Следвайте ни

Капанът на бързите кредити: Събирачите на дългове в Пловдив се наостриха

viber icon

COVID кризата у нас затегна още повече възела на отношенията между финансовите институции и техните длъжници. Заради мерките покрай пандемията много пловдивчани останаха без работа или просто със забавени или намалени заплати, което ги подтикна към теглене на бързи кредити. След това обаче внушителна част от тях се оказа в невъзможност за коректно плащане на вноските. Това пък наля вода в мелницата на кредиторите и колекторските фирми, които вече прилагат стра​ховити похвати в опитите да съберат парите от клиентите си.

Каква е ситуацията в момента - кредиторите бързат да приберат дължимото им, клиентите пък не смогват, а понякога и шикалкавят. Това обаче е до време. След няколко напомняния обаче дългът се прехвърля в ръцете на събирачите, които все по-често изпълняват задълженията си като лошия герой в екшън филм от 90-те.

Нецензурният език и заплахите са само малка част от похватите на колекторите, които се наостриха изключително след началото на епидемията.  За това свидетелстват десетки сигнали до редакцията на „Марица“.

 „Отивай да чистиш пода и да миеш чинии в чужбина, за да плащаш“

и „Ще стане грозно!“ са емблематични реплики на събирачите, с които те целят да вземат страха на отсрещната страна. И често успяват.

В резултат на бушуващата война между кредитори и длъжници Районният съд в Пловдив пък отчете бум на дела, с които засегнати граждани търсят правата си след сключен договор за заем.

Борчлиите често пъти остават като гръмнати, когато непознат им позвъни по телефона и гласът отсреща им заявява, че дългът им е продаден и вече е в ръцете на колекторска фирма. От този момент започва истинският кошмар за длъжника. По закон нередовният платец трябва да бъде изрично уведомен от кредитора, че друг ще се занимава със събирането на сумата. Често пъти това не се случва или пък някъде между редовете на сключения договор е вмъкнато, че с подписа си клиентът се съгласява при нарушаване на условията заемът да бъде предоставен на трето звено от веригата.

Така или иначе вече съдбата на длъжника е в ръцете на колектора.

 Опциите са три - конфликт, устно споразумение между страните или ЧСИ.  

Много от борчлиите практикуват все по-често и един четвърти вариант - напускат страната и се установяват в чужбина или просто си сменят адреса, за да не бъдат открити и обезпокоявани.  

„Колкото повече длъжниците се крият, толкова повече разноски се трупат. Когато съответната фирма издирва човека, изтеглил заем, и не го открие, това не пречи той да бъде осъден. Назначава му се служебен адвокат, а ако делото не е в полза на длъжника, ще трябва да покрие и разноските за тази услуга. Тъй като адвокатът няма връзка с клиента си, той си следва стандартна процедура, тоест оспорва всичко и се изискват експертизи. В един момент длъжникът се завръща от чужбина например и установява, че вече е осъден“, каза съдия Александър Точевски от Районния съд в Пловдив.

Оказва се, че не са малко случаите на пловдивчани с над 12, дори 14 кредита. Длъжниците питат дали ще се стига до подобни куриози, ако законите се спазват и биват стриктно съблюдавани.

„Това е законно лихварство. Да, всеки прави сам за себе си избор дали да изтегли заем при нужда, но защо тегленето трябва да води със себе си целия този ад и никой да няма отговорен за него?“, питат тормозени пловдивчани. Жертвите призовават главният прокурор Иван Гешев да нареди проверка на дейността на всеки един от кредиторите и фирмите колектори, тъй като според тях нарушенията там не са едно или две.

Играта на котка и мишка между кредитори и длъжници обаче бушува с пълна мощ, а

 на Темида все по-често й се налага да свири мача. 

Добросъвестните платци се увенчават с победа, сочи справка в съдебните протоколи.

Но не са малко и случаите, в които тегленето на кредит придобива измеренията на спортна дисциплина. Потребител тегли кредити от всевъзможни фирми, не ги плаща, а направо прибягва към съдебна процедура, смятайки, че законът ще го защити. Това е така, но когато длъжникът е върнал поне главницата и е платил законната лихва за „наема“ на парите. В обратния случай съдът се произнася в полза на кредитора.

Отмъщението на клиента: Нароиха се фирми за обратни вземания

Натискът на компаниите за бързи кредити и колекторските фирми, от една страна, и отчаяността и нищетата на потребителите - от друга, роди нов и проспериращ бизнес. Създават се дружества, изцяло специализирани в това да издействат на клиента надплатени суми.

Те се състоят основно от юристи и счетоводители и действат предимно онлайн. От клиента се изисква да посочи от коя фирма е теглил кредит, в каква фаза е той към момента - дали е погасен, дали е в съдебна фаза, дали все още се изплаща и т.н., както и да предостави цялата документация по заема. Следва подписване на двустранен договор, чрез който потребителят се съгласява да бъде представляван и при успех да заплати за услугата между 25-30% от сумата, която му бъде върната.

Пари предварително не се дават, при неуспех при обратното вземане - също.

Фирмите, които работят в защита на клиентите, пробват да изискат надвзетите суми с преговори. Ако претърпят крах в тази първа фаза, вече завеждат дело, представляват клиента до самия му край и му съобщават резултата.

За да е по-практично, преговорите и делата се водят на групи - селектират се жалбите към конкретна фирма от всички потребители и тогава се пристъпва към действие.

 

Тони Михайлов

Тони Михайлов

Репортер

Тони Михайлов е завършил магистратура „Журналистика, реклама, PR“ в ПУ „Паисий Хилендарски“. Бил е репортер и водещ на дневни блокове в Информационна агенция и радиоверига "Фокус".   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли новите мерки срещу коронавируса у нас?