3906

Д-р инж. Иван Желязков: Може да загубим 1,3 млрд. лв. заради отложената либерализация на електроенергийния пазар


Д-р инж. Иван Желязков е зам.-председател на Съвета на директорите на „Централната енергоремонтна база“ ЕАД, най-старото и голямо предприятие в областта на енергийните ремонти в България, и е управител на „ЦЕРБ Солар“. Бил е заместник-председател на Съвета на директорите на НЕК и член на СД на ТЕЦ „Марица-изток 2” ЕАД. Доктор по икономика, с докторантура по енергийна сигурност, магистър по електроенергетика от Техническия университет и магистър по международни икономически отношения от УНСС. Специализира „Банки и банков мениджмънт” в Института за следдипломна квалификация при УНСС. Член е на УС на Научно-техническия съюз на енергетиците в България. 

 


- Инж. Желязков, отложихме с една година либерализацията на електроенергийния пазар. Какви са плюсовете и минусите от този ход?

 


- Енергийната реформа се отлага за пореден път. От това има плюсове само за въглищния басейн. По Плана за възстановяване и устойчивост например, за либерализация на електроенергийния пазар са одобрени 1.3 милиарда лева. Тези средства може и да не се усвоят в срок, защото България не е изпълнила поетите към Европейския съюз ангажименти. Либерализацията на пазара дава право на потребителите да сменят доставчика си на електроенергия независимо от географското местоположение. Това е изискването на ЕС. Ако не се изпълни, траншовете няма да бъдат преведени. Но какво правим ние? За да мотивираме избирателите, фиксираме цените на електроенергията. На един свободен пазар това е немислимо. 

 

Домакинствата сега не могат да се възползват от по-изгодни тарифи за електроенергия

 

Продължава субсидирането на неконкурентни държавни производители, които ще продават енергията на висока цена. От забавянето на либерализацията губим всички. Блокирането на средства е пагубно за бизнеса и икономическото развитие на страната.

 


- България продължава да е една от енергоемките икономики и с голям процент на емисии от парникови газове в ЕС. Какво е необходимо да се предприеме в спешен порядък за постигането на целите за енергийна ефективност?

 


- Действително, за единица продукция в България се потребява доста по-голямо количество енергия, отколкото в развитите държави. Работим с остарели технологии. Все още не сме трансформирали промишлеността така, че да сме по-ниско енергоемки. Правителството не стои със скръстени ръце, но темпото, с което работи, не удовлетворява обществото. Има институционална рамка за развитие на бизнес инициативи, но резултатите в зеления енергиен преход у нас са малко.

 


Сред спешните мерки 

 

на първо място е въвеждането на ново поколение технологии. 

 

Това ще доведе до намаляване на потреблението на електроенергия в домакинствата и индустрията. Второто е работа в посока балансиран енергиен микс. Оптималното решение за зелената енергия в България е добре планиран и добре реализиран енергиен микс. Ние постепенно ще се откажем от въглищните централи, трябва да ги заменим с атомна енергия, газ и възобновяеми енергийни източници. ВЕИ ще имат решаваща роля в този микс, но за инвестиции в тях трябва да се промени законодателството и начинът, по който се изграждат - да не са върху плодородна земя, да се използва покривният потенциал на жилищни, индустриални, търговски имоти, потребителите да станат и производители и др. Енергийният преход трябва да се води от технологични иновации и интересите на бизнеса.

 


- Европа отпусна милиарди за реорганизация на въглищните ни райони - Стара Загора, Перник и Кюстендил. Държавата обаче не е предприела никакви действия за намаляване на емисиите от тецовете, които знаем, че трябва да бъдат закрити, и тези пари ще ги изгубим. В същото време служебното правителството гласува 200 млн. лв. за "Мини Марица-изток" за възстановяване на нарушените територии и привеждане на находище "Източномаришки въглищен басейн" в устойчиво състояние. Според Вас каква е логиката на тези действия?

 


- С това решение чрез парична вноска се увеличава акционерното участие в капитала на Българския енергиен холдинг. Идеята е да се обезпечи дейността на „Мини Марица-изток“ (на работещите 8500 човека там трябва да се плащат заплати), мероприятията на нарушените територии и да се приведе находището в Източномаришкия въглищен басейн в устойчиво състояние за следващите 4-5 години.

 


„Мини Марица-изток“ са в лошо финансово състояние. Причините са пазарната конюнктура, ниските норми на печалба и непрофесионалното управление. За закриването на „Мини Марица-изток“ е взето отдавна решение и ние не можем да го променим.

 


- В доклад на анализаторската компания Aurora Energy Research е посочено, че в Европа има значителен ръст на батерийни инсталации за съхранение на енергия. В тази връзка каква е ситуацията в България - имаме ли достатъчно системи и надеждна инфраструктура, които да съхраняват произведената енергия?

