46
Следвайте ни

Чуждите търговски вериги - добри инвеститори или износители на капитали

viber icon

Големите търговци въртят оборот за милиарди, но често плащат данъци като квартални бакалии 

Споровете дали чуждите търговски вериги са надеждни инвеститори, които създават добри работни места и захранват бюджета с данъците си, или просто изнасят капитали от скромния български пазар за мощните западни икономики, са от години и все още не са получили своя ясен отговор. 

Според едни анализатори магазините на "Кауфланд", "Лидл", "Билла", "Метро" и "Т-Маркет" са изсветлили сектора и са извадили търговията на дребно от лоното на сивата икономика. Според други те продължават да плащат невъобразимо ниски данъци на фона на оборотите си и на практика изнасят български капитали чрез милиардите, които българите отделят от доходите си за стоки от първа необходимост.  

В същото време със системата си от различни търговски практики и промоции, които свалят под себестойността  цените на групи стоки за определени периоди, огромното разнообразие и мощните маркетингови и рекламни стратегии големите вериги на практика са в монополно положение спрямо кварталните магазини и малкото останали на пазара български вериги.     

Големите марки предизвикаха притеснения и недоволство сред родния бизнес още с появата си

От инвазията най-много се чувстват ощетени българските производители,  които водят перманентна ценова война с хипермаркетите в битката за клиенти. С времето някои от фермерите и преработвателите обаче успяха не само да надвият „хиените“, но станаха техни партньори.

Истината е, че години наред се плащаха високи такси вход, рожден ден и др., промоции, рекламна брошура и т.н., без които  българска стока почти не можеше да се нареди на рафта. Под натиска на местния бизнес и с подкрепа на политическо ниво постепенно таксите започнаха да отпадат и все повече български продукти да се търгуват във веригите. Нещо повече - появиха се брандове, под които се предлагат изцяло български месни и млечни продукти, консерви, сладка и др. Даде се простор и на фермерските храни, а с редица кампании и целенасочени политики започнаха да се подпомагат наши стопани, които реализират там продукция. 

Въпреки огромните обороти печалбите на най-големите вериги в търговията на дребно далеч не са впечатляващи. Нещо повече -

част от сектора дори реализира загуба в някои години

или плаща данъци колкото квартални бакалии (виж таблицата).

Шампион както по оборот, така и по печалби е немската верига „Кауфланд“, която през 2020 година е имала близо 1,7 млрд. лева приходи и 85 млн. лева печалба (или около 5% от приходите). В периода 2018-2020 компанията е записала три поредни години на плюс в страната (общо над 230 млн. лева), а всяка година оборотите й растат средно с по 100 млн. лева.

Другата верига, която през последните три години винаги е на плюс, е „Лидл“. В този период оборотът на компанията е скочил от 934 млн. лева през 2018-а до 1,3 млрд. лева през 2020 година. Печалбата за този период пък ще е най-малко 70 млн. лева (само за 2018-а и 2019-а; липсват данни от ГФО за 2020-а).

На противоположния полюс са другите две големи вериги, специализирани в търговията на дребно ​- „Т-Маркет“ и „Билла“, чиито обороти също растат, но за последните 3 фискални години клоновете им в страната работят на загуба. За това обаче има обяснение - „Билла“, които са единствената верига със спад на оборота през 2020 година, стартираха мащабна кампания по обновяването на редица свои магазини, което може да е причината за загубата в размер на 32,6 млн. лева за периода.

„Т-Маркет“ пък сериозно увеличиха бройката на магазините си през последните няколко години, но въпреки това остават с най-малките обороти. Компанията е реализирала и загуби от над 13 млн. лева за 3-годишния период, като едва през 2020 година имаме положителен финансов резултат от скромните 1.3 млн. лева.

„Метро“ изглежда най-постоянната компания на родния пазар. Средният им годишен оборот през последните 3 години варира между 750-780 млн. лева, а печалбата за този период е близо 54 млн. лева. 

Три трика за износ на печалба 

Почти всяка от големите вериги използва практики, които водят до намаляване на печалбата си в България. Ето петте най-популярни трика: 

1. Високи наеми към себе си

Регистрират се дружества, които оперират с имотите, на които са разположени магазините. Фирмите-майки плащат сериозни наеми на своите дъщерни дружества, които също разпределят печалба у нас, но в много по-малки размери.

