Една банкова сметка на човек? Така пестим от такси в еврозоната

Нов проблем се заформя с банковите сметки при евентуалното въвеждане на еврото от 2024 г. В националната концепция е предвидено обединяване на банкови сметки и карти на клиенти, които в момента имат и левови, и еврови сметки. Това би следвало да стане автоматично. Според Асоциацията на банките в България (АББ) обаче такова обединяване технически не може да бъде извършено и в никакъв случай не може да се изпълни без изричното желание на клиента. Въпреки че, на теория, при една такава операция клиентът ще спестява от банкови такси.

„Намираме за опасно и неприемливо по законодателен път да се урежда механичното обединяване на сметки/карти на клиенти, тъй като това не само е невъзможно в повечето случаи, но клиентът може изрично да желае да има отделни сметки, тъй като, например, те са оповестени на негови контрагенти“, алармират от АББ в становище до Министерство на финансите. Например по една банкова сметка човек може да получава пари от клиенти или работодател в България, а по друга сметка да получава пари от чужбина, аргументират се оттам.

След влизането ни в еврозоната хората, които имат левови и еврови сметки, сами ще трябва да решат дали да ги обединят, за да плащат по-малко такси на банките, или да продължат да имат няколко сметки, но всички да са само в евро, настояват от организацията на търговските банки у нас.

Още едно предложение отправят от АББ, което обаче не е в полза на физическите лица. Те искат да има такси при обмяна на големи суми левове в брой с банкноти евро на гише в банка след влизането ни в еврозоната. В концепцията за закон за въвеждане на еврото, подготвена от Министерството на финансите, предлагат шест месеца след влизането ни в еврозоната банките да обменят левове срещу евро напълно безплатно. Целта е хората да имат време да обменят всичките си налични левове с банкноти и монети евро, като смяната на валутата да не им струва нищо. Предвидено е едва след шестия месец банките да могат да слагат такса за обмяна на левове за евро.

Търговските банки настояват обаче в закона за еврото да бъде определен размер (брой банкноти/монети или максимална сума), над който може да се иска плащане на такса за замяна на левове за евро през първите шест месеца от влизането ни в еврозоната. Този лимит би могъл да бъде определен или по отношение на количеството банкноти и монети, които физически ще се обменят - например 100 броя левови банкноти и 50 броя монети, или да се определи като левова сума, до която обменът е безплатен, като например тази сума би могла да бъде обвързана със съществуващото ограничение в Закона за ограничаване на плащанията в брой - 10 000 лв., а за монетите - 100 лв.

"Мудис" очаква отлагане за еврото

Междувременно датата за въвеждането на еврото в България става все по-мъглява. Международната рейтингова агенция "Мудис" (Moody's) потвърди преди дни дългосрочния кредитен рейтинг на България Baa1 със стабилна перспектива. Според агенцията България все още може да изпълни целта си за приемане на еврото от 2024 г., но в основния си сценарий за страната допуска, че този процес вероятно ще бъде отложен поне до 2025 година. 

От Moody's смятат, че инфлацията у нас ще се понижи до 6% в края на 2023 г., при 14.3% в края на 2022 г. В съответствие с необходимостта от изпълнение на Маастрихтските критерии, очакванията на агенцията са, че бюджетният дефицит ще остане стабилен около 3% от БВП през 2023 и 2024 г., а държавният дълг леко ще се увеличи до 23.8% и 24.7% от БВП, съответно в края на 2023 и 2024 г., запазвайки общата фискална позиция на страната, като цяло, непроменена.