"Филип Морис" инвестира $3 млрд.в научни изследвания

Световноизвестната тютюнева компания разработва иновативни продуктови платформи за бъдеще без дим

Вече 10 години „Филип Морис” инвестира над 3 млрд. долара в научни изследвания за нови продуктови платформи, които са по-добри алтернативи за пушачите от традиционното пушене.   

За новите разработки има издадени над 2,350 патента и още 3,750 са подадени за регистрация. Така „Филип Морис” се оказва единствената тютюнева компания в топ 100 на компаниите по брой издадени нови патенти. Опитът се базира на професионализма на над 430 научни специалисти и експерти в 2 научноизследователски центъра в Швейцария и Сингапур.



„Филип Морис Интернешънъл” преминава през най-голямата трансформация в историята си, като разработва иновативни продуктови платформи за  изграждане на бъдеще без дим. Целта на компанията е един ден бездимните продукти да заменят традиционните цигари. В тази връзка е интересен въпросът къде е разликата при ефекта от вторичния дим, още известен като дим в околната среда, който се образува при традиционното пушене, и въздействието на иновативни бездимни платформи на компанията върху качеството на въздуха в затворени пространства. Това обясни Вержиния Джевелекова, мениджър „Корпоративни отношения”  във „Филип Морис България”, по време на дискусията „Мръсният въздух - заплаха за настоящето и бъдещето на Пловдив, проведена на 30 май 2018 г.”.

Димът, който се освобождава  при горенето на тютюна,

се смята за един от основните замърсители на въздуха в затворени помещения. Според данни на Европейското общество по белодробни заболявания замърсеният въздух в затворени пространства е причина за близо 2 милиона смъртни случая годишно. Около 600 000  от тях се дължат на излагане на тютюнев дим в околната среда. „Това е и една от причините ние, като водеща тютюнева компания в света, да вземем смелото решение за радикална трансформация - да работим за свят без тютюнев дим”, обясни Джевелекова.  

Самият термин „качество на въздуха в затворени помещения (КВЗ)“ се отнася до качество на въздуха в сгради и помещения, който е свързан най-вече със здравето и удобството на обитателите. Той се влияе от температурата, влажността, химически или биологически замърсители, както и от човешко присъствие и обичайни ежедневни дейности. Качеството на въздуха в затворена среда се определя от няколко фактора, един от които е наличието на замърсяващи вещества. Познаването, намаляването и контролът на често срещаните замърсители на въздуха в затворени помещения може да намали риска за здравето. Основните източници на замърсяване на въздуха на закрито са атмосферният въздух, емисиите от строителните материали, мебелировката, оборудването и обзавеждането, отоплителните и вентилационните системи, обитателите, дейности вътре в помещението (готвене, почистване и др.), а

Ако в помещението се пуши,  към замърсителите се добавя и тютюневият дим.

Вторичният, или пасивен дим, се определя като „дима, на който са изложени непушачите, когато са в закрито помещение заедно с пушачи“. Той от страничната димна струя, т.е. димът, който се отделя от горящия край на цигара и от издишаната димна струя (димът, който пушачът издиша). Здравните власти, в т.ч. Световната здравна организация (СЗО), са установили, че вторичният дим причинява заболявания, включително рак на белия дроб и сърдечни болести, при непушачи, както и води до развитието на астма, дихателни инфекции, кашлица, задух, отити (възпаление на средното ухо) и др. Вторичният дим може да причини и дразнене на очите, гърлото и лигавицата на носа. Вече над 10 години компанията „Филип Морис” инвестира в разработване на бездимни продукти, които

работят на принципа на нагряване вместо горене.

Защо премахването на процеса на горене е от ключово значение? Всъщност горенето започва, когато цигарата се запали. В този процес на горене (при който се достигат температури от 800 градуса по Целзий и дори по-високи) се формира тютюнев дим, който съдържа над 7000 съставни вещества - повече от 100, от които са категоризирани като вредни или потенциално вредни. Освободеният при горенето на тютюна дим е основен причинител на заболявания, свързани с пушенето, и засяга не само пушачите, но и непушачите, изложени на него. За целта от „Филип Морис” прилагат иновативна технология, при която тютюнев субстрат се нагрява чрез електронен контрол до максимална температура от 350 градуса, при което се отделя пара, а не дим. “Нашият подход за съществено намаляване на концентрациите на токсини включва нагряване на тютюна до температура, по-ниска от тази, при която протича горене. (т.е. до 350°C). На този принцип нашата Система за нагряване на тютюн (Tobacco Heating System - THS) нагрява чрез механизъм с електронен контрол специално разработени тютюневи стикове, като през по-голямата част от времето температурата на тютюна не надвишава 250°C”, обясни Джевелекова.

По този начин не се образува дим, а аерозол/пара, който съдържа 80% вода, глицерин и никотин. При него концентрациите на вредни и потенциално вредни вещества са значително намалени (средно 90%) в сравнение с цигарения дим.


Дори пиейки вино, влияем на качеството на въздуха

Отдавна е известно, че присъствието на хора в затворена среда може да повлияе негативно на качеството на въздуха. Науката обяснява този ефект с термина „човешки химически отпечатък - Human Chemical Signature“.  

Според няколко научни публикации дъхът и кожата на здравите човешки индивиди освобождават впечатляващите 1849 летливи органични съединения. Така че качеството на въздуха в затворени помещения зависи дори от някои чисто рутинни дейности - като пиене на вино, спортни упражнения, ползване на козметика и готвене. При всички тях е отчетено увеличение на концентрациите на ацеталдехид, който достига нива, равни или значително по-високи от тези, измерени при ползване на Системата за нагряване на тютюн.


Изгарянето на свещи или ароматни пръчици води до сходни нива на някои вредни емисии с тези при цигарите.  

Компанията провежда и изследване специално за да определи количествено емисиите на избрани замърсители, образувани при горенето на два горящи продукта, по-специално ароматизирани пръчици и свещи, чрез експеримент в специална мебелирана стая с контрол на средата. Направена е съпоставка между данните за фоновите нива на избрани съставни вещества във въздуха, на емисиите при горене на свещи и ароматизирани пръчици, при отделения аерозол от Системата за нагряване на тютюн и тези на тютюневия дим от цигари. Резултатите показват, че изгарянето на три свещи образува сходни концентрации на азотен окиси и по-високи концентрации на комбинирани азотни окиси, а изгарянето на една ароматизирана пръчица води до сходни общи нива на летливи органични съединения и по-високи концентрации на канцерогена бензен в сравнение с изпушването на дванадесет цигари. А при концентрацията на измерените аналити само един - ацеталдехид, се увеличава над фоновите концентрации след употреба на Системата за нагряване на тютюн и че това увеличение е много по-ниско от граничните стойности за хронично излагане, определени от Службата за оценка на риска за здравето от вещества в околната среда (140 μg/m3) и от определената от ЕС гранична стойност (200 μg/m3).

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?