Как вятърната енергия се развива в България?

Вятърната енергия придобива все по-голяма популярност в световен мащаб в последните години, като това се дължи главно на огромното търсене на алтернативни начини за задоволяване на нуждите на индустрията и домакинствата по чист и екологичен начин. Тя започва да се превръща във все по-силна алтернатива на фосилните горива, като нейният иновативен потенциал при производството на кинетична енергия кара все повече големи компании да инвестират в добива ѝ. Тя притежава редица ползи, които са свързани с нейното почти минималното въздействие върху околната среда и ефективност за електроенергетиката. 

В България нейният добив все още не е достигнал максималния си потенциал, но това не означава, че липсват предпоставки за целта, както и вече налични електроцентрали. Развитието на този тип възобновяем източник значително се подобри през последното десетилетие, което съвпадна с присъединяването на България към Европейския съюз и необходимостта на страната ни да се съобразява с директивите за зелена енергия на ЕС.

Какви са предимствата на вятърната енергия?

Основните предимства на вятърната енергия са няколко и включват:

наличност - откриването на ветровити места е сравнително лесно. Именно защото е добре известно къде духа най-силен вятър, е възможно да инсталираме вятърни централи въз основа на нашата значителна осведоменост за местните условия. Колкото по-ветровит е районът, толкова повече енергия може да бъде произведена. Създаването на повече вятърни електроцентрали в България ще повиши множество показатели, сред които полезното действие за околната среда, икономиката;
ефективност при преобразуване - вятърът се преобразува с 40 до 50% ефективност в електричество, което се доближава до теоретичния максимум. Това е ключово качество, което други източници не могат да предоставят и на практика означава много малко изгубена мощност. 
минимално негативно въздействие върху околната среда - въпреки че все още има много какво да се подобрява по отношение на визуалния аспект и относително ниското ниво на шумово замърсяване, предизвикано от движението на лопатките на турбината, важно е да се отбележи, че сегашното въздействие е наистина минимално. Тъй като всички емисии и потреблението на ресурси са ограничени до производството, транспортирането и инсталирането на инсталацията, вятърната мощност превъзхожда драстично останалите видове източници в този аспект.
икономичност - В сравнение с други източници на енергия, вятърната енергия има много ниски разходи за монтаж и експлоатация. Сроковете за изграждане са кратки: от два до двадесет и четири месеца в зависимост от размера на завода. Нещо повече, технологичният напредък намалява още повече разходите, като цената на киловатчас произведена вятърна енергия е станала незначителна.

Какъв е ветровият потенциал на България?

България притежава сравнително добър потенциал за добив на мощност чрез такъв тип източници, като това се дължи главно на релефа и географските особености на страната ни, които включват наличие на високи планински местности и крайбрежни територия. На територията ѝ съществуват достатъчно райони с над хиляда метра надморска височина, а крайбрежната ивица е достатъчно дълга, за да предлага еквивалентни възможности за целта. 

Има няколко зони, които са с най-съществен потенциал, като те включват предимно равнинните части на страната (Дунавската равнина, Тракийската низина, Софийското поле, долините на р. Струма и р. Места, както и района на Предбалкана), районите на страната, които са разположени на изток от линията Русе-В. Търново-Елхово и крайбрежието на Дунав, а също и откритите нископланински части до височина над хиляда метра, както и всички места с ниска растителност в планинските райони. От всички тези територии, третият тип райони се отличават с най-силен вятър, като най-голяма мощност може да бъде генерирана през зимните месеци и в тъмните периоди от денонощието. Като цяло, най-голям потенциал за добив и в трите региона има през зимните периоди. 

Как вятърната енергия се развива в България?
Поради драстичните промени в условията на климата в Европа, Европейският съюз насочи вниманието си към използването на въздушните маси за създаване на мощност чрез ветрогенератори. Още през 2001 година, ЕС взима решение да задължи своите страни членки да увеличат дела си на вятърна енергия при производство на ток чрез генератори до 12%. В България този процес се подпомага по няколко начина, които включват законодателни инициативи, специални инвестиционни схеми, преференциални тарифи и системи за зелени сертификати. 

Големият проблем е свързан с липсата на политическа подкрепа (въпреки наличието на достатъчно регулаторна такава от закона за енергетиката) за местния енергиен сектор, производството на този тип мощност от възобновяеми източници в страната ни не достига пълния си потенциал за развитие, но въпреки това държавата ни остава атрактивен пазар за целта и се развива с доста бързи темпове. Това се дължи и благодарение на климатичните тенденции на територията на страната, които са свързани с увеличаването на обезлесяването, което води до засилване на ветровете, както и спадът в количеството дъждове в повечето региони на България.

В момента, на територията на България има 5 активни паркове за ветрогенератори и 13 ВЕЦ-ове. Тези ВЕЦ-ове, които се отличават с най-сериозна мощност, са Свети Никола и ВГ край Добрич, Суворово и Ветроком в селището Енина, близо до Стара Загора. ,,Свети Никола” произвежда доста сериозна част от общия дял на всички ВЕЦ-ове със своите 160 000 киловата, които осигуряват мощност за почти 100 000 домакинства в страната. ,,Свети Никола” притежава и модерна система за ранно предупреждаване на птици, което минимизира риска от сблъсъци между животните и вятърните турбини.

Заключение
България притежава сериозен потенциал да продължи развитието си в производството на вятърна енергия, като за целта трябва да се преодолеят препятствия, свързани с невъзможността за привличане на международни инвеститори и липсата на държавна политика за драстично увеличаване на добиването на мощност чрез подобен тип източници.