Експерт: В задаващата се рецесия правителствата трябва да инвестират вместо бизнеса

РАЗГОВАРЯ БОЙЧО ДАМЯНОВ

Ричард Грийвсън е заместник-директор на авторитетния Виенски институт за международни икономически изследвания (WIIW). Завършил е икономика, международни изследвания и история. Бил е директор в екипа за развиващи се европейски държави във Fitch Ratings, с акцент върху Балканите и ОНД. Преди това е бил регионален мениджър и главен анализатор в европейския екип на Economist Intelligence Unit. Той коментира за "Марица" най-новата прогноза на Световната банка.   

- Как бихте оценили току-що представената прогноза на Световната банка (СБ) за икономическото развитие на света през 2023-та, 2024-та и до края на десетилетието? 

- Макар че е твърде песимистична, прогнозата  е напълно вярна. Нашият институт (WIIW), както и някои други звена, като например Международният валутен фонд (МВФ), са малко по-оптимистични. Всички изследвания показват, че прирастът на световната икономика през 2023-та ще бъде по-нисък от 2022-ра, т.е. нулев или отрицателен. Очакваме влошаването да обхване едновременно и трите „двигателя“ на световната икономика - САЩ, ЕС и Китай.

В доклада на СБ също се отбелязва, че ще има сериозен спад и в инвестиционната дейност. Очаква се капиталните вложения да бъдат много по-малки в сравнение с 2022-ра. Прогнозата на СБ за 2023-та е изцяло песимистична, без нито един позитивен елемент, с което, в най-общи линии, съм съгласен.

- Специалистите от СБ очакват сривът да бъде не само през 2023-та, но и в течение на цялото десетилетие, особено в областта на инвестициите.

- Тяхната прогноза прекалено силно е фокусирана в провеждането на реформи и преобразования. По принцип, това е много важно, но има и други аспекти, които бих искал да подчертая. СБ предлага да бъдат обложени с по-високи данъци отпадъчните газове. Според мен много по-разумно би било да се стимулира инвестирането в „зеления“ сектор за подобряване на климата и намаляване на замърсяването. През последните години настъпиха големи промени в мисленето по отношение на инвестиционната политика в промишлеността. А СБ въобще не отбелязва тази тенденция, докато в прогнозата на МВФ тя е взета предвид. 

- Считате, че мисленето в политиката е направило завой в посока към кейнсианския модел? 

- Именно, започна преосмисляне на възгледите на международните институции, на правителствата, включително във Вашингтон и Брюксел. Те днес са склонни да инвестират повече, отколкото преди няколко години, когато навсякъде доминираше единствено неолибералното мислене. И днес от страна на бизнеса не очаквам някакви особени инвестиции, но от правителствата, от обществения сектор - да. Затова имам малко по-оптимистични предчувствия и очаквания.

- Допускате държавата да осъществи активна намеса за съживяване на инвестиционния и икономическия растеж, което да съкрати периода на спада, да речем, от 10 на 5 години?

- Освен политическите решения вероятно ще подействат и други положителни фактори, като изменения в структурата на икономиката, в демографската структура, в по-нататъшното развитие на транспорта с акцент върху обществения транспорт.

- В прогнозата се обръща внимание  на още един важен момент - очаква се колапс на доходите на населението и свързани с това социални напрежения и вълнения. Какво мислите по този въпрос? 

- Това е така. Този момент не бива да се подценява. Мога само да добавя, че по време на неолибералната политика от последните десетилетия, на която сме свидетели и днес, светът се върна далече назад по отношение на по-равномерното разпределение на националния доход и на националното богатство. Ножицата на доходите се отвори още по-силно,

изостри се социалната поляризация и разслоението на много богати и крайно бедни. 

От една страна, богатството се съсредоточи в ръцете на малка прослойка свръхбогати, от друга страна, все по-голяма част от населението на света обеднява и масата на бедните се увеличава с всяка изминала година. И това не може да не доведе до социални напрежения и вълнения. Ние много ясно видяхме как по време на ковид пандемията разслоението особено рязко се изостри и продължава да расте, особено днес, в условията на галопиращата инфлация. То се отразява по-слабо на по-заможните социални слоеве, но удря особено остро тези с ниските доходи. Би било изненадващо или чудо, ако това не доведе до социални взривове. Тази тема е много важна, тя предстои да бъде в центъра на вниманието на политическото управление в много страни. Виждам, че вече много правителства в ЕС следят тази тема и набелязват сериозни мерки, които предстои да бъдат взети в данъчната политика с оглед на смекчаване на влиянието на инфлацията.

