Чуждите търговски вериги - добри инвеститори или износители на капитали
- 09:30, 13.01.2022
- 11:05, 13.01.2022
- 6242
- 9
Големите търговци въртят оборот за милиарди, но често плащат данъци като квартални бакалии
Споровете дали чуждите търговски вериги са надеждни инвеститори, които създават добри работни места и захранват бюджета с данъците си, или просто изнасят капитали от скромния български пазар за мощните западни икономики, са от години и все още не са получили своя ясен отговор.
Според едни анализатори магазините на "Кауфланд", "Лидл", "Билла", "Метро" и "Т-Маркет" са изсветлили сектора и са извадили търговията на дребно от лоното на сивата икономика. Според други те продължават да плащат невъобразимо ниски данъци на фона на оборотите си и на практика изнасят български капитали чрез милиардите, които българите отделят от доходите си за стоки от първа необходимост.
В същото време със системата си от различни търговски практики и промоции, които свалят под себестойността цените на групи стоки за определени периоди, огромното разнообразие и мощните маркетингови и рекламни стратегии големите вериги на практика са в монополно положение спрямо кварталните магазини и малкото останали на пазара български вериги.
Големите марки предизвикаха притеснения и недоволство сред родния бизнес още с появата си
От инвазията най-много се чувстват ощетени българските производители, които водят перманентна ценова война с хипермаркетите в битката за клиенти. С времето някои от фермерите и преработвателите обаче успяха не само да надвият „хиените“, но станаха техни партньори.
Истината е, че години наред се плащаха високи такси вход, рожден ден и др., промоции, рекламна брошура и т.н., без които българска стока почти не можеше да се нареди на рафта. Под натиска на местния бизнес и с подкрепа на политическо ниво постепенно таксите започнаха да отпадат и все повече български продукти да се търгуват във веригите. Нещо повече - появиха се брандове, под които се предлагат изцяло български месни и млечни продукти, консерви, сладка и др. Даде се простор и на фермерските храни, а с редица кампании и целенасочени политики започнаха да се подпомагат наши стопани, които реализират там продукция.
Въпреки огромните обороти печалбите на най-големите вериги в търговията на дребно далеч не са впечатляващи. Нещо повече -
част от сектора дори реализира загуба в някои години
или плаща данъци колкото квартални бакалии (виж таблицата).
Шампион както по оборот, така и по печалби е немската верига „Кауфланд“, която през 2020 година е имала близо 1,7 млрд. лева приходи и 85 млн. лева печалба (или около 5% от приходите). В периода 2018-2020 компанията е записала три поредни години на плюс в страната (общо над 230 млн. лева), а всяка година оборотите й растат средно с по 100 млн. лева.
Другата верига, която през последните три години винаги е на плюс, е „Лидл“. В този период оборотът на компанията е скочил от 934 млн. лева през 2018-а до 1,3 млрд. лева през 2020 година. Печалбата за този период пък ще е най-малко 70 млн. лева (само за 2018-а и 2019-а; липсват данни от ГФО за 2020-а).
На противоположния полюс са другите две големи вериги, специализирани в търговията на дребно - „Т-Маркет“ и „Билла“, чиито обороти също растат, но за последните 3 фискални години клоновете им в страната работят на загуба. За това обаче има обяснение - „Билла“, които са единствената верига със спад на оборота през 2020 година, стартираха мащабна кампания по обновяването на редица свои магазини, което може да е причината за загубата в размер на 32,6 млн. лева за периода.
„Т-Маркет“ пък сериозно увеличиха бройката на магазините си през последните няколко години, но въпреки това остават с най-малките обороти. Компанията е реализирала и загуби от над 13 млн. лева за 3-годишния период, като едва през 2020 година имаме положителен финансов резултат от скромните 1.3 млн. лева.
„Метро“ изглежда най-постоянната компания на родния пазар. Средният им годишен оборот през последните 3 години варира между 750-780 млн. лева, а печалбата за този период е близо 54 млн. лева.
Три трика за износ на печалба
Почти всяка от големите вериги използва практики, които водят до намаляване на печалбата си в България. Ето петте най-популярни трика:
1. Високи наеми към себе си
Регистрират се дружества, които оперират с имотите, на които са разположени магазините. Фирмите-майки плащат сериозни наеми на своите дъщерни дружества, които също разпределят печалба у нас, но в много по-малки размери.
