Как закриха китарите “Орфей”
- 13:39, 12.04.2013
- 15:50, 12.04.2013
- 10 225
- 11
Разруха, съсипия и мъчителна, често неравностойна битка за оцеляване в условията на жестока конкуренция - това е участта на някогашния гигант, наречен Стопанска дирекция “Местна промишленост и битови услуги”. Цеховете за производство на китари се превърнаха в руини, “Битова тъкан”, където тъчаха килими, фалира, в ТПК “Марица”, под чийто покрив вадеха хляб над 3000 инвалиди, днес дава прехрана само на 45 работници, от които само 27 са трудоустроени.
Преди Десети ноември, когато стопанските структури бяха своеобразни монополисти, “Местна промишленост и битови услуги” обединяваше 17 предприятия в Пловдив и областта с близо 14 000 служители и работници.
Само тази овехтяла сграда на “Пълдин-М” се вижда отвън. Останките от фалиралата фирма за китари са скрити зад ръждясалата ограда. Зад решетките - изтърбушен цех с потрошени маси и шкафове, счупени стъкла, мръсотия.
Днес от този мастодонт останаха трохи. Част от обектите са приватизирани, други си взеха реститутите, трети, преобразувани в общински търговски дружества, бяха разпродадени на прословутите РМД-та или фалираха не без активната помощ на властта. Безспорно е, че за 23 години демокрация имаме повече услуги и по-разнообразни стоки, отколкото в годините на соца. Но в същото време заради съсипаното производство във втория по големина град регистрираната безработица надхвърля 10 процента, а някогашните цехове - празни или превърнати в руини - говорят за въпиеща безстопанственост.
Днес на мястото на “шапката” се помещава Министерството на туризма.
Това е една от малкото запазени сгради на “Местна промишленост и битови услуги”, може би защото е паметник на културата и се намира в супер центъра на Пловдив.
Тук, на ул. “Железарска” 1, в триетажната сграда със старинен часовник и поне половинвековен немски асансьор навремето приемаха планове и отчети на всички предприятия, регулираха пазара и доставките на материали, решаваха къде да се открие нов битов комбинат, баня, дърводелска работилница или цех за играчки. Тук казваха кои ще са директорите на клоновете, кои са заслужили премии, на кого да се дадат карти за почивка и кой ще има късмет за ведомствен апартамент.
Любомир Дърев, сега пенсионер, а тогава енергичен, амбициозен и неуморен генерален директор, командваше парада. В “Битова тъкан” тъчаха килими. Във “Всестранни услуги” правеха прически и къпеха народа в обществени бани. Предприятието имаше свой Дом за мода и красота до Пешеходния мост, който сега се нарича по-скромно - Дом за услуги. Имаше дори и свой вестник със смешното име “Битова култура”, в който се описваха предимно успехите, които по волята на БСП преобладаваха.
В работилниците на “Битова техника” ремонтираха електрически уреди. В “Свежест” перяха целия Пловдив, а в клоновете на това предприятие - и областта. “Единство” шиеше чанти и аксесоари, в ТПК “Първи май” - рокли и костюми. Председателката на кооперацията Софка Гинчева - винаги издокарана и елегантна жена - скептично се отнасяше към конфекцията (пък и каква ли конфекция тогава имаше). Казваше с тон, нетърпящ възражение: “Жена, която държи на външния си вид, не купува готови дрехи, а ги шие”.
В административната сграда на “Битова тъкан” тече, вода и ток няма, но скоро тя ще се сдобие с нов собственик
ТПК “Марица” даваше хляб на 3500 инвалиди. Те майсторяха играчки, включително и за новогодишната украса, имаха дори стъклодувен цех и книговезница, също шиеха дрехи, правеха сувенири. ТПК “Мебел” произвеждаше, освен мебели, китари, и то със запазена марка. Предприятия, работилници, битови комбинати, магазини и ателиета на “Местна промишленост и битови услуги” бяха пръснати из цялата област - Асеновград, Садово, Първомай, Карлово, Труд, Ръжево Конаре, дори в Дуналий.
В един от битовите комбинати - на пл. “Никола Мушанов” 1 (при социализма - пл. “Йорданка Николова”), се помещаваше Дом на културата на “Местна промишленост и битови услуги”. Неговият директор беше известната днес издателка и поетеса Божана Апостолова. Тя организираше всичко, което имаше и най-малкия намек на култура - от концерти, срещи с изявени дейци до приеми и ведомствени тържества.
Когато задуха вятърът на промените, “шапката” се разформирова, а в предприятията започна преразпределение на собствеността и разпад. Повечето от тях, с изключение на няколко кооперации, бяха регистрирани като търговски дружества със 100 процента еднолична собственост на общината. На ул. “Железарска” 1 се настани общинската Агенция за приватизация. След като я закриха преди година, в основно ремонтираната сграда дойдоха министерски чиновници, за да бутат туризма напред.
Домът на културата престана да съществува и в края на 90-те години, също след сериозен ремонт, в бившия битов комбинат на пл. “Н. Мушанов” 1 се премести областната администрация.
Централните офиси на ТПК “Първи май” на Главната се върнаха на реститутите. Същата съдба сполетя и част от шивашките ателиета, а други бяха приватизирани.
Най-голям крах претърпя “Пълдин - М”, която произвеждаше китари.
В първите години на демокрацията базата на “Кукленско шосе” 2 беше “отцепена” от ТПК “Мебел” и регистрирана като търговско дружество, собственост на общината. За няколко години от печеливша фирма “Пълдин - М” ЕООД стигна до фалит и беше обявена в ликвидация. Агонията се проточи с години.
