1939

Инфлацията е най-болезнена в Смолян, почти не я усещат във Враца

Невижданата инфлация у нас удари всички, но не еднакво. Оказва се, че държавните служители страдат от високите цени повече от заетите в частния сектор, защото техните заплати са обвързани с разчетите на бюджета, а нов такъв няма. Частният бизнес пък прави всичко възможно, за да задържи кадрите си в условия на дефицит на работна ръка, и увеличава трудовите възнаграждения или надгражда със социални придобивки.

Това обаче не може да компенсира ръста на инфлацията, която за септември бе 18.7%. През октомври се „пречупи” и падна на 17.6%. Има и области в България, където хората усетиха минимално по джоба си галопиращите цени на стоки и услуги. Според анализа на Института за пазарна икономика най-облагодетелствани в това отношение са хората в област Враца, където ръстът на средната заплата е само с 0.4% по-нисък от инфлацията. Средната работна заплата там е 1698 лева за септември и за една година възнагражденията са били вдигнати средно със 17.2%. Това не е учудващо, тъй като на територията на областта се намира АЕЦ Козлодуй, а в енергетиката заплатите традиционно са високи. Сходни резултати постигат и във Видин, Благоевград и София. На другия полюс обаче са заетите в област Смолян, Разград, Ямбол и Ловеч, където ръстът на заплатите изостава с над 10 на сто спрямо инфлацията.

Пловдивско се намира в "златната среда".

Според статистиката, средната брутна работна заплата в Пловдивска област през септември се качи до 1538 лева. Това е с 69 лева повече от предходния месец. За третото тримесечие заетите в Пловдивско са получавали средно 1502 лева, което е увеличение с 13 на сто в сравнение със същия период на 2021 година. Годишната инфлация обаче е 18.7% /за септември/ според НСИ и 15.6% според Евростат и новите заплати въобще не я покриват. 

За да се случи тази съпоставка, най-обща представа дават данните за доходите и разходите на домакинствата към третото тримесечие на 2022 г. На пръв поглед, средният доход на лице от домакинство не само достига, но и изпреварва средната за тримесечието инфлация, измерена чрез индекса на потребителските цени (18%), като регистрираният ръст е 21%. Това обаче е пряко следствие от агресивното увеличение на пенсиите през годината - регистрираният ръст на доходите от пенсии е цели 44% на годишна база, в сравнение с 11% ръст на доходите от работна заплата, които са значително зад темпа на инфлация, посочва анализаторът Андриан Николов.

Видимо динамиката е силно неравномерна между отделните икономически дейности. Средното изоставане на ръста на заплатите спрямо инфлацията през трето тримесечие е с малко над 3 проценти пункта, но чувствителна разлика се наблюдава дори според формата на собственост, като

забавянето в частния сектор е с 2,6 пункта, а в държавния - с 5,5.

Това отразява най-вече забавянето на заплатите на редица професии в публичната сфера които зависят от държавния бюджет, който не разполага с гъвкавостта на частния бизнес да се съобразява с промените в макроикономическите условия. Сред отделните сектори, най-малко изоставане има при селското стопанство, държавното управление и търговията, най-големи - в здравеопазването и образованието. Голямото забавяне при болниците и училищата потвърждава наблюдението, че бюджетната сфера не успява да реагира навременно на свиването на реалните заплати на работещите в нея. Обратно, аусторсинг секторът и преработването като цяло се справят относително добре. Въпреки това няма нито един отрасъл на българската икономика, в която ръстът на заплатите да надхвърля този на потребителските цени и да реализира ръст на покупателната способност, обобщават от ИПИ.

В интерес на истината, и цените на хранителните продукти, където вървят голяма част от доходите на домакинствата, са различни в различните области на страната. Като

невинаги в най-богатите райони хората плащат най-много,

за да напълнят хладилника си. Цената на електроенергията за бита също е различна - според цените на дружеството, което снабдява с ток определения район. Водата също се плаща различно, като водните дружества депозират различни цени за доставка, отвеждане и пречистване в районите, където оперират. В Пловдив например цената на кубика вече е увеличена на 2.95 лева, но остава най-ниска в цяла България.

На фона на продължаващия ръст на потребителските цени, мерките за повишаване на доходите и покупателната способност заемат централно място в парламентарния дебат. На този етап водещо е предложението за агресивно повишаване на минималната работна заплата, която заплашва дори да увеличи инфлационния натиск, смятат икономисти.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
Икономика

Икономика

05.12.2022 | 14:48

Не е само враца с високи заплати а да ви кажа че АЕЦ работят 6000 човека а враца област е над 300 хиляди така че има и други фактори

Отговори
2 0
Боко тиквата

Боко тиквата

05.12.2022 | 11:38

Важното е чекмеджето да се пълни, да го духат балъците.

Отговори
2 2

Анкета

Кой да стане кмет на Пловдив, ако Здравко Димитров хвърли оставка?