Деси Петева, собственик на Food Arena: Увереността е революционният ни избор

Деси Петева е основател и собственик на Food Arena като част от семейния бизнес с 30-годишна история. Завършила е право в СУ „Климент Охридски“, София, магистратура по бизнес администрация в The Leonard Stern School of Business, New York University. Адвокатският й стаж преминава при адв. Рени Цанова и в Хедж фонд в Ню Йорк. Президент на BNI Растеж, Пловдив, член на  American Business Women's Association (ABWA) и член на Бизнес лейди клуб, Пловдив.

20 години участва в семейния бизнес, свързан с производство и търговия с храни, като организира и ръководи международната дейност на компанията и развива пазари в над 10 европейски държави.

Основава Фууд Арена през 2018 г., където залага на по-различния и иновативен подход към храненето като информиран избор, емоционално преживяване и балансираща здравето ни необходимост.

Деси Петева е лицето на новото луксозно приложение на в. "Марица" и "Хермес Медиа" "За Жената"

 

Оценяват ли българските мъже успеха на дамите до тях?

В сравнение с останалите европейски мъже българите са по-отворени към успехите на дамите. Може да е наследство от социализма, в който имаше изкуствена равнопоставеност на всички, но е факт, че българските мъже до голяма степен приемат жените за равни. Нашата фирма работи с чужденци от дълго време и имам сериозни наблюдения върху взаимоотношенията при различните нации. Гърците например са почти винаги еднолични търговци. Нещо като господари на бизнеса. Жените им се възприемат най-вече в ролята си на домакини. В 90 на сто от случаите семейната фирма носи името на мъжа.

Излиза, че женският комплекс за неравнопоставеност е преди всичко в главите ни. Как да се освободим от него?

Увереността е революционният ни избор! Този призив си го харесах от един TED Talk на Бритни Пакнет. Да си уверен означава да дадеш свободен израз на знанията и уменията си, както и да ги използваш, за да постигнеш мечтите си.

Образованието е сила, това е събрана енергия, с която можеш да промениш себе си на първо място и после да я трансформираш, за да помогнеш и на другите. Питаха ме, ако имам един милион, къде ще ги вложа. Не се поколебах да отговоря, че бих ги инвестирала в образование. Мечтата ми е един ден да имам училище. И то такова, в което да се учим и как да сме уверени, защото обществото „подарява“ увереност на едни, а отнема от други. Ако попитам как си представяш успешния лидер, в повечето случаи архетипът ни няма да е жена, нали?

Но дори самият факт, че в момента говорим по тази тема, би помогнал на дамите да си отговорят на доста въпроси. За да вървят напред и да се еманципират, те трябва да се обединяват, да се сдружават, да си говорят, да преодоляват заедно пречките. Трябва да се доверяваме една на друга, да не ни е страх. Винаги ще има критика, тирани, доминиращи хора, но не бива да ги допускаме в центъра на собствения си свят.

С какви пречки се сблъскват младите жени, когато стартират бизнес у нас?

Често те удрят на камък, защото никой - нито в университета, нито в училище, не ги учи как да го направят. Ако родителите им не са предприемачи, не знам откъде ще получат кураж да започнат. Попаднах по време на стажа си в банковата система в Америка и установих, че когато си жена, много трудно можеш да растеш в йерархията. Дъщеря ми пък беше на стаж в една от болниците във Виена. Там й казаха в прав текст, че няма как да бъде хирург, защото е мъжка професия. Това са едни невидими бариери, които разколебават увереността ти. Някак излизаме от рамката, подтикнати от обществото, и повече не питаме как, дали… А, трябва… трябва да споделяме, да комуникираме. Най-лесно се започва в „женска среда“, където има подкрепа, където може да се „отгледа“ увереността.

Как се преодоляват такива бариери - с вътрешна убеденост, вяра в себе си, помощ от страна на семейството и близките? Може би помага да имаш талант…

И да имаш инат. Да го използваш, за да отговориш на провокацията. А българските жени са инати. Другото, което винаги съм си мислила е, че жените са добри бизнес дами и организатори с висока емоционална интелигентност, защото са майки. В това да си майка има една безусловност, която несъзнателно прилагаме и в други направления. Това ни е супер плюс. Една майка не може да обясни на детето си, че е уморена и не може да го гледа. Тук няма връщане назад. Вървиш напред и толкова. Това е безалтернативно действие. Когато започнеш да го прилагаш и другаде, нещата се получават. Освен това, ако попиташ когото и да е предприемач за бизнеса му, той ще ти каже, че е неговото дете. И ето, отново опираме до родителството. Много пъти обаче, за да си отдаден на бизнеса и добър предприемач, забравяш да бъдеш родител или не ти достига време за това.

