Следвайте ни

Европа търси 2 трилиона евро за справяне с последиците от COVID-19

В Брюксел продължава спорът дали парите да се разпределят под форма на грантове или като дългосрочни заеми

viber icon

ЕС се нуждае от 2 трилиона евро за справяне с последиците от COVID-19. Необходимо е да се създаде „Фонд за възстановяване и трансформация“ от публични и частни инвестиции, който да се добави към бюджета на ЕС, а не да служи като аргумент за неговото намаляване. Средствата трябва да бъдат изплатени най-вече чрез грантове, а Европейската комисия (ЕК) да се въздържа от използването на финансови трикове или подвеждащи цифри. Това са акцентите в резолюция, приета от Европейския парламент в петък. От институцията предупреждават, че ако не бъде постигнато навреме споразумение за дългосрочния бюджет на ЕС след 2020 г.,

съществува риск да бъдат прекъснати редица плащания.

Евродепутатите призовават ЕК да представи план за действие в извънредни ситуации, за да гарантира непрекъснатост на финансирането от ЕС след COVID-19. Текущият бюджет на ЕС изтича на 31 декември 2020 г. Европейската комисия вече представи своите планове за следващата многогодишна финансова рамка за 2021-2027 г., а Европейският парламент я одобри. Съветът на ЕС обаче все още не е постигнал съгласие за обща позиция.

„Бъдещият пакет за възстановяване трябва да бъде заложен в правната рамка на европейския бюджет и да бъде под контрола на ЕП. ЕК е предупредена да не излиза с цифри, които могат да доведат до объркване и които са базирани на теоретични мултипликационни ефекти от финансови заеми или гаранции от Европейската банка или европейски институции, защото те могат да бъдат подвеждащи“. Това коментира евродепутатът Андрей Ковачев на първия онлайн брифинг с видеоконферентна връзка между медии и български евродепутати, организиран от Бюрото на ЕП в България.

Много важен въпрос е

как тези средства ще бъдат предоставени за възстановяване на европейската икономика.

ЕП е на мнение, че това трябва да стане под формата на грантове ​-безвъзмездна помощ или  дългосрочни заеми. Дилемата е откъде ще дойдат тези допълнителни пари, които са извън многогодишната финансова рамка от бюджета. Две са възможностите ​- собствени ресурси и увеличаване на възможностите извън националните вноски. Ако страните членки не желаят да има повече собствени ресурси - части от данъци или такси към европейския бюджет, тогава неминуемо ще трябва номиналната вноска на страните членки да бъде увеличена. Но Съветът на ЕС трябва да се произнесе. Като докладчик в комисията по международна търговия на досието за недостиг на медикаменти Андрей Ковачев каза още, че

ЕС е все така зависим от Индия и Китай.

Оттам се внасят над 90% от активните съставки за антибиотици и медицински предпазни средства. В бъдеще това трябва да бъде преодоляно чрез стимули за диверсификация и осигуряване на наличности, които при бъдещи кризи да бъдат на разположение в ЕС при производство на активните съставки за важни медикаменти, медицински предпазни средства и медицинска техника. 

Евродепутатът Петър Витанов коментира, че ЕС се нуждае от изпитаната мярка собствени ресурси, които да му дадат възможност за водене на устойчиви политики за възстановяване след COVID-19. Според него тези средства могат да дойдат по две направления - с мерки, които целят защита на околната среда, и мерки, които насърчават функционирането на по-честен и по-справедлив вътрешен пазар. Приходи от собствени ресурси  могат да се получат и от системата за търговия с емисии, както и от въвеждането на редица такси: такси за използване на найлоновите торбички,  такса, която облага стоки от трети страни, които не отговарят на екологичните стандарти на ЕС, обща дигитална такса и др.

Задължително ще бъде емитиран дълг 

При всички случаи ще бъде емитиран дълг  за справяне с последиците от COVID-19, коментира евродепутатът Илхан Кючюк. Въпросът е дали този дълг ще бъде разпределен под формата на грантове, което устройва страната ни, или под формата на кредити. Вторият вариант не устройва нито България, нито другите страни​ членки, защото повечето ще изпитват дефицит. Предстои да бъде направен тежък избор и колкото по-бързо стане това, толкова по-добре. Важно е каква позиция ще заеме България - дали ще подкрепи позицията на богатите Скандинавски страни, или тези, които са поддръжници на премиерите на Италия и Испания Джузепе Конте и Педро Санчес и на френския президент Еманюел Макрон. 

Мария Петрова

Мария Петрова

Журналист - екип "Бизнес"

Мария Петрова е ръководител на екип "Бизнес". От 2006 г. работи във вестник „Марица“. С награди от посолствата на USA и Ирландия и приз Зелено перо.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще ходите ли на море и къде?