2374
Следвайте ни

Еврото - предимства и недостатъци на ЕС валутата

viber icon

На 1 януари 1999 г. Европейският съюз въведе новата си валута – еврото. Еврото е създадено за насърчаване на растежа, стабилността и икономическата интеграция в Европа. Първоначално еврото беше основна валута, използвана за обмен между страните в ЕС, като хората във всяка нация продължиха да използват собствените си валути.

В рамките на три години обаче еврото се утвърди като ежедневна валута и замени местните валути на много държави членки. Еврото все още не е общоприето от всички членки на ЕС като основна валута. Въпреки това много от страните запазили своите валути се обвързват по някакъв начин с еврото.

Предвид огромното влияние на еврото върху световната икономика е полезно да разгледаме отблизо предимствата и недостатъците на единната валута. Еврото, което се контролира от Европейската централна банка (ЕЦБ), беше пуснато с големи надежди и очаквания.

Предимства на еврото

Въпреки това значителните недостатъци на еврото станаха по-очевидни, когато беше изпитано от поредица от предизвикателства в началото на 21-ви век. Предимствата на еврото включват насърчаване на търговията, насърчаване на инвестициите и взаимна подкрепа.

От друга страна, еврото беше обвинено за прекалено строга парична политика и обвинено в евентуално пристрастие в полза на Германия.

Насърчаване на търговията

Основните ползи от еврото са свързани с увеличената търговия. Пътуването беше улеснено чрез премахване на нуждата от размяна на пари. По-важното е, че валутните рискове бяха елиминирани от европейската търговия, пише money.bg.

С еврото европейските предприятия могат лесно да получат най-добрите цени от доставчици в други страни от еврозоната. Това прави цените прозрачни и повиши конкуренцията между фирмите в страните, използващи еврото. Трудът и стоките могат да преминават по-лесно през границите до мястото, където са необходими, което прави целия съюз да работи по-ефективно.

Насърчаване на инвестициите

Еврото също така подкрепя трансграничните инвестиции в рамките на еврозоната. Инвеститорите в страни, използващи чуждестранна валута, са изправени пред значителен валутен риск, който може да доведе до неефективно разпределение на капитала.

Въпреки че акциите също имат валутни рискове, въздействието върху облигациите е много по-голямо поради тяхната по-ниска волатилност. Цените на повечето дългови инструменти са толкова стабилни, че обменните курсове влияят на възвръщаемостта много повече от лихвените проценти или кредитното качество.

В резултат на това облигациите в чуждестранна валута имат лош профил риск-възвръщаемост за повечето инвеститори. Преди еврото, успешните компании в страни със слаби валути все още трябваше да плащат високи лихви. От друга страна, по-малко ефективни фирми в нации със стабилни валути се радват на относително ниски лихвени проценти.

Основният риск при трансграничното кредитиране беше валутният риск, вместо рискът от неизпълнение. С еврото инвеститорите в страни с ниски лихвени проценти, като Германия и Холандия, можеха да заемат пари на фирми в други страни от еврозоната без валутен риск, пише www.bgonair.bg.

Взаимна подкрепа

На теория еврото трябва да помага на страните, които го приемат, да се подкрепят взаимно по време на криза. Валутите на страните с по-големи икономики обикновено са по-стабилни, защото могат да разпределят риска по-ефективно.

Например, дори една просперираща малка карибска страна може да бъде опустошена от ураган. От друга страна, американският щат Флорида може да се обърне към останалата част от Съединените щати, за да помогне за възстановяването след ураган. В резултат на това щатският долар е една от най-стабилните валути в света.

Глобалната криза изпита взаимната подкрепа в еврозоната през 2020 г. Първоначално нямаше достатъчно колективни действия. Още по-лошо, много нации затвориха границите си една за друга. Въпреки това Европейската централна банка последователно изкупуваше достатъчно дълг в засегнатите страни, особено в Италия, за да поддържа относително ниски лихвени проценти. По-важното е, че Франция и Германия подкрепиха фонд за възстановяване на стойност над 500 милиарда евро.

Недостатъците на еврото

Засега най-големият недостатък на еврото е единната парична политика, която често не отговаря на местните икономически условия. Обичайно е части от ЕС да са проспериращи, с висок растеж и ниска безработица.

За разлика от тях, други страдат от продължителен икономически спад и висока безработица. Класическите кейнсиански решения за тези проблеми са напълно различни. Страната с висок растеж трябва да има високи лихвени проценти, за да предотврати инфлация, прегряване и евентуален икономически крах. Страната с нисък растеж трябва да намали лихвените проценти, за да стимулира вземането на заеми.

Твърда парична политика

На теория страните с висока безработица не трябва да се тревожат много за инфлацията. За съжаление, лихвените проценти не могат да бъдат едновременно повишени в страната с висок растеж и намалени в страната с нисък растеж, когато те имат единна валута като еврото.

Всъщност, еврото предизвика точно противоположното на стандартната икономическа политика, която се прилага по време на кризата на европейската държавна дългова криза. Тъй като растежът се забави и безработицата се увеличи в страни като Италия и Гърция, инвеститорите се страхуваха за своята платежоспособност, повишавайки лихвените проценти.

Обикновено няма да има опасения за платежоспособност за правителствата под режим на фиатни пари, защото националното правителство може да нареди на централната банка да печата повече пари. Независимостта на Европейската централна банка обаче означаваше, че печатането на пари не е опция за правителствата на еврозоната.

По-високите лихвени проценти увеличиха безработицата и дори предизвикаха дефлация и отрицателен икономически растеж в някои страни. Би било справедливо да се каже, че еврото допринесе за икономическа депресия в Гърция.

Възможни пристрастия в полза на Германия

Първият етап на еврото беше Европейският валутен механизъм (ERM), при който бъдещите членове на еврозоната фиксираха обменните си курсове към германската марка. Германия има най-голямата икономика в еврозоната и има история на стабилна парична политика след Втората световна война.

Въпреки това фиксирането на обменните курсове към германската марка може да е създало пристрастия в полза на Германия. Идеята, че еврото е в полза на Германия, е политически противоречива, но има известна подкрепа за нея. През 90-те години Германия провежда по-свободна парична политика, за да се справи с тежестта на обединението. В резултат на това силната икономика на Обединеното кралство от онази епоха преживя прекомерна инфлация.

Обединеното кралство първо беше принудено да повиши лихвените проценти и в крайна сметка изтласкано от ERM в Черната сряда през 1992 г. Германската икономика беше относително просперираща до 2012 г., а европейската парична политика беше твърде стегната за по-слабите икономики. Португалия, Италия, Ирландия, Гърция и Испания са изправени пред висок дълг, високи лихви и висока безработица. Този път монетарната политика беше по-скоро твърде строга, отколкото твърде свободна.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какво е най-важното, което новото правителство трябва да свърши в следващите месеци?