 


- В момента в България има свръхпроизводство на електроенергия от конвенционални източници и от ВЕИ, от една страна, а от друга - спад на потреблението в бита и в индустрията. Свидетели сме на нулеви и на отрицателни цени. Този излишък от произведена и неконсумирана енергия трябва да се съхрани или преразпредели.

 


За това има три основни начина. Първият е т.нар. батерия ПАВЕЦ (но „Чаира“, най-голямата в Югоизточна Европа, от 2 години не работи, а другите две, ПАВЕЦ „Орфей“ и „Белмекен“, са с по-малък капацитет). Вторият - газовите централи. Те също все още не са изградени в България. Третият начин са литиево-йонните батерии. Те балансират мрежата отлично, изграждат пикове в потреблението, подобряват мощността при присъединяване на ВЕИ.

 


Всяка една соларна система - над 100-200-300 кВт, било то в домакинствата или в индустрията, 

 

трябва задължително да е с изградена умна мрежа от батерии.

 

 Това трябва да се регламентира чрез закон. В България, за съжаление, няма законови разпоредби за батерии. Системата от батерии трябва да е в умна мрежа, за да има финансов смисъл. Smart grid системите са автоматизирани, предсказуеми и дават енергийна сигурност. Те използват облачни решения и AI. Във всяка секунда следят производството и потреблението и „казват“ кога да се акумулира и кога да се отдава енергия... В умното управление на батерийните системи и мрежите е бъдещето на енергетиката.

 


В България има добри решения за съхранение на енергия. Миналата година на Международния технически панаир в Пловдив например, разработката на ЦЕРБ BESS -  Мрежови батерийни системи за съхранение на енергия от възобновяеми източници, получи златен медал за иновация. Има и други системи, които променят начина, по който бизнесът и домакинствата се снабдяват с електроенергия. Изграждането на надеждна инфраструктура е възможно само след промени в законодателството. 

 


- В редица държави са изградили ветропаркове в прилежащите си водни басейни. У нас опитът да се въведе закон за ветрогенератори в Черно море удари на камък. Защо за пореден път „прегърнахме“ само негативите от поставянето на подобни мощности и пренебрегнахме добрия световен пример?

 


- Първо - трябваше да се направи оценка на вятърния потенциал в района на Черно море. Може и да има такава, но тя не е публично достояние. След това - да се проведат срещи с всички заинтересовани страни, да има широко обсъждане. Трето - нужен е прецизен технико-икономически анализ за инвестиции в региона. Нужен е план за развитието на вятърни електроцентрали в морското пространство, който да бъде публично достъпен за всички.

 


При ветрогенераторите има шум, излъчване, вибрации, но те са в нормите. Вятърните централи обикновено се монтират на плаващи платформи, на постаменти на дъното на морето до 40 метра. Нека бъдем положително настроени към производството на енергия от тях. То решава част от проблемите на климатичните промени. Ветропарковете може да се комбинират добре с фотоволтаични централи, слънцето се балансира отлично с вятъра. Има модерни технологии, налице е и инвеститорски интерес. Ако се спазват изискванията и има диалог между заинтересованите страни - живеещите в района на Черно море, туроператори, рибари, държавата, работодателите и т.н., тези ветрогенератори категорично ще носят повече ползи, отколкото вреди.

 


- Европейската комисия констатира редица слабости в актуализирания ни Национален план за енергетика и климат. Тази оценка как ще се отрази на енергийния ни сектор?

 


- Този интегриран план обхваща всички дейности на зеления преход, енергийната ефективност, намаляването на енергоемкото производство на етапи и в различни срокове - 2030 г., 2040 г. и т.н. Голямата цел е преминаване към нисковъглеродна икономика. Проблемът е, от една страна, че има забавяне в изпълнението на предвидените дейности. От друга страна - не се знае каква точно е критиката на Европейската комисия. В общественото пространство не се посочват конкретни детайли. А докато се разбере това, също ще мине доста време.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
3 коментара
От комсомолският секретар на окръжния комитет на ДКМС Хасково - акъл?

От комсомолският секретар на окръжния комитет на ДКМС Хасково - акъл?

20.05.2024 | 19:05

На две магарета сено не може да раздели. Ама нали шефа му - почетния консул на Румъния плаща на ре...цията, ще му четем глупостите, написани от секретарката.

Отговори
5 0
истини и заблуди

истини и заблуди

20.05.2024 | 13:49

Кой може да ги загуби тези пари, г-н инженер? Някоя партийна фирма, която е трябвало да ги "усвои"? Стига с тези милиарди за крадене! Помислете за бедните българи, на които токът ще им скочи в пъти! След като ще излизаме на цените на Европейската енергийна борса, дайте и заплатите да направим като в Европа!

Отговори
8 0
МУН

МУН

20.05.2024 | 13:46

Поредната говореща глава. Кво били казали от ЕК, а ка ще се оправя най-бедното население в ФЕС, няма значение. То и без това е предвидено за ликвидиране.

Отговори
10 0

Анкета

За кой отбор ще стискате палци на Евро 2024?