Красен Станчев: Нулева откъм въглеродни емисии икономика означава всичко да спре

- Защо напоследък всички започнахме да говорим за екология и чист въздух, а доскоро не обръщахме внимание на тези неща?

- Защото хората живеят доста по-добре, отколкото преди - включително и в България. Това се вижда от кривата на Кузнец за опазване на околната среда. Тя показва, че в определена точка на ръст на стопанството и доходите състоянието на околната среда започва да се подобрява. В същото време, решавайки основните си битови проблеми и нужди, хората стават по-претенциозни и започват да обръщат внимание на обстоятелства, които преди това са оставали на заден план.

Доц. Станчев, как ще се отрази на Европа стратегията за невъглеродна икономика, обявена от комисията на Урсула фон дер Лайен?

За континента е едно, за Германия - друго, за България - трето. Много неща зависят от това как са организирани държавите в други области, не само в енергетиката. Както и да изглеждат цифрите за антикарбоновата политика на Германия, за тази икономика 50 милиарда евро за 4 години са нищо. Това е 0,335 от БВП /3,5 трилиона евро/ на Германия. В същото време може да се види, че страните в Източна Европа като България дават много повече като част от БВП-то си за борба с въглеродните емисии. При това там отдавна има преференции за индустрията и другите производствени сфери, както и механизми, които правят "спестяването" на енергия икономическо изгодно. При нас това не съществува. Производителите на електроенергия имат по-малка възможност да се подготвят сами за всякакви радикални възможности.

За да мине „Марица изток - 3” на газ, трябват 1 милиард лева

Постижимо ли е въобще това, за което се говори в Европейската комисия - нулеви въглеродни емисии през 2050 г.?

В момента в Европейския съюз няма единство по много проблеми. По въпроса с некарбоновата икономика има известен консенсус, но той е по-скоро политическа мода. Зависи много от различните ситуации. Това е проблем, който всички уж решават. Но го правят по-скоро с надежда, че ще имат по-големи предимства за следващите избори. Европейският съюз има нисък въглероден отпечатък в цялата картина - някъде около 9% от емисиите по света са произведени в страните от ЕС. Другото важно нещо е, че и в съвета, и в парламента, има блокиращи малцинства за всякакви случаи. Това може да се използва, ако няма съгласие по т. нар. „зелени политики”. Тези блокиращи малцинства не работят в случаи като транспорта и тировете, но когато става въпрос за по-големи неща, те ще проработят. От не по-малко значение е, че България не е подавала документи за компенсиращи средства. Срокът бе до 21 декември миналата година. Според мен целта е да се освободи пазар за ТЕЦ „Варна” и АЕЦ „Белене”.

А възможна ли е изобщо икономика с нулев въглероден отпечатък?

Тя може да е „нулева” само в енергетиката. И това ще стане с много голямо старание. Не може обаче да се постигне нулева икономика, защото това ще означава всичко да спре. Затова говорим за глобални ефекти и споделени политики. В крайна сметка въздухът в атмосферата се разнася по цялата земя и не е европейски, български или американски.

Но ако само Европейският съюз си поставя такива високи цели и развива съответните политики, които не са последвани от Китай и САЩ, къде е смисълът?

В Северна Америка и Канада има голяма територия и малък въглероден отпечатък. Другите големи икономики - включително Русия и Китай, правят усилия за намаляването на въглеродните емисии. Всички големи икономики действат за намаляването на карбоновите емисии. В Китай правят нови топлоелектрически централи, но с високи екологични стандарти. Не съм сигурен обаче, че от цялото старание има смисъл. То е много удобно, защото се демонстрира активност. Не може да се затворят всички централи, но има някакъв общ знаменател, който е удобен за страни като Франция, която има много атомни централи. И затова за Франция е удобно цялото внимание да е съсредоточено върху карбона.

Полша няма никаква атомна енергетика и разчита на ТЕЦ-овете си. В Гърция е почти същото. Какво ще правят тези страни?

47% от енергетиката на Полша е от ТЕЦ-ове. При нас основният проблем е съдържанието на сяра във въглищата. Плаща се за съдържание на сяра, което е грешка и тя е заложена през 2006 година, когато са договаряни тези неща. Българското правителство не е обърнало внимание на географските особености на България и на лигнита ни и е подписало договорите.

Зелената програма на Брюксел няма ли да намали конкурентоспособността на българската и европейската икономика и да насочи инвеститорите към по-нерегулирани пазари?

При всички случаи ще има такъв ефект. Възможно е икономиката да премине към други доходоносни стоки и услуги. Не се знае как може да повлияе това на страни като България. Но цялата тази история може да доведе и до разпадане на Европейския съюз. Другият проблеми в България е, че се нароиха много „зелени” и не е ясно кои наистина са „зелените”.

Ако 15 000 души в „Марица изток” останат без работа, какви мерки можем да предприемам?

 Това е нещото, за което наистина трябва да се борим в Брюксел. Ако няма компенсаторен механизъм, енергията от ТЕЦ-овете ще е с висока себестойност и няма да може да се продават. Затова част от компенсациите за България са за преждевременното прекратяване на работата на ТЕЦ-овете. По сега действащите норми някъде до около 2040-а до 53% от сегашните мощности могат да оперират спокойно. Това го има в доклада на БАН. През 2025 ТЕЦ-овете спират, защото стават нерентабилни. Правих едни сметки наскоро и в общи линии за заместване на „Марица изток - 3” ще трябва около 1 милиард инвестиция, за да се премине на газ. За трите централи стават 3 милиарда. Тук обаче има някои тънкости. Проблемът е, че ако дотогава не бъдат прекратени или ревизирани договорите, които действат в момента, ще трябва да се плащат и пропуснати ползи за инвеститорите. Има и съпътстващи доставчици. Добавената стойност на доставчици е някъде около 150 милиона за последните години - значи около 750 милиона добавена стойност. Тези пари са загуби на доставчици. И точно там ще има много работни места под риск.

Темата за некарбоновата икономика е политическа мода

Има ли възможност да избегнем тези отрицателни ефекти?

Трябва да има добре работещо правителство, което да взима умни и перспективни решения.

Според кривата на Кузнец при високи доходи хората започват да се страхуват за околната среда, защото са доволни от живота. Континентът и в това отношение е доста диверсифициран - ако в Западна Европа усещането за задоволство е едно, тук е съвсем друго.

По какво съдим? Ако съдим по социологически изследвания, е едно. Ако съдим по политическите избори, е друго. Там тези, които участват в тях, постоянно намаляват и са много недоволни.

Ако децата казват, че след 30 години светът няма да съществува, не говорим ли вече за насаждане на апокалиптична идеология?

И тук е ролята на родителите. Но тези апокалиптични твърдения са по-скоро политическа мода.

 

Красен Станчев е основател на Института за пазарна икономика. Завършил е специалност „Философия“. В периода 1984-1989 г. е преподавател по философия във Висшия икономически институт в София. В периода 1989-1990 г. е бил научен сътрудник в Института по философия на БАН. Народен представител във Великото народно събрание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996-2001) и доцент в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Управител на КС2 ЕООД.

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?