Но пък децата имат нужда от пример, не само да ходиш след тях

Тук съм съгласна, но има един вакуумен период, когато детето е на кръстопът. Това е може би осъзнаването и съзряването през пубертета. Ако този момент бъде изпуснат и детето се отчужди тотално, никакъв пример не може да го върне при теб. Тогава се превръщаш в антипример. Детето си казва: Тя отдава себе си на бизнеса, а не на мен и аз ще се бунтувам срещу тази действителност. Нещата трябва да се позиционират внимателно по такъв начин, че примерът да си остане жив, а същевременно, след като мине трудният период, да имаш едно осъзнато дете, което да каже: Сега разбрах защо отдаде сили и енергия на бизнеса.

Няма рецепта за това.

Деси с дъщеря си

Децата са чупливи. Оставиш ли ги сами, еманципирането им започва да се изражда и да се обръща срещу теб. Затова някак си хем трябва да си с тях, хем да правиш бизнес… Това е моментът, в който и самият родител узрява. Учи от децата си.

А твоята дъщеря какво научи от теб?

Да бъде независима, да разчита на себе си и най-вече да бъде уверена. В момента учи медицина в чужбина. Веднъж ми сподели, че не би пратила детето си да учи в далеч от семейството толкова рано, както аз го направих с нея. Би останала в чужбина и би се стремила да придобие качествени знания и умения, за да може да работи навсякъде, където учи детето й.

Децата са по-умни от нас. При теб и твоите родители как беше?

И двамата ми родители са инженери по образование, но се занимават с производство на месни продукти - бизнес, който впоследствие поех. С течение на времето научих, че производството е една от най-неблагодарните дейности, защото изисква 24-часова ангажираност. Има много неизвестни в уравнението, зависиш от голям брой хора… Но оцеляхме в бури и слънчеви дни. Тази година празнуваме 30-годишнина.

Предаването на семейния бизнес в ръцете на друго поколение е нещо много сложно. При мен стана лесно, защото съдбата го организира. Майка ми замина с дъщеря ми за Виена и физически трябваше да „пусне“ бизнеса. Това ми даде повече пространство и свобода. И с течение на времето - повече увереност.

Аз самата подготвям трето поколение във фирмата. Уважавам неговата самостоятелност. Давам му много повече свобода да твори, отколкото имах аз самата. Това различно виждане идва и от разликата в поколенията. Нашите родители са по-различни. Техният подход не е като нашия. Кой от двата е правилният - не знам. Ако и третото поколение оцелее, значи и аз съм си свършила добре работата. Моят подход е по-мек. Когато има грешка, започваме да я търсим заедно, не се страхуваме, че сме я направили. Не губим време в обвинения, а разсъждаваме какво всъщност ще ни направи по-добри в следваща подобна ситуация. Обучаваме се взаимно.

Това е женският начин

Съгласна съм. Има и казармен подход, който критикува и всява страх. Другият поощрява. Всички знаем до какво води страхът. Под страх хората работят резултатно, но имат лимит. Ако - от друга страна, поощряваш някого и надграждаш знанията му, влагаш в него енергия и разбиране, интелигентност, израстване, емоционалност, тогава той няма лимит. Този човек може да разцъфти. За мен най-радостното е да извадя някого от шаблона, в който са го сложили - мързелив, глупав, бавен, незаинтересован… Ако започнеш да „разтваряш“ този човек, става метаморфоза. Не знам, може би ми помага това, че съм възпитала в себе си умението да влизам в обувките на другия, да предусещам нужди, болки, да развивам висока емоционална интелигентност. Чужденци, с които работя от години, често ми казват: „Идваме при вас, защото се чувстваме комфортно“. Ако наистина един човек бъде обгрижен от гледна точка на комфорт и сигурност, той ще разгърне своя потенциал. Така подхождам и към екипа си. По очите мога да разбера какво изпитва човекът срещу мен. А най-важното е, че когато служителите видят това в ръководителя, те го прилагат и спрямо колегите си. Така екипът се изгражда.

