Следвайте ни

Иновации в пандемията: Искаме жилищен кредит във видео чат

viber icon

COVID-19 кризата промени общуването между банкери и клиенти, но съвсем не я прекъсна. Малки заеми отдавна се раздават "дистанционно", а сега вече в това поле минаха и жилищните, и ипотечните. Много банки вече предлагат преговорите за нов дом да се провеждат във видео чат или друга електронна среда. Банка ДСК наскоро пък пусна иновативен защитен кредитен портал, в който банкерът и клиентът изпращат всички необходими документи по заема по електронен път. По този начин значително се улеснява цялостният процес по кандидатстване и одобрение и се съкращава времето за получаване на кредита, посочват предимството оттам. Кандидатстването за жилищен кредит в Пощенска банка също може да е дистанционно. 

Българите не се разколебаха да купуват нов дом заради икономическите последици от COVID-19,

сочи статистиката. Нещо повече, 2020 година приключи с ръст от около 12% спрямо далеч по-спокойната 2019 година. Лихвите по нови заеми също не реагираха на пандемията. По-скоро засега не реагираха. Нивата през последните месеци твърдо се запазват на 2.5-3.1 процента, при това, без да броим промоциите на банките, които регулярно си вървят. Те дърпат надолу най-чистия показател за оскъпяване на заема ГПР и дават шанс на клиентите да договорят за малък период по-изгодна лихва или да спестят някоя такса от съпътстващите. Към края на миналата година средният ГПР по жилищни заеми в лева бе 3%, а в евро - 4%. Годишният процент на разходите в сравнение с предходната година падна и така заемите де факто поевтиняха още.

И последен от важните въпроси -

ще останат ли лихвите по жилищни и ипотечни кредити ниски и тази година?

Тук вече финансовите анализатори са раздвоени. Едните считат, че няма причина те да се вдигат, при положение че банките са "задръстени" с пари на спестители и те трябва да се въртят. Аргументът на другите е, че с приключването на банковия мораториум и излизането наяве на броя на кредитите, които няма да бъдат обслужвани и занапред, банките ще реагират. Или със затягане на условията към бъдещите кредитополучатели, или с вдигане на лихвите. Ръст на таксите, съпътстващи всяка банкова услуга, така или иначе, има непрекъснато. БНБ в свой анализ също посочи развитието на втория сценарий през тази година, пропускайки, че конкуренцията между играчите на пазара ще даде отражение.

В интерес на истината,

банките не са спирали да бъдат активни по време на пандемията

и да се надпреварват за нови дългосрочни клиенти. ПИБ например в момента предлага още 3 месеца отлагане на вноските за нови клиенти с ипотеки извън общия банков мораториум и финансиране до 90% от пазарната стойност на имота. Прокредитбанк и Пощенска банка пък имат опция за фиксиран лихвен процент за целия период на изплащане ​- първата финансова институция за 10 години, а втората ​- за 30 години или за целия период на изплащане. Оттам считат, че в несигурната икономическа обстановка хората имат нужда от ясно планиране на разходите. Кредитните консултанти отчитат, че напоследък интересът на клиентите е насочен именно към по-голяма предвидимост. Те избират по-дълъг период на изплащане на заема, за да отделят по-малки месечни вноски, и изрично питат за застраховка "Живот". В повечето случаи тази застраховка, заедно с имотната, е задължителна за кредитополучателите. 

След първоначалния стрес на банковия пазар още през септември м.г. всичко си дойде на мястото. Банките, които в началото на пандемията бяха въвели рестрикции (стоп на финансирането на акт 14, намален максимален размер на сумите за хора от рискови сектори като хотелиерство и ресторантьорство, по-голямо самоучастие), възстановиха старите условия. 

Вяра Порязова

Вяра Порязова

Журналист - екип "Бизнес"

Вяра Порязова е завършила „Макроикономика” в ПУ. Има 2-годишна специализация по „Икономическа и политическа журналистика” към ФИСН в ПУ и курс към „Европейски стандарти в медиите”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Кой е най-добрият вариант за страната след изборите?