Еколозите срещу “Асарел-Медет”

Хора от 3 области питат в петък дали с новото си разширяване металургичният гигант не застрашава природата

Природозащитници и “Асарел-Медет” влизат в нова битка. Активисти от областите Пловдив, Пазарджик и София ще спорят с инвеститорите по въпроса дали планираното разширяване на металургичния гигант няма да застраши чистотата на водосборите в Тракийската низина.


В петък в Общинската зала в Панагюрище ще се обсъжда оценката за въздействието върху околната среда (ОВОС) по инвестиционно предложение за разширяването на промишлената площ на най-големия комбинат за добив на мед и злато у нас. Проектът на “Асарел-Медет” предвижда разширяване на рудник “Асарел”, с което ще бъдат осигурени допълнителни количества минна маса - руда за преработка, минна откривка и извънбалансова руда. Предвижда се разширение на две насипища, както и на хвостохранилището “Люляковица”. След модернизацията на корпус “Ситно трошене”, Мелнично отделение и флотация и Претоварен възел-1 ще бъде достигната годишна преработка на руда от 15 млн. тона, което е с 2 млн. тона повече от досега преработваната. Предмет на инвестиционното предложение е оптимално изземане на запасите от съществуващото медно находище и увеличение на добива и преработка на руди от обогатителна фабрика с около 15% чрез модернизация на корпус “Ситно трошене”.


Предложението бе одобрено миналата година от Висшия експертен екологичен съвет при МОСВ, председателстван от зам.-министър Евдокия Манева.
Обичайният заподозрян в битката с инвеститорите в минния сектор Константин Дичев, Сдружение за дивата природа “Балкан” и партия “Зелените” обаче заведоха дело срещу разширяването на дейността на комбината във Върховния административен съд. Природозащитниците дори спечелиха на първа инстанция. В жалбата си тогава еколозите посочиха, че “Асарел-Медет” АД е един от най-големите комбинати за добив на мед и злато на Балканите, а разширяване ще го направи най-големият в Евросъюза добивен комбинат. Поради това, според тях, инвестиционното намерение с екологични последици върху целия Южен регион на страната трябва да се проведе напълно открито и законно, с широко участие на обществеността при вземането на решения.


Еколозите дадоха пример от 2010 г., че “Асарел-Медет” на два пъти е замърсил река Луда Яна, в резултат на което рибата е измряла на 20 км по течението є, преминаващо през множество села. Посочиха още, че жителите на Попинци черпят питейна вода от кладенци, намиращи се в непосредствена близост до реката, а дълбочината им е само няколко метра. Изтъкнаха също, че от “Асарел-Медет” не са предупредили компетентните органи за замърсяването, в резултат на което жителите на панагюрското село Попинци са употребявали питейна вода няколко дни след разлива, преди кладенците да бъдат временно запечатани от РИОКОЗ след сигнал от страна на активисти срещу замърсяванията в селото. Еколозите посочиха и селата Бъта и Баня, които също като Попинци са по поречието на река Луда Яна и използват реката за напояване на земеделски площи. Според тях за разширяването на производствените площи на “Асарел-Медет” не са били проведени консултации със засегнатата общественост от селата Бъта, Баня, Попинци и Поибрене, както и с останалите села край Пазарджик и самия областен град.


Върховният административен съд взе под внимание всички становища на екозащитниците и определи, че МОСВ и “Асарел-Медет” са нарушили процедурата по ОВОС, като де факто са скрили от обществеността инвестиционното предложение.


Днес въпросът е информирани ли са наистина коректно всички хора от в района с плановете на комбината и има ли опасност за околната среда в Тракия?


Бижу за милиарди


Геоложкият доклад за медно-пиритно находище “Асарел” от 1975 г. показва запаси от 377 млн. тона руда и 1,430 млн. тона мед с високо съдържание, още 41 млн. тона руда и приблизително 106 хил. тона мед с ниско съдържание, плюс извънбалансови към 80 млн. тона руда. Проучени са също разположените в непосредствена близост находища Асарел- запад и Орлово гнездо с доказани запаси от над 100 млн. тона медна руда. При включване на метала от двете находища към този на Асарел се получават над 2 млн. тона, което го прави едно от големите находища на мед и пирит в света. Цената на тон мед на международните пазари в последните 10 години се движи между 2200 и 4500 долара за тон.


СДЕЛКА за МИЛИОН
През 1999 г. Агенцията за приватизация продава 75% от капитала на “Асарел-Медет” за 1 430 000 щатски долара. Купувачът на мажоритарния пакет акции “Асарел-Инвест” АД е работническо-мениджърско дружество, създадено и регистрирано за участие в приватизацията. В него участват 2787 акционери - работници и служители в предприятието. Основен акционер в “Асарел- Инвест” АД е компанията VA COOPER INVEST Ltd., която е 100% собственост на VOEST ALPINE INTERTRADING AG - Austria. Съгласно приватизационния договор новият собственик е задължен да вложи 10 063 000 долара за решаване на екологични проблеми.

 

Шефът Цоцорков № 69 в класацията на най-богатите българи
Собственици на “Асарел-Медет” са дружеството “Асарел-Инвест”, което притежава 75% от капитала, и Министерство на икономиката и енергетиката с 25%, показва справка в Дакси. Според данните на НОИ през август тази година социално осигурените служители са 1357 души. Нетните приходи от продажби на комбината за добив на руди на цветни метали и техните концентрати за 2011 г. възлизат на 509 782 000 лева.
Изпълнителният директор инж. Лъчезар Цоцорков пък заема 69-о място в класацията на най-богатите българи, като контролира капитал от 60,3 млн. лв.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Каква коалиция има най-голям шанс да спечели изборите на 2 октомври?