2374
Следвайте ни

Как Европа сгреши и се вкара в капана на енергийната криза

viber icon

На 6 октомври 2021 г. световните цени на газа достигнаха своя абсолютен максимум - 1900 долара за 1000 м3, но още към края на същия ден се снижиха до $1450. Цените на горивата започнаха да растат през юли. По-късно, до средата на септември, цената на 1000 м3 достигна рекордните 800 долара, а на 28 септември фючърсните договори за 1000 м3 вече се осъществяваха на цена 1000 долара. В навечерието на зимата рязкото увеличение на цените на горивата прикова вниманието на основните вносители на газ, предимно европейските държави. В момента за всички - и за политиците, и за икономистите, и за всички граждани на Евросъюза - е важно да разберат каква е причината за толкова рязък скок на цените и как вносителите на газ възнамеряват да се измъкнат от тази ситуация. Това пише в анализ за енергийната криза в Европа и у нас политологът Петър Клисаров - основател и председател на партия "Пряка демокрация". Предлагаме текста със значителни съкращения.

Как се търгува с газ в Европа?

Дълго време европейските страни закупуваха газ от страните износителки по дългосрочни договори за износ на газ. Цените им бяха ясно фиксирани или обвързани с цената на петрола. И когато нуждите на клиента се променяха, беше използван принципът „вземи или плати“ - ако купувачът не потребяваше договорения обем газ, той се задължаваше да го заплати - все едно че го е употребил.

След световната финансова криза през 2008-2009 г. много вносители на газ не успяха да изпълнят своите договорни задължения; освен това пазарните цени паднаха значително под определените в дългосрочните договори. В резултат на това износителите смекчиха условията на договорите по настояване на вносителите. Сменен бе принципът на ценообразуването: сега цената на природния газ започна да се определя преди всичко от спотовите показатели на големите газови борси.

Европейската комисия буквално наложи отмяната на дългосрочните договори и определянето на цената на газа най-вече по борсовите котировки, т.е. от пазара: горивото поскъпва в случай на недостиг - например поради увеличеното търсене, и обратно - поевтинява при превишаване на предлагането над търсенето.

Откъде дойде дефицитът?

Няколко причини едновременно допринесоха за настоящата енергийна криза. В средата на септември хранилищата за газ в ЕС бяха запълнени средно около 70%, докато обикновено това число надхвърля 80%. Както обясни в свое интервю бившият ръководител на австрийската петролна и газова компания OMV Райнер Зееле, това се дължи на необичайно студената зима на 2020/2021 г. Резервите бяха изразходвани и попълването им започна месец по-късно от планираното. Лятото пък предложи горещина и безветрие. Тези фактори предизвикаха свиване на производството на ток от водноелектрическите централи и вятърните турбини. Неизработеното количество ток трябваше да се замести с производство от друг източник - газовите централи. Несигурността на енергийния пазар се увеличи и от още 2 фактора: прогнозите за времето в краткосрочен план и отказа на Европа от по-евтините, но силно замърсяващи околната среда производства на ток с използването на мазут и въглища в дългосрочен план.

Трябва обаче дебело да подчертаем факта, че основният фактор за скока на цените на природния газ е бурното развитие на икономиките на страните от Далечния изток (Китай, Япония, Южна Корея и др.) в постковидния период, улеснявано от огромния поток евтини пари, пуснати в обращение от ФЕД: почти 2 трилиона долара. Стремителният ръст на производството в горепосочените страни предизвика и засилено потребление на природен газ. Това допълнително рязко повиши цените на горивата в тези регион, които и преди бяха доста по-високи от тези в Европа. Така по закона за търсенето и предлагането доставките на втечнен природен газ (LNG) рязко спаднаха в Европа, пренасочвайки се към Далечния изток. Доставчиците на шистов газ от САЩ, които - според думите на бившия американски президент Доналд Тръмп, трябваше да залеят ЕС с евтино гориво, започнаха да подминават европейските пазари и да се ориентират към азиатските, откъдето можеха да извлекат по-големи печалби. В резултат от това има недостиг на предлагане на европейския пазар, въпреки рекордните обеми на доставки за износителите.

Какво правят европейските власти?

С покачването на цените европейските политици навлизат в зоната на все по-голяма турбулентност. Както отбеляза ръководителят на френското министерство на финансите Бруно льо Мер, за потребителите годишните разходи за енергия вече са се увеличили с 400-500 евро. Подобно развитие заплашва държавите от ЕС със социални и политически сътресения. Франция вижда изход от ситуацията не във връщането към мазута и въглищата, а в развитието на ядрената енергетика. В тази позиция на Париж обаче има известна хитрост: Франция инвестира активно в ядрената енергетика през цялата втора половина на ХХ в. и вече има солидна инфраструктура - 57 реактора, произвеждащи 70.6% от електрическата енергия в страната. В същото време в Германия например ядрената енергия не се счита за „зелена“ и според приетите закони ФРГ трябва да затвори всички свои ядрени централи до края на 2022 г. Държави като Австрия и Гърция се придържат към същата позиция.

