Следвайте ни

Как бедният данъкоплатец направи данъчните щастливи

Рекордни приходи от налози отчита НАП за първото тримесечие на годината

viber icon

За два дни от Националната агенция за приходите дойдоха две оптимистични новини - на 5 май данъчната кампания за облагане доходите на физически лица приключи успешно и първото тримесечие на 2021 г. донесе рекордни постъпления от събрани налози в хазната. Първото съобщение е почти стандартно - години наред в последния ден служителите на агенцията казват, че данъчната кампания е успешна. Второто обаче в година на здравна криза и икономически несгоди звучи наистина невероятно. Близо 8,8 милиарда лева са постъпленията в НАП към 28 април 2021 година, което е с над 914 млн. лв. повече спрямо същия период на миналата година, отчитат оттам. Как така се случи, че физическите лица и бизнесът чинно вкараха в хазната милиарди, при положение че в останалото време

говореха само за безработица, намалени доходи, неизвестност и ниски обороти?

Рекордните постъпления от данъци и осигурителни вноски се случват в условия на продължаваща пандемична обстановка и при отложено за юни 2021 г. (вместо до края на март) внасяне на корпоративния данък. Към 28 април 2021 г. приходите са над 1,3 млрд. лв. данък върху доходите на физическите лица, 490 млн. лв. корпоративни данъци и 2,8 млрд. лв. ДДС, посочват от приходната агенция.  Най-висок е ръстът на постъпленията при данъците върху доходите на физическите лица - над 12%, следван от данъка върху добавената стойност - над 10%. Намаление с около 7%  заради законови промени има при корпоративния данък, но се очаква то да бъде напълно компенсирано до края на юни, когато е новият срок за внасяне на този вид налог. Приходите от осигурителни вноски растат стабилно с около 8 на сто спрямо същия период на миналата година, допълват от НАП. 

Цифрите не лъжат. Но не данъкоплатците са станали по-дисциплинирани

и отговорни, категоричен е финансовият анализатор Светозар Гледачев. 

Има няколко причини държавата да отчита ударни приходи в трудна година. Нормално е да има ръст при данъците върху доходите на физически лица, тъй като заплатите растат. Работещите в обществения сектор се радваха на повишение на парите  през цялата минала година, въпреки пандемията. Само в администрацията на изпълнителната власт са заети близо 100 000 души - около 56 000 са служителите в министерства, държавни агенции, държавни и изпълнителни комисии и т.н. Още 42 000 души са вадят хляба по кабинетите на областни администрации, общини и други специализирани териториални администрации. Извън това число, отчетено към края на миналата година от НСИ, остават служителите на МВР, МО, учители, лекари и друг педагогически и медицински персонал, които също получиха повишение на трудовите си възнаграждения и

допълнителни пари за работа „на първа линия”.

В частния сектор, докато едни работодатели бяха принудени да освобождават служители, други /особено в производството/ вдигаха заплати, за да задържат читавите и наемаха още хора, тъй като пандемията им донесе неочакван възход. Или, с други думи - в обществения сектор, тоест непроизводителния, който не създава добавена стойност, средната работна заплата се увеличи с 13%, а в частния - с 9%. Само в сектор „Държавно управление” имаше ръст във възнагражденията за  третото тримесечие от 20%.

Конкретно за област Пловдив през януари миналата година средната брутна работна заплата е била 1139 лева. В декември стана 1259 лева. А над половината от данъчните приходи идват от индивидуалните налози, така че ръстовете в отчетения данък общ доход са лесно обясними, коментира Светозар Гледачев.

Освен това пандемията свърши една работа, която държавата все не успяваше - бързо изсветли икономиката, за да може бизнесът да получава държавните COVID помощи.

ДДС е ясно, че ще се увеличава, и то заради външни и независещи от нас причини.

Строителните материали и много суровини поскъпнаха с близо 40 на сто

за последното шестмесечие, което говори за производствена инфлация. Не е сигурно обаче, че качването на строителните материали ще се отрази краткосрочно върху цените на имотите, но дългосрочно - да, смята експертът. И отново онагледява с прост пример - ако в ресторант шопската салата струва пет лева, в цената и е калкулиран и килограм домати от 4 лева през зимата и от 3 лева през лятото.

От началото на годината ясно се забелязва една тенденция - бизнесът прави изпреварващи покупки, има засилена делова активност, нещо като „еуфория след махмурлук”, сравнява Светозар Гледачев. Чувства се един оптимизъм, че най-лошото вече е зад гърба ни и оттук нататък посоката ще е нагоре. Светът очевидно се съвзема и големите икономики са в кондиция. А те движат търсенето, а оттам и цените

Вяра Порязова

Вяра Порязова

Журналист - екип "Бизнес"

Вяра Порязова е завършила „Макроикономика” в ПУ. Има 2-годишна специализация по „Икономическа и политическа журналистика” към ФИСН в ПУ и курс към „Европейски стандарти в медиите”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще гласувате ли на извънредните парламентарни избори през юли?