- Ако борбата с инфлацията се води с типичните монетарни методи, това ще доведе единствено до снижаване на доходите и на потреблението, което само ще засили социалното недоволство. 

- Абсолютно вярно, повишаването на лихвения процент сковава икономическия растеж. Затова сега се води остра дискусия доколко такава парична политика може да бъде ефективна по отношение именно на тази инфлация, която имаме днес. Срещу нея са необходими други механизми и лостове. В редица страни, в т.ч. и в Югоизточна Европа, правителствата започнаха да въвеждат ограничителни цени, други продължават да държат на класическата схема.

- За какви реформи става дума в доклада на СБ?  

- В икономическите среди днес мненията на изследователите и учените се разминават. Няма го вече онзи консенсус, който управляваше до 2008 година, когато се разрази финансовата криза, преди която царуваха възгледите на неолибералите, на невидимата ръка на пазара. Днес има нови идеи, ново мислене как да бъде построено бъдещото управление на стопанството. По въпроса за реформите, мисля, че кризата от 2008 година и последиците, предизвикани от ограниченията заради пандемията, показаха, че

е нужна по-решителна намеса на държавата в икономиката и по-малко либерализъм.

Ние вече няма да се върнем към онзи пазарен либерализъм, който беше във времената преди 2008-а. Новата система ще бъде нещо смесено. Ще има и пазар, но и силна намеса на държавата. Това беше казано в доклада на СБ с намеци, но в прогноза на МВФ е изразено съвсем ясно. А същ​о, че е необходим и силен тласък за повишаване на потреблението, което означава, че трябва да се засилва ролята на държавата в индустриалната политика както в отделните страни на ЕС, така и в самия Брюксел. Всичко това бе занемарено последните 30 години.

- Германия е водещата индустриална сила в ЕС. Какво да очакваме от нея през 2023-та и до края на десетилетието?

- Централна и Югоизточна Европа напълно зависят и разчитат на икономическото развитие на Германия, на поръчки за германски предприятия. Заради острите проблеми в Германия в момента се тресат и останалите региони и страни в Европа. Мисля, че съпротивителната способност и устойчивост на немската промишленост, която се поддържа от потребителското търсене на местния пазар, се оказа много по-силна от очакваната. Учудваща е гъвкавостта, с която промишлеността успя да се приспособи към съкращенията на газовите доставки от Русия и резките повишения на цените на енергоносителите. От февруари 2022 г., когато започна войната в Украйна, до ноември същата година бе отбелязано дори известно увеличение на промишлената продукция в реално изражение. За същия период потреблението на газ се намали с 25%.

През 2023-та промишленото развитие в Германия ще бъде нула, но поне няма да има драматичен колапс. Въпреки че съществуват и много рискове, трябва да сме готови на всичко, може да се случи какво ли не, което да срине германската икономика и да <210> причини по-нататъшно падане.

- Имате ли оценки и разчети доколко войната в Украйна влияе на икономическите показатели в Европа и в света?

- Европейското стопанство пострада доста силно, но за да сме честни, трябва да кажем, че всички днешни кризисни процеси започнаха далеч преди февруари 2022-ра. И инфлацията, и покачването на цените на енергоносителите започнаха няколко години преди това. Санкциите срещу Русия и силното намаляване на доставките на газ и нефт само допълнително влошиха ситуацията в Европа. Не ни остава нищо друго, освен да свикваме да живеем с висока инфлация, но по всичко изглежда, че поне в течение на  2023-та ЕС ще успее да предотврати икономическия колапс.

​- Споменахте за социалните напрежения и за оценките на МВФ за растящата неравномерност в доходите. На какво да се надяваме?

- Високата инфлация винаги води до нарастване на разслоението и обедняване на значителна част от населението. Впрочем това се отнася и за страните в Западна Европа. Но на изток сътресенията ще бъдат по-силни. В по-бедните страни населението в процентно отношение към дохода дава повече пари за отопление и храна в сравнение с по-развитите и това ще предизвика по-дълбоки последици.