Колко трябва да плати всеки българин, за да вържем бюджета за догодина

 

 

Държавният бюджет за следващата година ще струва средно по 7557 лв. на всеки български данъкоплатец. Всеки ще трябва да плати за издръжка на администрацията по 408 лева, още 889 лева за образование, за вътрешен ред – 555 лева, а за пенсии – 1785 лева. Вноската към ЕС коства на всеки един от нас по 210 лева. Това са най-наедро планираните разходи на държавата в бюджет 2021, които са разпределени поравно върху всички български граждани, сочи разбивката на икономистите от Института за пазарна икономика /ИПИ/. Разходната част на бюджета за догодина възлиза на общо 52,5 млрд. лв.

За догодина "още от същото"

Отговорът на правителството през настоящата особена година бе подкрепа за заетостта с мярката 60/40 и пренасочване на част от еврофондовете главно като субсидии за пострадали фирми. Голямото нарастване на разходите обаче, което води до рекорден дефицит от над 5 млрд. лева /4,4% от БВП/, се дължи на почти ежеседмичното и хаотично увеличение на социални плащания и обещанията за още строителство на инфраструктура. Пътищата са хубаво нещо, но те не могат да дадат импулс на икономиката да се съвземе, смята старши икономистът Калоян Стайков. За догодина правителството предлага „още от същото” – по-високи заплати, увеличени пенсии и детски надбавки без търсене на ефект, в резултат на което разходите ще надхвърлят 52,5 милиарда лева, или 42,2% от БВП.

Стимули за работещи предприятия

Вчера анализаторите представиха свой, алтернативен бюджет, който по думите им е съвсем реалистичен. Ключовото е, че той не е подчинен на принципа „стимули и помощ за всички”. Ако 2020 г. бюджетните приоритети бяха насочени към подкрепа за преодоляване на непосредствените щети от пандемията и срива в стопанския живот, то политиката през 2021 г. трябва да бъде ориентирана към възстановяване и висок икономически растеж, смятат Лъчезар Богданов и Калоян Стайков от ИПИ. Това означава .да се стимулират бизнеси, които са успешни, които могат да инвестират и да се развиват, за да наемат работна ръка и така да станат двигател на растежа, уточняват анализаторите. В алтернативния бюджет, представен за първи път в 18-годишната си история онлайн, те предлагат няколко мерки. Една от тях е по-ниски данъци, но под формата на ускорена данъчна амортизация за инвестиции в машини и оборудване. Като допълнение - намаляване с 5 процентни пункта на осигурителната тежест за наетите в частния сектор. Социалните разходи трябва да са насочени към нуждаещите се уязвими групи, а не раздавани „на калпак”. Икономистите настояват и за по-ефективен публичен сектор.Според тях повишаване на възнагражденията в бюджетната сфера трябва да има при две условия: явен дисбаланс и недостиг на кадри (както например при медицинските сестри) и провеждане на структурни реформи, водещи до оптимизация на персонала. Въвеждането на повече електронни услуги и е-обслужване на граждани и бизнес ще позволи съвсем естествено съкращаване на разходите за текуща издръжка и заплати в администрацията, дават пример от ИПИ.

Пари срещу реформи 

Не на последно място анализаторите от ИПИ смятат, че структурните реформи трябва да се ускорят. „От 2021 г. сме в уникалната ситуация Европейският съюз буквално да дава „пари срещу реформи“. Предлагаме с подготвяния национален план за възстановяване да се заложат амбициозни и бързи реформи още за 2021 г. Това ще отвори достъпа до средства от Механизма за възстановяване и устойчивост, които да подкрепят промените".

Всички сме на неизследвана територия, кризата не е от познатите ни досега, посочи главният икономист в Института Лъчезар Богданов. Тя не е финансова, нито дългова, нито криза на търсенето, а доста странна – криза на затварянето. Повече прилича на ефекта от природно бедствие, оприличи ситуацията анализаторът. Тази пандемия връща икономиката на България три години назад, категоричен бе Калоян Стайков