НАЛАГАТ МЕРКИТЕ

Ако спешно не бъдат осигурени приходи, може да се стигне до доста черни сценарии. Може да се наложи взимане на заем от МВФ, ако МФ не може да осигури поемането на дълг на международните пазари. За неопределено време ще се отложи присъединяването ни към еврозоната. "Чисто теоретично, съществува дори риск за промяна на съществуващия курс на лева към еврото", обясни финансовият министър.

Това са част от рисковете изброени в проект на решение на Министерския съвет за одобряване на параметри, допускания и мерки за разработване на Закон за държавния бюджет за 2023 г., разгледано днес на заседание на служебния кабинет.

„Разработените от Министерството на финансите разчети показват, че при запазване действието на приетите през 2022 г. политики и отразяване на фискалните ефекти от влезли в сила нормативни актове, предопределящи приходите и разходите, целогодишният ефект за 2023 г. предполага значително влошаване на бюджетното салдо на сектор „Държавно управление“ в размер на 6,9 на сто от БВП, за което Министерството на финансите сигнализира още през месец август миналата година“, пише министърът на финансите.

И добавя, че това е резултат от политическите мерки, взети от последните няколко Народни събрания -  данъчни облекчения и на намалени данъчни ставки с отрицателно отражение върху бюджетните приходи, увеличение на разходи с постоянен характер (като например пенсии, социални разходи и възнаграждения), както и нереализирани европейски и национални инвестиционни програми.

Тъй като някои от мерките, приети от 47-то НС през 2022 г., влязоха в сила в края на годината, дефицитът за 2022 г. остана в рамките на фискалните ограничения по националното и европейското законодателство. Целогодишният ефект от прилагането на тези политики и изместването на нереализираните инвестиционни разходи обаче водят до значително увеличаване на разходите по бюджета за 2023 г. и в средносрочен план дефицитите са отново в порядъка на 6-7 % от БВП“.

При тези параметри, без предприемане на консолидиращи мерки, се очертават следните рискове:

1. Сериозно се влошава в средносрочен план поддържаната фискална устойчивост;

2. Променя се структурата на разходите в полза на постоянните разходи за социални плащания и възнаграждения и липса на гъвкавост за отпадане на действащи и реализиране на нови политики и програми;

3. Увеличава се рискът от включване на страната ни в процедура по прекомерен бюджетен дефицит още на база на прогнози за нарушаване на фискалните правила, което поражда задължения за предприемане на незабавни, коригиращи мерки, неизпълнението на които може да доведе до санкции от ЕК, в т.ч. и спиране на ЕС плащания;

4. Отлагане за неопределено време присъединяването на страната към еврозоната или поставяне на условия за промяна на фиксирания към настоящия момент курс на лева към еврото;

5. Вероятност от влошаване на кредитния рейтинг на страната;

6. Повишаване цената на дълговото финансиране и затруднения при емитиране на външни и вътрешни заеми, което ще създаде ликвидни проблеми за финансиране на бюджетните разходи, както и ще доведе до значително повишаване на лихвените разходи за обслужване на дълга. При този сценарий може да се наложи страната ни да ползва заем от МВФ, който също ще наложи рестриктивни фискални изисквания като условие за предоставянето на заема;

7. При запазване на очертаните негативни тенденции за дефицита се увеличава възможността с ускорени темпове да се приближим до горните граници на дълговия критерий от 60% от БВП.

„За преодоляване на тези рискове правителството следва да положи всички усилия за придържане към цифровите фискални правила и ограничения по ЗПФ, съответно да предложи постоянни консолидационни приходни и разходни мерки за достигане на целевите нива на дефицита за периода 2023-2026 година“, заявява финансовият министър Росица Велкова-Желева.