Финансовият апокалипсис се отлага, но бизнес и синдикати стягат протести ОБЗОР

България не е пред фалит и няма опасност от промяна на фиксирания курс на лева към еврото. Това заяви служебният министър на финансите Росица Велкова ден след като направи друга, много по-страховита прогноза и предложи пакет от мерки за затягане на коланите.  

Те включват: данък свръхпечалба от 33% за всички частни фирми, държавните пък ще изплащат 100% дивидент след приспадане на счетоводната загуба и отпадане на намаленото ДДС за част от бизнесите. 

Министерството на финансите предлага по-ниската ставка на налога да остане за хляба, брашното, бебешките храни и книгите. А ДДС-то за ресторантите да се върне на стандартното ниво от 20 на сто. В допълнение - толтаксите да се увеличат, а министерствата да икономисват от командировки и представителни пари. Пакетът от мерки се налага, за да се овладее огромният бюджетен дефицит от 6.9% от БВП и да се свие на 3%. В противен случай би се затруднило индексирането на пенсиите по швейцарското правило през лятото, изплащането на увеличените бюджетни заплати и покриването на разходната политика на държавата, анонсира министър Велкова в сряда на извънреден брифинг. В четвъртък сутринта обаче тонът бе смекчен:

"Искам да уверя българските граждани, че няма риск от фалит. Държавата не е фалирала и няма риск. 

Няма риск и за валутния борд 

При условие че ние следваме една дългосрочна фискална политика, която е в рамките на 3% (бюджетен дефицит - б.а.), тези рискове не са налице. Не може това да е фалирала държава, при условие че ние си плащаме редовно бюджетните плащания, задълженията, пенсиите. Другата седмица ще платим 3 млрд. дълг. Фискалният резерв след плащането и погасяването на дълга ще бъде в диапазон от 10 милиарда, така че това не е фалирала държава и няма тези рискове", увери Велкова в телевизионно интервю. 

Духът от бутилката обаче вече бе изпуснат. Извън политическата полемика защо точно сега служебната власт бие камбаната за влошените държавни финанси и кой е виновен за това, бизнесът, очаквано, не посрещна мерките с възторг. Ресторантьорите заплашиха с протести. „Абсолютно всичко ще направим, за да не се случи връщането на ДДС-то на 20%“, категоричен бе Ричард Алибегов, шеф на Българската асоциация на заведенията. Заради инфлацията те непрестанно вдигат цените, а промяната в налога означава още по-високи цени в менюто и евентуално загуба на клиенти. По време на ковид пандемията ресторантьорите протестираха неведнъж, и то доста шумно, и исканията им винаги бяха приемани. Неформално, те описват настоящата ситуация много образно и съветват властта: "Не пипай нещо, което работи". Принцип, който в държавната администрация и работещите там хора няма как да знаят. Просто защото не са изкарали и 5 лева със собствен бизнес. Още повече че цял свят бори инфлацията и обедняването с намаляване на данъци и акцизи.“

Транспортният бранш също предупреди, че 

нови ставки на толтаксите ще оскъпят абсолютно всичко в магазина. 

Така домакинствата ще са принудени да се ограничават още в покупките си. „Имаме градивни предложения как биха могли да се събрат повече пари в бюджета, без това да дойде директно от потребителите”, посочи Николай Рашев от Съюза на международните превозвачи.

Синдикатите също стягат редиците и от КНСБ вече обявиха, че ще протестират, ако и "тази криза ще я понесе обикновеният работещ българин". 

„Идеите на правителството са бизнесът да плати сметката за политическия популизъм, с което бизнесът, разбира се, не е съгласен. Правителството по-добре да си затегне фискалната дисциплина, тъй като има много публични ведомства с припокриващи се функции, много излишни щатове, държавната администрация не е адекватна към размера на населението”, заяви икономическият съветник в БСК Щерьо Ножаров. 

 

Икономистите: Валутният борд не е застрашен - освен от такива изказвания

Институт за пазарна икономика (ИПИ): 

Изключително безотговорно е обвързването на нуждата от свиване на бюджетния дефицит със заплаха за стабилността на българския лев. Всеки политик, анализатор или гражданин, запознат с механизма на функциониране на паричния съвет, добре знае, че националната парична единица е изцяло обезпечена с международни валутни резерви, което гарантира неограничено и независещо от никакви други обстоятелства поддържане на фиксиран валутен курс. Още повече, централната банка няма право по закон да финансира държавата, в този смисъл никое правителство не може да покрива бюджетен дефицит за сметка на резервите на БНБ.  Българският паричен режим остана непоклатим през тежки политически, икономически и финансови кризи в последните 25 години. 

Бордът не е застрашен - освен от подобни изказвания.

Георги Ангелов, икономист в "Отворено общество":

Много икономисти предупреждавахме, че е погрешно да се дават субсидии и компенсации на бизнеса на калпак. Защото това означава да се подпомагат както тези, които страдат от инфлацията, така и тези, които печелят от инфлацията. Даваме финансова помощ дори на тези бизнеси, които създават инфлацията! Не само е неморално, но и е прахосване на финансов ресурс - финансов ресурс, който можеше да остане в бюджета и да намали дефицита и дълга. Да не говорим, че наливането на огромни субсидии в печеливши бизнеси доведе само да надуване на техните свръхпечалби и надуване на инфлацията (чрез ръст на депозитите на бизнеса в банките и раздуване на кредитната експанзия). 

Сега Министерството на финансите предлага да се обложат тези свръхпечалби с еднократен данък. Значи, от една страна, държавата налива ненужно пари в част от бизнеса и му раздува печалбите, от друга страна, ще наложи данък, с който да се опита да върне обратно тези пари в бюджета. С едната ръка даваш пари от бюджета, с другата ги взимаш тези пари обратно в бюджета. Това по никакъв начин не е разумна, обмислена и последователна политика.