Следвайте ни

Кризата стопи малките депозити, растат големите спестявания

viber icon

 

Три големи промени се случиха в банковия сектор в кризисната 2020 година. Банката влезе в телефона и започнахме все по-често да банкираме от вкъщи. Ако държавната или коя да е местна власт се дигитализираше с тези темпове, чиновниците бързо щяха да изпаднат от топа на класацията за най-недолюбвани.

Второ - лихвите са ниски, а кредитната активност - нелоша, на база на необичайната икономическа година. Тази констатация обаче е като народната мъдрост за „свинското със зеле” - за едни е само постно зеле, а за другите остава месото. Тоест, докато едни хора се чудят как да вържат двата края, защото са останали без препитание или с намалени доходи, други с лекота биват одобрявани за ипотечни кредити, за да закупят нов имот като вид инвестиция в несигурното време.

И третото, което от години не е новина - спестяванията в банки продължават да растат с бесни темпове въпреки нулевите лихви. Последната статистика на БНБ за тримесечието юли-септември показва, че те са на стойност 58.1 млрд. лева. Това е размерът на спестяванията само на физически лица и самостоятелните предприемачи (в т.ч. еднолични търговци и самонаети лица) и нетърговските организации, обслужващи домакинствата. Тази година обаче има една малка особеност - депозитите с малки суми по тях започнаха да намаляват като брой, което говори, че много хора вече са в плен на трудната икономическа ситуация и посягат на белите пари за черни дни. През последното завършено тримесечие намаляват като брой именно сметките с наличност между 1000 и и 5000 лева.

Лихвите по кредити продължават да падат. В началото на годината потребителските заеми в лева са вървели средно с 8.34% лихва, докато през октомври са паднали на 7.79%, прави сравнение Десислава Николова, финансов анализатор в портала „Моите пари”. В интерес на истината има оферти и за лихва от малко над 5.5 %, но те се отнасят за отбрани кандидати - с високи официални доходи, работещи в определени компании и с превод на работната заплата в банката.

Както обаче неведнъж експертите са подчертавали, лихвата не е най-важният елемент от кредита. Показателят годишен процент на разходите /ГПР/, което всъщност представлява същинската цена на заема, също пада, което означава, че или липсват някои такси, или че те са намалени. В резултат БНБ регистрира ръст и при потребителските, и при ипотечните кредити. Целта на заемите обаче се промени. Хората, които имаха някакви свободни пари, инвестираха в имот - по-голям апартамент или селска къща, защото българинът счита, че това е най-сигурният актив. Ако досега фаворитът при ипотечните заеми беше двустаен апартамент, той отстъпи място на тристайния, сочат наблюденията на експертите. Така жилищното кредитиране се върна само два месеца след фаталния март към обичайната си скорост - 300 милиона лева месечно. При потребителските заеми най-често посочваната цел е ремонт на дома, което също се обяснява с извънредното положение и задържането на много хора у дома, анализира Десислава Николова.

Банките се оказаха изключително гъвкави и успяват много бързо да усетят пулса на ситуацията. Още с първия локдаун през месец март започнаха да избягват кредитирането на „рискови сектори” - ресторантьорство, хотелиерство, транспорт, туризъм. Те не спряха да дават заеми на кредитоискатели от тези засегнати браншове, категорична е Десислава Николова. Просто станаха по-предпазливи - намалиха максималния размер на сумите, на банковото финансиране, спряха да финансират строителни обекти на Акт 14. След първоначалния ступор обаче рестрикциите отстъпиха място на ново оживление и нещата аха да се върнат в първоначалната точка. Резултатите от втория, частичен локдаун, предстои да се анализират. 

 

Милионите -  на сигурно място

За последното отчетено тримесечие пък се пръкнаха нови 83-ма милионери с депозити над 1 милион лева. Така към септември 2020 г. сметките с крупни суми по тях станаха 1070. Само в тях са затворени 2.6 милиарда лева. Справката на Централната банка сочи, че се увеличават парите във всички сметки над 10 000 лева, но най-много при големите суми. Това е лесно обяснимо - заради пандемията много богати хора и бизнеси отложиха инвестиционните си планове и направиха най-лесното - вложиха парите си в банка, за да им ги пази на сигурно място.

 

Клик, може ли 5000 лева назаем? Бързо!

Кредит - потребителски или ипотечен, може да се заявява абсолютно дистанционно, без посещение в банков офис, с няколко клика на компютъра или през мобилния телефон. И това е най-малкото. От дивана у дома вече могат да се превеждат суми, да се проверяват салда по сметки, да се плащат комунални услуги, да се блокират кредитни и дебитни карти и т.н. Онлайн може да се активира електронно банкиране, което пък дава още повече поле за действие, без да висите на гише в банката.  

