Историята на един бизнес: От чудовищната инфлация и прехода до проблема с кадрите

Митко Гатев е член на КС на Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост и съсобственик в шуменската мебелна компания „Мебели Драги“. Участва активно в живота на организацията вече 23 г. и е пряк свидетел на промените, които мебелното производство преживява по време на прехода. В свое интервю предприемачът разказва за успехите и трудностите, през които бизнесът у нас минава. 

 

Управлявате собствена фирма за производство на мебели, разкажете малко повече за старта на своята кариера в бранша?

Когато регистрирахме  през 1990 г. фирма Тотал-М ООД, работех като инженер конструктор на товарни автомобили в КТА „Мадара“ /комбинат за товарни автомобили/. Мечтата ни беше да развием наше собствено производство. Нямахме представа с какво се захващаме. От тук нататък разказът е твърде дълъг, за да опиша процеса и препятствията пред които преминахме за тези 32 г., но ще маркирам основните предизвикателства, с които трябваше да се справим по хронология на годините. В началото имахме проблем с доставките на материали и суровини. След това невъзможността за развитие поради липса на собствена база, до 1998 г., когато стартира приватизацията. Преминахме през зловеща инфлация, всеки ден бяхме в чейндж бюрата, за да обменяме в подходяща валута. После дойде ред на разрастването, при което трябваше да се обучаваме в мениджмънт и организация на хора и процеси. Докато стигнем до сегашното състояние на дефицит на квалифицирани кадри. През периода 1988 – 90 г. учих промишлен дизайн във ВМИ София, като следдипломна квалификация /по това време нямаше такава редовна специалност във висшите учебни заведения/. Тогава един от най-успешните промишлени дизайнери Петко Мишев ни обясни: „Вие какво си мислите, че ние тук ще ви научим на дизайн? Трябва много много работа! Това е много дълъг процес на самоусъвършенстване.“ Това беше преломният за мен момент, за да взема решение да регистрирам фирма за производство на мебели. От този момент до сега не съм спирал да създавам модели заедно с екипите във фирмата. През 90-те години обзаведохме много търговски обекти с продукти, които бяха фирмена разработка, след това преминахме към офис мебели. Знаете ли, че имаме модел който се продава на пазара от 2004 г. до сега?!

Има ли при вас текучество или служителите работят дългосрочно и са останали лоялни към вас? Как постигнате добри отношения с екипа?

 Хенри Форд е казал: „Вземете ми фабриките и машините, оставете ми хората и аз отново ще създам Форд .“ Хората са най-важния ресурс за всяка една организация и най вече за производствената, защото там са необходими много различни специалисти. В нашата фирма средния трудов стаж е 15 год. Имаме служители с вече над 30 г. стаж, както и с 29, 28 , 25 г. и т.н. Когато съм ги питал какво ги задържа в нашата фирма, най-честия отговор е бил отношението ми към тях, както и условията на работа. Стремя се каквото обещая, винаги да го изпълнявам, с изключение на санкциите. Това може би също е стимул за работещите, но не и за мен като работодател. Опитвам се да създавам фирмена култура на самодисциплина и отговорност, насочена към клиентите и процесите. В нашата фирма всеки може да излезе от работа, ако му се наложи, стига да не пречи на работата и да компенсира времето на отсъствие. Много държа хората ми да са информирани по основните въпроси, които ги касаят, както и да давам финансова информация. Така те разбират, че са значими и зачитани. И един факт! За 32 г. дейност във фирмата ни няма нито един ден забавяне в изплащането на заплатите. Това не означава, че нямам грешки в управлението на хората и екипите. Напротив, имам много пропуски и грешки, но за съжаление човек не може да върне нещата назад.

В момента изпитваме неимоверна трудност в намирането на нови млади кадри, особено за производството  с цел подмладяване, тъй като както споменах, ние сме застаряваща фирма. От една страна този натрупан опит е безценен, но ако няма на кого да се предаде, става безсмислен. Това е всеобщ проблем за много фирми и организации.

Браншът не е атрактивен за младите хора. На какво се дължи това и как може да се преодолее този проблем?

Всяко едно поколение е продукт на предишното и на социално-икономическото състояние на обществото, в което живее, учи и работи. В България за 33 години преход от тоталитарна към демократична форма на управление трудоспособното ни население премина от пълна липса на самостоятелност и инициативност към абсолютна свобода и много възможности за реализация. Имайки в предвид това, че повечето хора поставят /според пирамидата на Маслоу/ на първо място възнаграждения, условия на работа и чак след това професионалното и личностно развитие, обяснява защо младите хора търсят професии, които им дават повече доходи и свобода на работното място. Мебелният бранш за съжаление поради голямата конкуренция не е от най доходните. Освен това  производството изисква постоянно присъствие и голяма натовареност.

За наша радост обаче технологичните промени в мебелното производство се развиват много бързо, което изисква все повече високо квалифициран персонал работещ с дигитални и високотехнологични и роботизирани машини, намаляващи значително тежката физическа работа. Ако успеем като бранш да информираме младите хора, че мебелното производство е атрактивно от гледна точка на разнообразие, креативност, работа с интересни програмни продукти, чисти технологични процеси и накрая възможност за високи доходи чрез повишаване производителността, мисля, че ще успеем да привлечем вниманието на повече младежи.

Как се подготвят кадри за мебелното производство и кога трябва да започне това?

Изключително важно е да се работи с професионалното образование, така че още от средното обучение учениците да придобият знания, умения и най-вече интерес към професията. За това е нужен съвсем нов или може би стар отпреди 1990 г. подход, когато в професионалните училища, имаше три дена в седмицата практика в реалното производство. Сега се опитваме да възстановим този процес чрез дуално обучение. Освен това мисля, че се преподава по много остаряла методика. Нужно е преподавателите  периодично да преминават през опреснителни курсове във висшите учебни заведения по съответната дисциплина и в реалното производство.