49

Евродепутат Петър Витанов: Зелената сделка трябва да се ускори, за да станем енергийно независими

В Европейския зелен пакт, добил популярност като „зелената сделка“, са заложени амбициозни цели. Едната от тях е  към 2050 г. да няма нетни емисии на парникови газове. Европейската комисия прие набор от предложения, чиято цел е политиките на ЕС в областта на климата, енергетиката, транспорта и данъчното облагане да бъдат пригодени към целта за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55% до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г. Европа разчита „зелената сделка“ да помогне за възстановяването от пандемията от COVID-19, а вече и за преодоляване последиците от войната в Украйна. Една трета от инвестициите в размер на 1,8 трилиона евро по Плана за възстановяване NextGenerationEU и седемгодишният бюджет на ЕС ще се използват за финансиране на Европейския зелен пакт. Как на практика „зелената сделка“ ще се прилага в България, какви са предизвикателствата, възможностите, но и препъникамъните пред нея, ще разказваме на страниците на "Марица". Като начало потърсихме за коментар евродепутатите Петър Витанов, Андрей Новаков и Радан Кънев. С тях разговаряхме в Европейския парламент в Страсбург в рамките на посещение на пленарната сесия 4-7 април. Визитата за български медии бе организирана от Представителството на ЕП в София.

„Зелената сделка няма да бъде отложена предвид войната в Украйна. Напротив, ще се направи опит да се ускори най-вече в насока търсене на нови възможности за доставки на газ, както и на алтернативни енергийни източници, за да не сме зависими от енергоизточниците на Руската федерация. Въпросът е, че трябва да се направи умерено и балансирано“, заяви Петър Витанов.

В резолюция, приета с 513 гласа "за", 22 "против" и 19 "въздържал се"  на 7 април евродепутатите призоваха за допълнителни наказателни мерки, включително "незабавно пълно ембарго върху вноса на нефт, въглища, ядрено гориво и газ с произход от Русия“. Това трябва да бъде придружено от план за гарантиране на сигурността на енергийните доставки за ЕС, както и от стратегия за "отмяна на санкциите една по една, в случай че Русия предприеме стъпки за възстановяване на независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна в рамките на международно признатите <210> граници и оттегли напълно военните си части от територията на Украйна".

По време на посочената пленарна сесия ЕП одобри нови правила за подбор на енергийни проекти, които могат да получат финансиране от ЕС, и за привеждане на съществуващия регламент в съответствие със "Зеленият пакт" на ЕС. Избраните проекти ще трябва да помогнат на страните от ЕС да се откажат от твърдите изкопаеми горива като въглища, лигнитни въглища, торф и битуминозни шисти. За целта ще се финансират проекти, които пренасочват съществуващата инфраструктура за природен газ за пренос или съхранение на водород през преходния период. Подобни проекти ще могат да получават финансова помощ от ЕС до 31 декември 2027 г.

Припомняме, че в началото на април Европейската комисия най-после даде положителна оценка на плана на България за възстановяване и устойчивост, а председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен засвидетелства това с пристигането си в България. След като получихме картбланш, ЕС ще ни отпусне 6,3 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства, които ще могат да се усвояват след 1 януари 2023 г.

България дава гаранции за своя екологичен и цифров преход

В оценката на Комисията се констатира, че планът на България посвещава 59% от общия размер на отпуснатите средства за мерки в подкрепа на целите в областта на климата. Това включва значителни инвестиции за ускоряване на декарбонизацията на енергийния сектор, утрояване на производството на електроенергия от възобновяеми източници до 2026 г., изграждане на голям капацитет за съхранение на електроенергия, намаляване на емисиите на парникови газове от енергийния сектор с 40% до 2025 г. и определяне на рамка за постепенното премахване на въглищата. Планът обхваща също така подкрепа за саниране на сградния фонд с цел повишаване на енергийната ефективност, както и целенасочени реформи за улесняване на такива инвестиции. Насърчава се и устойчивият транспорт.

По повод ускоряване на зелената сделка и предстоящото закриване на въглищните централи в България, Витанов очаква по-голяма гъвкавост от страна на ЕК. „На практика оставаме почти без базови мощности предвид огромната зависимост от Русия в сферата на петрола, на газа и на въглищата. Специално въглищата се приемат като гаранция за базови мощности не само в България, но и в цяла Европа“, каза Петър Витанов. Той цитира зам.-председателя на Европейската комисия Франс Тимерманс, отговарящ за "зелената сделка", който наскоро заяви, че ще има компромис с крайните дати за закриване на въглищните централи.