За девет месеца COVID-кризата промени кардинално работата на банковите служители, форсира дигитализацията в сектора и направи възможно в огромна степен самообслужването. И ако това е добра новина за клиентите, които ще спестят време и пари, то за банковите служители не е. С навлизането на все повече дигитални услуги, професията на банковия чиновник е под заплаха. И в най-близко бъдеще заетите в нея ще намалеят.

Добрата новина е, че банкирайки от вкъщи, плащаме наполовина по-малки такси. А при някои услуги дори липсват. Райфайзен банк например са изчислили, че ползвайки опцията "Райфайзен Онлайн", се пестят до 68% от стандартните такси на гише. Това е така най-малкото защото не ангажираме служител. В същото време без консултация средностатистическият българин не може да мине и банките се видяха принудени да дават информация и съвети по телефона, в чат-ботове, да организират специални видеочатове онлайн и да обогатяват каналите си за комуникация с клиентите.

Така например ОББ предлага видеосреща дори при трудности за кандидатстване онлайн за потребителски кредит, а Пощенска банка ухажва премиум клиентите си с индивидуална видеовръзка, която освен разговор осигурява сигурен обмен на документи. Правят го и в Банка ДСК и в повечето големи финансови институции. За услугата не се начислява допълнителна такса. Обаче трябва да се резервира час предварително.

 

Кредитната ваканция максимум 9 месеца

През 2008 г., когато ни тресна световната финансова криза, банките бяха част от проблема. През 2020 г. те могат да станат част от решението на настоящата криза, смята Андера Енрия, председател на надзорния съвет на ЕЦБ.

Погледнато глобално, те в момента правят каквото се иска от тях - дават глътка въздух на кредитополучатели със затруднения във връщането на кредите покрай COVID-19. Кредитният мораториум у нас, удължен два пъти, ще свърши на 31 март 2021 г. и тогава ще стане ясно колко от клиентите все още "дишат." Това е една от най-адекватните мерки, които се взеха в България в безпрецедентната ковид криза, коментира финансовият анализатор Десислава Николова от "Моите пари".

До момента отсрочените кредити гонят 10 милиарда лева. Само до края на октомври  102 726 кредитополучатели са поискали „ваканция” или за лихвата си, или цялостна.  От тях 88 448 са одобрени, което прави общо 83% от всички молби. Интересен детайл е, че 90 на сто от заявленията на фирми са получили „да” от търговските банки срещу 82% от заявленията на физически лица. Преминали по този път разказват, че бумащината не е сложна и банките всячески се стремят да подпомагат процеса. Отхвърлените молби просто не отговарят на условията, разписани от БНБ, и не са в резултат на "заяждане на дребно" от страна на банките. Дали обаче „кредитната ваканция” ще се превърне в бомба със закъснител, ще видим най-рано догодина напролет, когато ще се възстановят регулярните плащания по заемите. Банките трябва да подсигурят необходимия им ресурс за евентуално покачване на процента на лоши кредити, предупреждава още отсега БНБ.

Любопитното е обаче, че бързо допитване на "Моите пари" показа, че повече от половината анкетирани биха се възползвали от удължения срок на мораториума и отново биха плащали само част или нищо от кредитите си. Повечето хора са отговорили, че ще се възползват от максималния допустим срок, който сумарно е 9 месеца /от двата мораториума общо/. И тези отговори са много показателни - това означава, че и домакинства, и бизнес нямат сигурност в бъдещите си доходи.

Отсрочването на заеми, независимо коя схема се прилага - на главница и лихва, или само на лихва, не означава оскъпяване на заема, категорична е Десислава Николова. Означава прехвърляне на едно несъстояло се плащане напред във времето, когато вече е на ход и стандартната вноска. Да, вноската номинално ще е по-голяма от преди, но за сметка на нулева или частична във времето на мораториума.

Кредитите, които се отсрочват, не се облагат с такси и това е ясно и точно записано в указанията на търговските банки. Ако обаче клиент не попада в обхвата на мораториума и финансовите му затруднения не са в пряка зависимост от затворен бизнес или загуба на работа например, но все пак иска да намали плащанията си по заема, нито една банка няма да му откаже. Но срещу съответната такса за предоговаряне.

Заради цялата неизвестност след края на банковата ваканция един от последните доклади на БНБ съдържаше предупреждение, че е много възможно лихвите по кредитите и условията при отпускане на заеми догодина да се влошат.

Вяра Порязова

Вяра Порязова

Журналист - екип "Бизнес"

Вяра Порязова е завършила „Макроикономика” в ПУ. Има 2-годишна специализация по „Икономическа и политическа журналистика” към ФИСН в ПУ и курс към „Европейски стандарти в медиите”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще се ваксинирате ли срещу COVID-19?