46

Какво ни чака през 2022 г.? Бъркаме в спестяванията заради инфлация и оскъдни заплати

Инфлация, която да се задържи през цялата 2022 г. на ниво до 6%, по-слабо потребление, никакво или много семпло вдигане на заплати и бизнес, който остава в плен на високите цени на енергията и затруднени вериги на доставки. Това са прогнозите на главния икономист Кристофор Павлов на най-голямата банка у нас УниКредит Булбанк, поместени в най-новия макроикономически обзор на финансовата институция.

„Очакваме средногодишната инфлация да нарасне до 6.0% на годишна база през 2022 г. преди отново да спадне до 3.0% през 2023 г. Продължаваме да смятаме, че високата инфлация отразява основно временни фактори, като високите цени на енергоносителите, нарушенията във веригите на доставки и базовите ефекти. Въпреки това, ръстът на инфлацията се оказа по-широко базиран, отколкото очаквахме първоначално, и вероятно ще трае по-дълго”, се казва в доклада. Причина за това са нарушенията във веригите на доставки, които навредиха на производството и повишиха значително базисните цени, и които се очаква да се нормализират обратно до нивата от преди пандемията чак през 2023 г. А това е значително по-късно отколкото бяха първоначалните нагласи.

Нещо повече, има две специфични за страната причини, които сочат че инфлацията в България вероятно ще достигне високи стойности за региона на ЦИЕ. Първо, ръстът в цените на храните може да се окаже по-продължителен, тъй като по-малките количества използвани торове ще намали обема на реколтата през 2022 г. Ако този сценарий се материализира, общото ниво на инфлация вероятно ще нарасне в по-голяма степен в България, отколкото в останалите страни от ЦИЕ, тъй като в България храните заемат най-голям дял в кошницата на ИПЦ /индекс на потребителските цени/ сред всички страни от ЦИЕ. Второ, пренасянето на по-високите цени на суровините към потребителските цени в България вероятно ще бъде засилено от факта, че страната има сравнително голям брой сектори на икономиката, характеризиращи се с висока концентрация. Последното означава, че делът на компаниите, които са в състояние да прехвърлят тежестта на повишените цени на входящи суровини и продукти върху цените за крайните потребители също е висок.

Според икономическия екип на банката по-слабият ръст на пенсиите и заплатите в публичния сектор ще се отрази негативно на потреблението. Ефектът  от предизвиканите от изборите увеличения на заплатите в публичния сектор и пенсиите избледнява, а проектобюджетът за 2022 г. предвижда ръст на заплатите в публичния сектор и пенсиите съответно с 5% и 8%. Това обаче  което като цяло е в съответствие с очакваната инфлация и е около една трета от ръста с 15% на заплатите в публичния сектор и ръста от 22% на пенсиите през миналата година.

Увеличението на заплатите в частния сектор също ще бъде по-ниско отколкото през 2021 г., тъй като договарянето на заплатите ще се осъществи в среда на продължаващи затруднения с доставките и високи цени на суровините, което ще ограничи възможностите на хората на труда да договорят някакъв значим ръст на заплащането. На този фон се очаква домакинствата да използват част от спестяванията си, за да смекчат ефекта от „изядените” от инфлацията доходи. Предполага се, че ръстът на потреблението вероятно ще бъде скромен.

За разлика от потреблението, инвестициите вероятно ще нараснат, движени от по-големите инвестиции на публичния сектор, докато частните инвестиции ще се възстановят по-бавно, тъй като проблемите с веригите на доставки ще траят по-дълго, отколкото очаквахме, посочват от банката. Прогнозите са, че публичните инвестиции в подкрепа на зеления преход и дигитализацията, финансирани от механизма на ЕС ‘’Следващо поколение‘‘, да стимулират потенциалния растеж, ако реформите, необходими за това, бъдат извършени.

234595

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Коя дата е най-подходяща за национален празник на България?