2. Скъпи маркетингови услуги от чужбина

Обикновено веригите сключват договори за скъпи маркетингови и рекламни услуги с дружества от чужбина, които на практика са свързани с компанията- майка. 

3. Доставки на стоки на завишени цени от свързани дружества в чужбина

Така при продажбата на ниска крайна цена на българския пазар печалба у нас не се реализира. Тя е изнесена още при доставката. 

Реинвестират у нас 2 до 5% от оборота

Лидл“ стъпва на българския пазар ударно. В един ден ​- 25 ноември 2010 г., едновременно отварят врати 14 магазина. Днес търговската й мрежа включва 109 обекта в 50 града и два логистични центъра - в с. Равно поле край София и с. Кабиле до Ямбол. 

Дъщерните й фирми, която управляват  бизнеса у нас, са „Лидл България ЕООД енд Ко“  КД и  „Лидл България“ ЕООД ​- регистрирани в България, и „Лидл България“ Гмбх - с регистрация в Щутгарт, Германия, притежател на 100% от капитала - на първото дружество. В немските регистри фигурира и „ВЕ-Холдинг“ Гмбх с установен капитал 25 100 000 евро, със седалище в Некарзулм. Във фирменото досие на „Лидл“ е поместен любопитен документ от 2007 г. -официално извлечение за актуалното състояние, според което

„ВЕ-Холдинг“ Гмбх има договор за прехвърляне на печалбите и загубите с „Лидл Щифтунг енд Ко“.

Документът, който красноречиво подсказва за движението на корпоративните парични потоци, е заверен на 21 декември 2020 г. от президента на Окръжния съд в Щутгарт, а на 6 януари 2021 г. - пред Мариела Калоянова,  нотариус в Районен съд -  София.

От Института за пазарна икономика са извършили анализ за социално-икономическия ефект от дейността на „Лидл България“. Според проучването от всеки 100 лева, похарчени за покупки в търговските обекти на веригата у нас за 2019 г., 24,23 лв. отиват при местни производители, а останалите - за вносни стоки. 4,71 лв. на всеки 100 лева са нетните разходи за компанията за заплати и възнаграждения и това е, след като вече са платени данъци и осигуровки. От своя страна, данъците и осигуровките са 2,45 лв. на всеки 100 лева покупка. Това включва корпоративен данък, социални и здравни осигуровки, данък върху доходите на физическите лица, такса смет и данък сгради. В това перо не се включват акцизите и ДДС. За инвестиции се отделят 5,07 на всеки 100 лева. Нетната печалба на акционерите в компанията се равнява на 3,54 лева от всеки 100 лева покупка.  

Анализаторите са изчислили, че за 2019 г. общите приходи от продажби на „Лидл“ се равняват на приблизително 1% от брутния вътрешен продукт на България и около 1,1% от брутната добавена стойност на страната. Във финансовия отчет на „Лидл България“ за 2019 г. четем, че дружеството е реализирало приходи от продажба на стоки в размер на 1 млрд. 144 млн. 492 хил. лв. Брутният марж за същата година достига 25,08% на годишна база, което е по-добър резултат спрямо 2018 г.

През 2019 г. в „Лидл България“ работят около 2700 души. Средната месечна заплата за същата година надхвърля 2100 лева, а средната заплата на заетите в търговските обекти на компанията е в размер на над 1400 лв.

Първият в България хипермаркет "Кауфланд" бе открит през 2006 г. в Пловдив

Към днешна дата групата разполага с 60 хипермаркета в 34 града и с един от най-големите логистични центрове на Балканите в с. Стряма. За 15 години инвecтициитe нa кoмпaниятa y нac възлизaт нa пoвeчe oт 1,4 милиapдa лeвa. В световен мащаб "Кауфланд" държи 1300 хипермаркета в осем европейски държави - Германия, Полша, Чехия, Румъния, Словакия, България, Хърватия и Молдова.

През годините "Кауфланд" стана предпочитано място за пазаруване, за което допринесоха както разнообразието от стоки, така и регулярните промоции, а това донесе положителни резултати, за които говорят цифрите.  В последния финансов отчет към 31 декември 2020 г. пише, че „През 2020 г. пазарният дял на групата се е увеличил до 14,5%, финансовият резултат след данъци за 2020 г. е печалба в размер на 87 млрд. и 674 млн. лв. За сравнение, предходната година печалбата е била 78 млрд. и 639 млн. лв.