По повод изграждането на ВЕИ Витанов призова вятърът и слънцето да се експлоатират максимално. Подчерта, че амбициите са делът на възобновяемите енергийни източници, които са алтернативен източник на газа, да се увеличи от 32 на 40% към 2030 г. Евродепутатът е категоричен, че производството на атомна енергия, която е призната за зелена енергия, трябва да бъде приоритет за страната ни. Против е обаче отпадането на мораториума за проучване и производство на шистов газ в България. Петър Витанов е на мнение, че като част от "зелената сделка"

електрификация на сухопътния транспорт трябва да се реши генерално.

До 2035 г. трябва да се извадят от експлоатация двигателите с вътрешно горене за новите автомобили. „Това е добре, защото ние, в България, дишаме много лош въздух и живеем 2 г. по-малко от средния европеец. Най-големите производители на автомобили в Европа спират инвестициите в двигатели с вътрешно горене между 2035 и 2040 г. По прогноза на експерти през 2026-2027 г. ще се изравнят цените на електрическите автомобили и на тези с двигатели с вътрешно горене. Това ще доведе както до подобряване качеството на въздуха, така и да раздвижване на пазара на електрически автомобили втора ръка, който ще е по-достъпен за бедни държави като нашата. Тепърва имаме да оформяме законодателството в тази насока“, каза Витанов. И докато той е оптимист относно електрификацията на автомобилите, скептичен е относно разширяване на търговията с емисии в сферата на транспорта и в сградите. Пак с цел да се намалят въглеродните емисии, на пазара на търговията с емисии ще се включат и горивата, и природният газ. По данни на ЕК това би повишило цената на природния газ с 30%, както и на горивата с 10-15%. При положение, че в България енергийната бедност е 3 пъти над средната, ситуацията може да се задълбочава, опасява се Петър Витанов.

Андрей Новаков:

Въглероден данък ще засегне и автомобилите, и домовете на хората

 

Съществува иновативна технология, за която в България почти не се говори, заяви Андрей Новаков. Става въпрос за улавяне на въглероден диоксид още в комина на теца. Такъв проект може да се финансира по Плана за устойчивост и - както казват, с един куршум да се уцелят няколко заека. „Първо - миньорите остават на работа, второ - използваме национален ресурс, за който не зависим от друга държава, трето - спираме да плащаме вредни емисии, и четвърто - не замърсяваме въздуха", обясни Новаков. Според него инвестициите в такава технология със сигурност ще са по-малко, отколкото да плащаме още 20 г. за вредни емисии, а сумите непрекъснато растат. От 20 евро за тон допреди няколко години, тецовете сега плащат за вредни емисии по 90 евро за тон. Новаков уточни, че при експертен анализ е установено, че на 30 км от Стара Загора в земните недра има кухина, която може да събира водородния диоксид, без да вреди на околната среда. 

Андрей Новаков е категоричен, че когато половината електричество в България се произвежда от въглища, не може в рамките на няколко години източник за това производство да бъдат вятър, слънце или газ. „За да преминат на газ големите ни тецове, ще минат поне 7-8 години, но вкарването на тръбата ще отнеме поне още 3-4 години. Необходимо е да се извърши и оценка на въздействие на околната среда, строителни разрешения, изпълнения, авансови плащания, така че ще отлетят повече от 10 години. Ако през следващите 10 години в България трябва да се строят соларни панели и завод за батерии, който да съхранява електричеството от тях, и в същото време да се молим да има слънце, пак не може да се случи“, убеден е Новаков.

Той припомни, че ЕК иска от 2024 г. да въведе въглероден данък върху бензина, дизела, керосина и корабното гориво, с което не е съгласен. Но ако се приеме, това ще е първият в историята общ европейски данък. Това ще засегне не само автомобилите, но и домовете на хората. Идеята на Брюксел е да се замерва и да се плаща по пазарни цени навсякъде, където има ауспух и комин и се отделя пушек. Но тъй като няма как да се измерва пушекът от автомобилите, данъкът  ще се наложи върху бензина и дизела, което на практика ще ги оскъпи. Той не може да си представи как на енергийно бедните, които получават помощи за дърва, ще им се наложат данък "пушек".

"И със сърцето, и със съзнанието си съм доста далече от идеите на "зелените", така че не мисля, че можем да спасим околната среда, ако направим хората бедни. И тогава, когато електроавтомобилите станат достатъчно добри и евтини, и когато има достатъчно зарядни станции, които сега са дефицит в цяла Европа, хората сами ще ги купуват, без да ги задължаваме, убеден е Андрей Новаков.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Ще успее ли новият парламент да излъчи правителство?