Днес цеховете наподобяват същинска гробница. Ръждясалите врати са заключени, но от страна на бензиностанцията разрухата се вижда в целия є кошмар. Едноетажната работилница е с потрошени стъкла, със счупени шкафове, преобърнати дърводелски маси, виснала на парцали мазилка, изкъртени врати, боклуци, празни шишета и... изпражнения по средата.
На покрива, между изпадали керемиди, е поникнала трева.
Гробницата е собственост на общината. В другия край на “Пълдин - М” преди няколко години беше настанена фирма “Обелос”, която поддържаше уличното осветление в града.
И сега тук е работното място на 17 техници. Те вече се водят на щат в общината и пак се грижат за лампите. През деня ръждясалите врати на “Пълдин - М” са заключени. Работниците ходят сутринта, за да си разпределят задачите, и се връщат надвечер.
Фирмата е ликвидирана умишлено, твърди един от последните шефове на “Пълдин - М” ЕООД - Тодор Тимонов, отпреди десетина години. Бях внесъл машини, имах планове за за пет години напред и вече бях успял да пробия в Германия, увеличих работата, дори имах намерение да купя фирмата. Дойде инвеститор от Германия, но Общинският съвет не разреши приватизацията. Беше точно в края на управлението на Спас Гърневски, преди изборите, страстите бяха се разгорещили, инвестицията се провали, спомня си с горчивина Тодор Тимонов.
През 1999 г., заради яростните вътрешнопартийни битки, градският парламент не разреши на Гърневски да приватизира и друга общинска фирма за производство на хляб - “Хебър”. В резултат и двете безславно тръгнаха към фалит. След изборите, вече при д-р Иван Чомаков, за управител на “Пълдин - М” беше назначен племенник на общински съветник. Няколко години по-късно производството на китари окончателно спира, а дружеството е обявено в ликвидация.
Много ми е мъчно, защото трудовият ми живот мина в “Пълдин - М”, споделя днес Тодор Тимонов, сега пенсионер. Човек с музикално образование, той е започнал да майстори китари, чела, контрабаси и цигулки в далечната 1967-а.
Произвеждахме до 3500 инструмента на месец, разказва Тимонов. Всяка събота контейнер със 175 китари заминаваше за Съветския съюз, отделно по един ТИР на месец изпращахме на Запад - в Германия, Дания, Холандия, Франция, Италия. Бяхме над 200 души в предприятието, гордеехме се с пловдивската марка, а накрая дойдоха и я унищожиха, не може да се примири Тодор Тимонов. И дава за пример казанлъшката “Кремона”, където е отишъл да работи след “Пълдин - М” и която и до днес произвежда музикални инструменти.
Тотална разруха цари днес и в “Битова тъкан”, преобразувана в началото на 90-те години в общинско дружество. Фирменият надпис на съсипаното предприятие все още се мъдри на стъклото на приемателния пункт с пояснение, че тук “се изработват двуц. и триц. килими”. До него е залепена табела, също от времето на “развития” социализъм: “Животното се насища, човекът се храни, а културният човек знае как да се храни”. На ожулената административна сграда с потрошени стъкла са изписани координатите на ликвидатора. Вратата е заключена.
Трябва да си сложите каска, защото покривът е изгнил и пропада, предупреждава Дончо Кацарев. Той е третият ликвидатор на фалиралото общинско дружество, назначен преди една година. Не заварих нито един работник, само 200 000 лева дългове, разказва Кацарев. Съжалявам, че се хванах - в предприятието нямаше ток, нито вода, покривът тече дори когато не вали, всички машини са морално остарели, тъй като са доставени през 60-те години, с изключение на една. Цеховете не са поддържани и трудно могат да се ремонтират. В тях няма нито една тоалетна, тя е някъде навън, в двора. Абсолютна трагедия е. Разпродавам базата и до месец-месец и половина приключвам ликвидацията, обяснява Дончо Кацарев.
Опашка от купувачи няма, защото земята под “Битова тъкан” е върната на реститути. Между тях и общината са водени дела. Някой от предишните шефове на фирмата е заградил част от частния имот, реститутите са осъдили фирмата и са обезщетени с някои от цеховете. За административната сграда, с лице към улицата, е подписан предварителен договор за продажба. Добре е, че е с право на строеж и се намери купувач, който ще инвестира, радва се ликвидаторът.
Предприятието тръгна към залеза, след като китайски и турски производители превзеха българския пазар, коментира Стоян Димитров, работил 30 години като технолог и началник-производство в “Битова тъкан”, когато в предприятието имаше над 700 души. Сега отново е тук, но е назначен да възстанови цеха за технически тъкани в една от сградите, продадена от НАП за дългове на частна фирма. Нашият български килим беше от истинска вълна, много качествен, но навлязоха чужди производители с по-евтини стоки и хората ги предпочитат заради цената, обяснява родния упадък Димитров. Освен това се оказа, че държавата и общината са лоши стопани, сочи ужасяващата занемара майсторът. И дава пример: “Частникът, като забие пирон, знае, че е за него, а при общинското управление всичко отиде на вятъра”.
Стоян Димитров уверява, че до четири месеца цехът ще живне. Заповядайте, ще се убедите сама, кани майсторът и за по-убедително показва сменените покрив и дограма. Купихме два нови стана, в края на май чакаме от Украйна материал и поне за 20 души ще се отвори работа, оптимистично допълва Стоян Димитров.
За съсипията не са установени виновни, съответно и наказани няма.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни