Как се справи Пловдив с кризата на пазара на труда

Пандемията от COVID-19 пряко засегна и продължава да дава отражения върху пазара на труда. Накара много компании да сменят ритъма си на живот - работа от вкъщи, виртуални оперативки, но и донякъде затвори ножицата на пазара на труда между по-големите областни градове. От години родените в провинцията бягаха към столицата заради по-високия стандарт на живот и по-бързата реализация.

В условията на несигурност обаче се оказа, че Пловдив успя да се справи по-добре от София с кризата. През 2020 г. безработните пловдивчани са били почти два пъти по-малко от софиянци. Осигурителният институт е изплатил обезщетение на 9071 работници в Пловдив, които са останали без работа. В столицата те са били 16 131. Това се дължи основно на факта, че там е концентрирана по-голямата част от работната сила в страната ни. От друга страна обаче, се предполага, че добре развитата бизнес среда трябва да държи компаниите по-стабилно на пазара.

Сериозно засегнати в столицата бяха и част от тези, които успяха да запазят работните си места. Наложи се да преподпишат трудовите си договори на 4-часови, намалени бяха заплатите им. Затова и служители се принудиха да доработват допълнително. Така например, спортен журналист през свободното си време се трудеше и като чирак по строителни обекти. Димо, който е завършил и работил като готвач, пък се беше хванал за няколко месеца да помага в автосервиз. „Баща ми винаги сам си е ремонтирал колите и от него бях понаучил някои неща, затова и в сервиза се съгласиха да ме вземат. Помагах за неща като смяна на масло, накладки, свещи“, обяснява Димо.

В същото време засегнати от коронавирус кризата в Пловдив бяха основно работещите в затворените бизнеси и хората с увреждания. Част от ресторантьорите обаче бързо се преориентираха и започнаха да се трудят в производството или в БДЖ, разказват собственици на заведения. Тези, които имат сертификат за добро ниво на чужд език, пък смениха професионалната посока в колцентрове. „От години имам ютуб канал, но все не ми оставаше време да го развивам. В него имам 150 абоната, малко са, но коронавируса ме наведе на мисълта, че е време да почна да качвам в него, да събирам абонати и накрая да го монетизирам“, казва 29-годишната Румяна.

Повечето от тези, които са отишли на трудовата борса през 2020г. са били жени. Запази се и тенденцията главно без работа да остават среднистите, следвани от хората без квалификация и специалност. Едва 11 на сто от разчитащите на пари от държавата, докато си намерят нова работа, са с висше образование. По-голяма част от останалите без препитание са били дългогодишните служители със стаж до 15 години. Най-слабо засегнати от кризата останаха работниците с до 3 години стаж.

От НОИ анализират, че безработните в страната в разгара на пандемията са се увеличили с 80 на сто спрямо нивата от 2019 г. Средният размер на паричното обезщетение за безработица е било 508,26 лв. Масовата сума, която са взимали безработните, е между 15 и 25 лв. дневно. През пандемичната година още повече се задълбочи проблема с намиране на работа на служителите, чукнали петдесетака.

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
Иво

Иво

23.08.2021 | 12:29

Никак не се справи. Хората заминаха в чужбина. Всичко останало са лъжи на ГЕРП

Отговори
0 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?