Изплащането на какъв кредит можем да си позволим според заплатата

"Ще бъда ли одобрен за кредит?“, „Каква вноска е удачно да плащам, за да живея нормално?“, „Колко пари ще ми отпусне банката?“ - въпроси, които се въртят в главата на всеки потенциален кредитополучател. Сметките са сложни, тъй като в обичайния случай договорите за заем са многогодишни, а прогнозирането на бъдещите потоци на доход е трудно.

Банките работят с ориентировъчни формули, по които изчисляват каква част от дохода може да отива за погасяване на месечната вноска по кредита, без клиентът да се задъхва финансово.

В действителност обаче какво е готова да ни вземе банката като месечен разход по кредита и какво сме готови ние да отделим, често се разминават. Практиката показва, че банките са склонни, особено при стабилни доходи, да осигурят финансиране в размер по-висок, отколкото ние като консултанти препоръчваме, посочва Георги Канайков, директор „Консултантска мрежа” в консултантската компания „Кредит ланд”. 

Какво е изискването на банките

В момента не се наблюдава затягане на условията за кредитиране, въпреки сложната икономическата ситуация. Повечето банки изискват вноската по кредита плюс вноските по текущите кредитни продукти да не надвишава 45-60% от нетния месечен доход на кандидата. Правят се и изключения в съотношението дълг/доход дори до 70% при някои финансови институции. 

Какво препоръчват консултантите

Кредитните консултанти препоръчват този коефициент, измерващ здравословното ниво на задлъжнялост, да не надхвърля 40% от нетния месечен доход на семейството. Разбира се, ако доходът е различен в различните месеци, препоръчително е да се направят изчисления на база средната стойност за последните 12 месеца. 

Например: При средномесечен размер на дохода от 1750 лв., общата сума на задълженията по всички кредити, не бива да надхвърля 700 лв., или 40% от така определената средномесечна сума. 

Средностатистическият българин

По данни на НСИ за четвъртото тримесечие на 2021 г. средният общ брутен доход на лице е 1963.60 лв., което за един нает (роден след 1960 г.) означава 1523 лв. нетно възнаграждение. Ако използваме тези данни, прилагайки по-горе посочената методика за изчисляване на разумното ниво на задлъжнялост, общата месечна стойност към всички кредитори не бива да надхвърля 609 лв. Посоченият пример е за нуждите на изчисленията и представителен, без да претендира за точност, уточняват експертите по финансово планиране.

Като кредитоискатели обаче е редно да се замислите: „Добре! Ще отделям определена сума от месечния ми доход за вноски по кредит/кредити. Но ще мога ли да покривам другите си фиксирани разходи (комунални сметки, храна, забавления и др.) с остатъка?“. Не трябва да пренебрегвате и въпроси, свързани с това дали ще можете да сте редовни платци и ако банката при обективни обстоятелства повиши лихвата, респективно и месечните вноски по кредитите, посочва Канайков. 

Идеалният случай

Идеалният случай е разходите по всички кредитите на човек или домакинство да са възможно най-малък процент от доходите. „Това, ще ви даде комфорта да не се притеснявате при повишения на месечните вноски. Ще ви помогне по-бързо да натрупате ликвиден буфер. Няма да се налага да „затягате коланите“ и да се лишавате от удоволствия, които доставят радост на вас и близките ви”, коментира финансовият консултант.

Стремете се винаги да имате ликвиден буфер с народното наименование „бели пари за черни дни“ в размер на поне 6 месечни разхода на домакинството. Това ще помогне да бъдете обезпечени финансово при възникване на непредвидени изненади .

И още един съвет: „Винаги когато се почувствате „свръхзаможни“ и спестяванията ви надхвърлят значително препоръчителният ликвиден буфер, можете да погасявате предсрочно (частично или пълно) кредитите си с минимални или никакви такси за това”.

 

Кредитната карта е за покупки, а не за теглене в брой

 

Научихме се да ползваме кредитните карти по предназначение - за покупки, а не за теглене в брой! Половината от хората дори успяват да погасят използваната сума в рамките на гратисния период и така не плащат лихва. Това сочи проучването на БНП Париба Лични Финанси в България. Изследването е проведено в периода юли-декември миналата година. Лошото е, че инфлацията се развихри с пълна сила тази година и все повече хора ще изпитват финансови затруднения и ще прибягват до кредитните си карти. Така че картината за това полугодието може да е много по-различна.  

„Като цяло, през втората половина на 2021 година беше наблюдаван значителен ръст при използването на кредитни карти за покупка на стоки, така както е в западните страни, а не за теглене на пари от банкомат. Това е важна промяна, имайки предвид че допреди няколко години най-разпространената трансакция в България беше теглене на 400 лева от банкомат. Тенденцията за все по-разумно използване на кредитни карти се доказва и от ръста на използването на картите на ПОС терминали. Делът на плащанията на ПОС достигна 73%, а в периода юли-декември 2020 година беше 70%. В същото време делът на тегленията от банкомат се понижава до 18%, а година по-рано беше 22%”, се казва в проучването. 

И сега по-песимистичната част от изследването - българите използват кредитните си карти основно в хранителни магазини - 36% от трансакциите, и за забавление и отдих - 20%. Интересна тенденция е, че на трето място в топ целите с 14% от трансакциите е пазаруването в специализирани магазини като „Направи си сам“, за обзавеждане и други. Четвъртата позиция с 6% от трансакциите е за транспортни разходи.

Топ целите при използване на кредитни карти в дигитална среда са напълно различни. На първо място е категория „Забавление и отдих“. Веднага след нея са паричните преводи. Българите оценяват възможността да прехвърлят лесно средства от кредитната карта към банкова сметка. Това е и употребата на кредитни карти, издадени от БНП Париба Лични Финанси с най-висока средна сума - 919 лв. На трето място е онлайн плащането на вноски по кредити.