Следвайте ни

Край на дълговото робство, събират стари борчове до 10 години

viber icon

10 години давност за събиране на вземания от физически лица предлагат ГЕРБ и „Обединени патриоти“ в общ законопроект за абсолютната давност на задълженията на физическите лица.

 България остана единствената държава в ЕС, в която съществува дългово робство. Доскоро у нас нямаше разписани правила и процедура за това как се слага край на старите борчове, което превръщаше стотици хиляди хора във вечни длъжници. По света законите за личния фалит от години се използват като предпазна мярка срещу спиралата на постоянна и наследствена задлъжнялост. 

Най-после шанс за изчистване на кредитните си досиета ще имат и българите. Това става възможно, след като от ГЕРБ и Обединени патриоти се обединиха около общ проект за промени в Закона за задълженията и договорите. Те трябва да определят крайните срокове, в които вземанията от физическите лица са изискуеми.

Законът за личния фалит в страната бе „подпечатан“ още в края на март 2019 година. Тогава

Европейският парламент гласува директива за процедурите за несъстоятелност

на предприятията, която засягаше и физическите лица. Европейската комисия задължи България да направи законови промени заради клаузи в договорите на длъжниците у нас, които ги поставят в неравностойно положение. От Брюксел настояха, че сме единствената държава, в която няма нито абсолютна давност на задълженията за физическите лица, нито възможност за обявяване на личен фалит.

В действащия Закон за задълженията и договорите съществува обща 5-годишна давност и се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Тригодишна пък е давността за вземанията за възнаграждения за труд, обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, за наем, за лихви и за други периодични плащания. Няколко вратички в Закона обаче позволяват на колекторите и кредиторите да преследват длъжниците вечно. Другият проблем е, че повечето кредити се раздават без застраховка за живот и така при смърт на длъжника задълженията се прехвърлят на наследниците му. 

На практика това работи единствено в полза на кредиторите, тъй като единствено техните постъпки са определящи за това дали задължението ще отпадне по давност.

Това е така на първо място, защото давността не се прилага служебно - съдът не може да прецени, че за даден дълг е изтекъл предвиденият в Закона давностен срок, ако длъжникът не му посочи това. Има и още един недостатък - със започване на съдебно дело давността се замразява - срокът спира да тече, докато трае процесът. След това се подновява винаги с нови пет години, което е масово използвана вратичка от кредиторите и колекторите.

Освен това механизмите в Закона предвиждат, че върху всеки паричен дълг се трупа законна лихва, която към настоящия момент е в размер на малко под 10% годишно. Друг е въпросът, че изпълнението на задължения чрез предоставените от държавата особени способи не е безплатно и

разноските по принудително събиране също се поемат от длъжника.

Така често се стига дотам, че след плащане на вноска или част от задължението хората с просрочие се оказват с още по-големи борчове заради натрупаните лихви и различни такси. Това демотивира длъжниците, които живеят с усещането, че какво и да направят, остават роби на кредитори си за цял живот. И в този смисъл е безсмислено да изкарват пари по легален начин, защото всичко изработено ще отиде при кредиторите.

Голяма част от изпадналите в дълговата спирала отиват в сивата икономика, за да не могат да се проследяват доходите им. Това им носи допълнителни негативи - остават без социални и здравни осигуровки и отпадат завинаги от социалната система.

За да изправят кривините, управляващите опитват за запушат пробойните в Закона за задълженията и договорите, като въведат абсолютна давност на задълженията на физическите лица. 

Като следваща стъпка за окончателното решаване на проблема Патриотите настояват за разписването в спешен порядък и на закона за личния фалит.

600 000 семейства в дългова спирала

Според данни за дейността на Частните съдебни изпълнители колекторските фирми и НАП близо 600 000 семейства у нас под една или друга форма са изпаднали в свръх задлъжнялост и нямат възможност да погасяват борчовете си. Това значи, че приблизително всяко пето домакинство в България има просрочени вземания и е принудено под една или друга форма да укрива част от доходите си.

Експертите смятат, че при промяна в закона поне 20% от тях имат шанс веднага да излязат от порочния кръг и да изчистят кредитните си досието, с което да се върнат към нормален живот. 

Банката за развитие отпусна 75 млн. на колекторска фирма

През април Българска банка за развитие попадна в епицентъра на общественото недоволство, след като отпусна 75 млн. лв. кредит на фирма с приходи от 2000 лв. По-скандалното бе, че държавната банка, чиято цел е да подкрепя малкия и среден бизнес най-вече в производствения сектор, е отпуснала парите на компанията „Свети Георги Груп“, свързана с колекторските фирми „С.Г. Груп“ ЕАД и „ВИП Колекшънс“. "С. Г. Груп" влезе във финансовите хроники в края на 2019 г., когато придоби огромен пакет лоши кредити на стойност 538 млн. от Първа инвестиционна банка. 

От ръководството на ББР излязоха със странно обяснение, че многомилионният заем е част от нова програма, която цели да увеличи ликвидността във финансовата система. Това обаче не бе прието от премиера Бойко Борисов, който поиска оставката на изпълнителния директор Стоян Мавродиев. По-късно той бе отстранен от поста, а сега банката има двама изпълнителни директори в лицето на Панайот Филипов и Живко Тодоров. 

Станимир Кронев

Станимир Кронев

Репортер-редактор - екип "Бизнес"

Станимир Кронев е завършил журналистика в СУ и финанси в ПУ. Участва в създаването на редица културни и развлекателни събития в Пловдив. Публикува в американски издания.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

За кого бихте гласували, ако изборите бяха днес?