През 2020 г. "Кауфланд България" беше обявена за най-големия работодател в сектора за модерна търговия. От НАП отчитат, че компанията е един от най-големите данъкоплатци в България със 151 милиона лева данъци и такси през 2019 година, от които местните власти са получили под формата на данъци и такси повече от 3.7 милиона лева. По данни на ДАКСИ за същата година веригата има нетни приходи от продажби в размер над 1,6 млрд. лв., а през 2020 г. те са увеличени на над 1,7 млрд. лв. През 2019 г. в Kaufland са работели 6333 души, които за годината са получили нетни заплати в размер на 112 милиона лева, което е 1473 лв. Година по-късно персоналът на групата е 6225, а изплатените средства за работна заплата и осигуровки са 145 910 000 лв.

В доклад за нетното въздействие на веригата в България пише, че от всеки 100 лв., похарчени в магазините на "Кауфланд", компанията влага 77 лв. обратно в икономиката на страната чрез закупуването на продукти от български фирми. Посочено е също, че през 2019 г. "Кауфланд България" гeнepиpa дoбaвeнa cтoйнocт в бългapcкaтa икoнoмикa в paзмep нa 1,25 милиapдa лeвa, или oкoлo 1,2% oт бpyтнaтa дoбaвeнa cтoйнocт.

Също през 2019 г. оказва финансова помощ на български фермери в размер на над 250 хил. лв., за да се сертифицират по програмата на Световната банка Global G.A.P. Global G.A.Р за добри земеделски практики. 

По темата работиха: Станимир Кронев, Мария Петрова

Още от категорията

Виж всички

Коментари (9)

държавност

държавност

13.01.2022 | 19:50

На скапана държава, инвеститорите й криви... Те, както и мобилните оператори са "глезениците" на държавната ни администрация. Печалбата им е поне 15% от оборотите. А вероятно, много повече....

Отговори
1 0
Инвеститори

Инвеститори

13.01.2022 | 13:42

Всичко това беше ясно от самото начало че ще е така, В крайна сметка се виждат прехвалените приказки на нашите управляващи които непрекъснато се хвалеха с тези инвеститори, но явно има далавера са всички тях през годините затова се чудеха от къде да ги намерят и докарат, просто дребни продажници това са явно нашите управници но със действията си съсипват държавата.

Отговори
5 2
1234

1234

13.01.2022 | 10:28

Дайте да видим примерно и българската Фантастико как е.

Отговори
4 1
Стенли

Стенли

13.01.2022 | 10:13

А защо трябваше да я продават избщо както и ЕРП та?!

Отговори
5 2
1234

1234

13.01.2022 | 10:28

Кое да продават бе Стенли?

Отговори
7 0
Горчев

Горчев

13.01.2022 | 10:12

Много точен въпрос,на който няма отговор !За руските монополисти никой не отваря дума!Те,горките ,винаги са на загуба!!!

Отговори
11 0
Луди за пенсия

Луди за пенсия

13.01.2022 | 09:56

Каква е нашата "реклама" към чуждите инвеститори - ниски данъци и евтина работна ръка. Някой може ли да посочи КОЙ влага пари, за да не печели - няма такива. Те икономисват данъци /въпреки че са ниски/ и изнасят пеалбата. Но към посочените нека добавим и трите ЕРП. Те за това са тук - да печелят! Имахме един "цар", който искаше да продаваме и земята си на чужденци - нямало как да я изнесат. Но пшеницата /например/ отива в силозите в съседна Гърция до 2 часа след жътвата. Тъй че нека не се заблуждаваме - никой не идва тук от голяма любов към нас. Идват за да печелят и да изнасят печалбата, от която се ползват чужди граждани !

Отговори
20 1
хах

хах

13.01.2022 | 09:51

Статията е мани>>пулативна в една част. Не говорете за печалбите, защото данъците се плащат върху оборотите. Така, че колкото повече оборот, толкова повече данъци в държавата. Във всеки голям магазин ви издават касов бон, нали? Ами тогава? А за схе@мите за внос оте техни дъщерни фирми...е друга тема и това няма как да се контролира

Отговори
11 0
КОЛКО ДАНЪК ПЛАТИ ЛИКОЙЛ ОТ 2003 г. насам?

КОЛКО ДАНЪК ПЛАТИ ЛИКОЙЛ ОТ 2003 г. насам?

13.01.2022 | 09:33

Сещам се за две чужди вериги - Лукойл и Газпром!

Отговори
22 2

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Кои са най-големите предизвикателства пред новото правителство през 2022-ра година?