Когато трябва да свършим трудна задача или бързаме с поръчка, влизам и започвам да работя заедно с екипа си. Работното време свършва, а никой дори не забелязва. Затова казвам, че ако можеш да превърнеш работата в кауза, фирмата ти ще процъфти. Ако това може да се случи в национален мащаб, няма да има сила, която да ни спре.

Като президент на BNI мотивираш ли хората да го правят?

Bussines Networking International - BNI Bulgaria, е част от световна мрежа на бизнес дружества в различни страни по света. Основната идея и ценност на организацията е „Givers Gain“ („даващите печелят“). Това е правене на бизнес чрез препоръки. В организацията може да членува само един представител на бизнес сектор с оглед на това препоръките да са концентрирани за конкретен човек.

BNI ми помогна много за разрастване на кетъринг бизнеса ни, тъй като в дружеството изповядваме етичен кодекс, който ни задължава да предоставяме стоки и услуги с високо качество, да бъдем лоялни и почтени в отношенията с партньорите си. Изграждайки това доверие, хората ни препоръчват. Това е огромна отговорност. Само едно-единствено отклонение от тези принципи би довело до негативен отзвук. В BNI имаш много съюзници в маркетингово отношение, но и хора, които те наблюдават и те държат във форма, за да действаш почтено.

Как реши да добавиш кетъринг бизнес към портфолиото на семейната фирма?

Започнах бизнеса с кетъринг през 2018 г. Той е част от голямата фирма за производство на месни продукти, макар да съществува като отделно дружество. Имам три основни довода, заради които стартирах Food Arena.

Първият е, че всеки представител на семейна фирма, особено второ поколение, трябва да направи нещо свое, за да се чувства уверен, спокоен и да не е в сянката на това, което са създали родителите му. Това е като някакво адреналиново хапче, с което си казваш: Ако успея, значи и аз ще съм основател. А не само продължител.

Второто е, че оперираме в бизнес, в който няма много творчество, а аз съм творческа личност. Кетърингът е дейност, в която чрез храната изразяваш себе си. Имаме един изключително талантлив млад готвач, който учи и надгражда. Работим със страхотен екип.

А и Бърнард Шоу го е казал: Най-искрената любов е любовта към храната. Тя е единственият „партньор“, който няма да ти се скара и да те критикува. Носи ти само радост.

И третият ми довод, който се роди след 17 години работа с чужденци, е, че кетърингът е начинът да пробием и да бъдем забелязани, запомнени, брандирани като българска фирма. С него можем да впечатляваме. Когато идват чужденци на посещение във фирмата, са впечатлени от производството, от начина ни на организация, от хигиената. И дотам. За тях сме фирма като всяка друга. След като ги нахраним обаче, нещата се обръщат. Изненадват се и започват да мислят в бизнес насока. Усещат обгрижване на високо ниво, виждат, че не сме само лъскава опаковка. Използвам кетъринга за лост, за да „манипулирам“ в добрия смисъл гледната точка на чуждестранните партньори. Повечето от тях, когато чуят, че развиваме производство в България, веднага губят интерес. Чак когато кажа, че имаме и офис във Виена, започват да ме гледат различно. Това не мога да го разбера. Аз съм си същият човек. Как така във Виена съм с една стойност, а в Пловдив - с друга?! Много ме боли от това.

Как да преобърнем нагласите?

Ще ти разкажа една случка, която според мен е пример как трябва да действаме. Преди време фирма ни нае да направим кетъринга на нейно събитие. Хотелът, в който се провеждаше презентацията обаче, разполагаше със собствен кетъринг. Но организаторите толкова държаха на нас, че се пребориха да внесем нашия кетъринг. Дори платиха глоба за това! Това означава да преобръщаш нагласите.

Получаваш ли подкрепа от съпруга си?

С него работим заедно във фирмата, той ми е подчинен. Много често, когато се налага да вземе решение, казва: „Трябва да питам жена ми“. С времето осъзна, че няма нищо лошо да се довериш на някого, пък бил той и жена, когато е умен, носи отговорност и намира решение на проблемите. Убедих го по интелигентния начин.

Без женски номера

Женските номера са работещи, много жени ги прилагат. Но това е изключително неустойчив и остарял модел. Ако влагаш в една връзка напрежение и тежест, тя ще издъхне. Не може да спекулираш с това, че си жена. Нали искаме да сме равнопоставени?!