Дянков - топ или пешка в турнира на премиера?

Симеон Дянков пише на дъската, тебеширът лети в ръката му. Решава задачата като магьосник - удря отговора от въздуха, вместо да го подложи на обсада и с праведно усърдие да го достигне. Блестящо, Дянков, казва учителят Борисов, почуквайки с показалка по кокалчетата си. Страхотно! Седни си - две!

Така предложението на министър Дянков да прехвърли валутния резерв в търговски банки, бе освиркано от премиера. Със съдийска свирка, която отменя вкаран гол. Имало засада. Дянков нацели вратата, без да си даде сметка, че между нея и него стои премиера. А всъщност математическата сметка на финансовия министър сочи, че при 8 милиарда валутен резерв, 6 процента годишна лихва биха произвели почти 500 милиона. Вместо под 80 милиона, както е в момента. Днешният дефицит на пари направо плаче за подобно решение, особено, ако благотворителността на резерва позволи на банките да засилят кредитирането на българския бизнес. Уви обаче, било рисковано. Като че ли Борисов не играе всеки път ва банк, когато застане пред камерите! Само че премиерът показа, че изобщо не е склонен да подкрепи подобното поведение на финансовия си министър. Дори не промълви: "Находчиво, Дянков, но ще го направим, когато света излезе от кризата". Или: "Много добре, Дянков, навит съм да пробваме с 30 процента от резерва." Или може би: "Дянков, откажи се сам от идеята публично, за да не го направя аз." Борисов осакати най-силния си играч направо на бойното поле, осеяно с кабели от микрофони и камери. Утре Дянков ще трябва да мисли като двама - единия път със собствената си глава, втория - с главата на всичките си опоненти, чиито съвет би потърсил премиерът. Не че не го е правил и досега, но оттук нататък винаги ще се съмнява в теглото на собствените си идеи. А когато си блокиран от съмнения, ставаш слаб. Ако си горд - излизаш от играта. Приспособим ли си - Борисов се превръща във финансов, вътрешен, енергиен и въобще в министър на 16-та степен. Вече ми се струва, че зад всяка изява на премиера, тече като скрийнсейвър надписа: "Аз съм пътят, истината и животът." Заедно с другия: "Който не е с мен, е против мен." Впрочем, вторият се промъква зад интервютата с Борисов, в които журналистите си позволяват да питат с въпросите на опозицията. Премиерът ни явно не може да бъде спаринг партньор. Той е майстор на индивидуалните спортове.

Когато беше кмет, сплеска ушите и носа на Вълка, Топлофикация и други общински фирми. Още преди да стане премиер побърка на къси топки Станишев на корта. И да, с тях го цели и до днес по лош навик. А сега като министър-председател се е отдал изцяло на шахмата. Изобщо не се колебае да жертва топа си (да не говорим за конете от "Пътна инфраструктура"), за да даде шанс на царицата да матира... Кого? Всъщност, кой е противникът на премиера? Не продължава ли да поддържа отегчителния си вече гняв срещу Станишев, за да сплоти своя екип и да очертае пределно ясно какво поведение няма да толерира? Пък и да ги успокои, че носят едни и същи отборни тениски и следователно няма да ги препъне, когато шутат за гол.

Все пак, ако Борисов е решил, че има талант за шаха, би трябвало да си даде сметка, че това е групова игра. Трябва да обича всяка пешка, кон и офицер, и топа си, особено тежкия топ. Да ги пуска напред подмолно и явно в гигантския заговор за победа - всеки със своите възможни ходове. Да е абсолютно наясно, че фигурите задължително трябва да са в позиция на нападение, а не на отбрана. Дори Дянков, особено Дянков. Да престане да заблуждава публиката, че противникът е падналото правителство. Съвсем не, то беше противник в предишния турнир, преди изборите. И загуби, превърна се в призрак. Днес противникът е друг, наблюдаваме партия Борисов срещу Борисов. Единият напада, другият се отбранява, в резултат на което премиерът не може да отлепи от огледалото, питайки се кой Борисов е на ход.

По този повод се сещам за една индианска къса приказка. Един дядо разказал на внучето си, че във всеки човек има два вълка. Лош и добър. И кой побеждава накрая, попитало детето. Побеждава този, когото храниш повече, отвърнал дядото.