Европейската бюрокрация се опитва да комбинира прехода към „зелена“ енергия с решаването на проблема с газа. Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за пореден път не прави нищо друго, освен да завърти ръчката на латерната: „зелена енергия“ - тра-ла-ла, „зелена енергия“, тра-ла-ла... Според нея именно „зеленият преход“ е решението за спиране покачването на цените на газа. И трябва да се ускори. Само дето не е ясно какви пари ще струва всичко това и което е далеч по-важно: как ще се осигури стабилност и устойчивост на системата, на какви източници ще се разчита и как ще функционира всичко това? А да се говори за „зелена енергетика“ точно сега, когато тецовете работят с максималния си капацитет, а в началото на септември, когато имаше продължително безветрие по атлантическото крайбрежие и бяха отворени законсервирани въглищни електроцентрали, е доста нелепо и малко нахално. По-реалистично решение предложиха Белгия и Испания. Брюксел повдигна въпроса за стратегически европейски енергиен резерв. А Мадрид дори предложи на ЕС да започне централизирани покупки на газ.

Как европейската енергийна криза засяга Русия?

Някои европейски страни предлагат да се проведе "разследване на причините" за скока на цените. Полша например смята, че вече ги е идентифицирала. Според полския премиер Матеуш Моравецки, Москва "изкуствено" завишава цените, но Варшава не обяснява как точно става това. Може би дългата ръка на Кремъл манипулира големите европейски газови хъбове и борси? Кремъл настоява, че няма и не може да има никаква роля за Русия в случващото се на газовия пазар в Европа. „Газпром“ подчерта, че изпълнява всички договорни задължения към контрагентите в рамките на дългосрочни договори. И напълно удовлетворява всички заявки за доставка. Компанията системно доставя газ по всички маршрути, включително през Украйна, през която дори е увеличил газовия транзит с 10% в сравнение с договореното.

Какъв е изходът?

Очевидният изход от създалата се ситуация е сключването на нови дългосрочни договори с „Газпром“. Така постъпи „черната овца на ЕС“ Унгария, която преди десетина дни подписа нов 15-годишен договор с „Газпром“ на изгодни за нея условия, следвайки примера на Германия, която според Путин „купува в момента природния газ от Русия за 220 долара“. А цената на борсите е 1200 долара.

Миналата година 8 източноевропейски страни (сред които и България) под егидата на ЕК оказаха голям натиск върху „Газпром“ да се предоговорят съществуващите споразумения и в тях да се включи пазарна компонента. Според новия договор на „Газпром“ с „Булгаргаз“ въпросната компонента определя 70% от цената на газа, а останалите 30% се формират по стария начин - според цените на петрола.

Сега очевидно ще трябва да се упражни нов натиск върху „Газпром“ - този път в обратната посока: например двете компоненти да бъдат балансирани 50:50, или 40:60, или 30:70 в полза на предишния принцип на определяне цените. Кой обаче ще спечели при едната, втората или третата хипотеза, не е известно никому.

А може и да няма никаква пазарна компонента.

Майтап бе, Уили!

Пълният анализ може да се прочете на:

 https://www.klissarov.eu/публикации/енергийната-криза-в-европа

Още от категорията

Виж всички

Коментари (5)

ГЮРО

ГЮРО

18.10.2021 | 19:49

Ами няма да купуват Путински газ, да хрантутят руснаците. По-добре да умрат от студ, отколкото да плащат на Путин. А като пукясат от студ, пиндосите ще им доставят втечнен газ по $2000 за 1000 кубометра. Евтинийка, щом е да се дадат парички на пиндосята за истински дермократически газ.

Отговори
4 0
Гравицапа

Гравицапа

18.10.2021 | 19:17

Тъпанарите от ЕС си мислеха, че като е евтин газа миналата година, щото бяха затворили икономиката заради Ковида, то и през следващите години ще е все така. Управляват ни все по-големи идиоти и все по-независимо от волята на избирателите.

Отговори
8 0
Трололо

Трололо

18.10.2021 | 18:10

Иначе разни гербераси казваха, че е виновен Радев, а то в цяла Европа! Ами гербераси сър!

Отговори
7 1
Ми паляк

Ми паляк

18.10.2021 | 18:47

Той Радев управлява 6 месеца вече бе . Тиквата поне ги сменяше като не вършеха работа , с тоя фатмак ги държи . Паляк нещ@стен

Отговори
2 7
Грешка  Па гониш дивото

Грешка Па гониш дивото

18.10.2021 | 11:09

Не е е Европата бе Ония чифути който се докопаха до върховете на управлението на ЕС Урсулата Меркел Макарона и вся чифутска паплач в Европарламента Това са идеолозите който разкатаха мамата на Европа по поръчка на чифутите от Уолтстрийт и Тел Авив

Отговори
11 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какво е най-важното, което новото правителство трябва да свърши в следващите месеци?