2. Скъпи маркетингови услуги от чужбина
Обикновено веригите сключват договори за скъпи маркетингови и рекламни услуги с дружества от чужбина, които на практика са свързани с компанията- майка.
3. Доставки на стоки на завишени цени от свързани дружества в чужбина
Така при продажбата на ниска крайна цена на българския пазар печалба у нас не се реализира. Тя е изнесена още при доставката.
Реинвестират у нас 2 до 5% от оборота
Лидл“ стъпва на българския пазар ударно. В един ден - 25 ноември 2010 г., едновременно отварят врати 14 магазина. Днес търговската й мрежа включва 109 обекта в 50 града и два логистични центъра - в с. Равно поле край София и с. Кабиле до Ямбол.
Дъщерните й фирми, която управляват бизнеса у нас, са „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД и „Лидл България“ ЕООД - регистрирани в България, и „Лидл България“ Гмбх - с регистрация в Щутгарт, Германия, притежател на 100% от капитала - на първото дружество. В немските регистри фигурира и „ВЕ-Холдинг“ Гмбх с установен капитал 25 100 000 евро, със седалище в Некарзулм. Във фирменото досие на „Лидл“ е поместен любопитен документ от 2007 г. -официално извлечение за актуалното състояние, според което
„ВЕ-Холдинг“ Гмбх има договор за прехвърляне на печалбите и загубите с „Лидл Щифтунг енд Ко“.
Документът, който красноречиво подсказва за движението на корпоративните парични потоци, е заверен на 21 декември 2020 г. от президента на Окръжния съд в Щутгарт, а на 6 януари 2021 г. - пред Мариела Калоянова, нотариус в Районен съд - София.
От Института за пазарна икономика са извършили анализ за социално-икономическия ефект от дейността на „Лидл България“. Според проучването от всеки 100 лева, похарчени за покупки в търговските обекти на веригата у нас за 2019 г., 24,23 лв. отиват при местни производители, а останалите - за вносни стоки. 4,71 лв. на всеки 100 лева са нетните разходи за компанията за заплати и възнаграждения и това е, след като вече са платени данъци и осигуровки. От своя страна, данъците и осигуровките са 2,45 лв. на всеки 100 лева покупка. Това включва корпоративен данък, социални и здравни осигуровки, данък върху доходите на физическите лица, такса смет и данък сгради. В това перо не се включват акцизите и ДДС. За инвестиции се отделят 5,07 на всеки 100 лева. Нетната печалба на акционерите в компанията се равнява на 3,54 лева от всеки 100 лева покупка.
Анализаторите са изчислили, че за 2019 г. общите приходи от продажби на „Лидл“ се равняват на приблизително 1% от брутния вътрешен продукт на България и около 1,1% от брутната добавена стойност на страната. Във финансовия отчет на „Лидл България“ за 2019 г. четем, че дружеството е реализирало приходи от продажба на стоки в размер на 1 млрд. 144 млн. 492 хил. лв. Брутният марж за същата година достига 25,08% на годишна база, което е по-добър резултат спрямо 2018 г.
През 2019 г. в „Лидл България“ работят около 2700 души. Средната месечна заплата за същата година надхвърля 2100 лева, а средната заплата на заетите в търговските обекти на компанията е в размер на над 1400 лв.
Първият в България хипермаркет "Кауфланд" бе открит през 2006 г. в Пловдив
Към днешна дата групата разполага с 60 хипермаркета в 34 града и с един от най-големите логистични центрове на Балканите в с. Стряма. За 15 години инвecтициитe нa кoмпaниятa y нac възлизaт нa пoвeчe oт 1,4 милиapдa лeвa. В световен мащаб "Кауфланд" държи 1300 хипермаркета в осем европейски държави - Германия, Полша, Чехия, Румъния, Словакия, България, Хърватия и Молдова.
През годините "Кауфланд" стана предпочитано място за пазаруване, за което допринесоха както разнообразието от стоки, така и регулярните промоции, а това донесе положителни резултати, за които говорят цифрите. В последния финансов отчет към 31 декември 2020 г. пише, че „През 2020 г. пазарният дял на групата се е увеличил до 14,5%, финансовият резултат след данъци за 2020 г. е печалба в размер на 87 млрд. и 674 млн. лв. За сравнение, предходната година печалбата е била 78 млрд. и 639 млн. лв.
През 2020 г. "Кауфланд България" беше обявена за най-големия работодател в сектора за модерна търговия. От НАП отчитат, че компанията е един от най-големите данъкоплатци в България със 151 милиона лева данъци и такси през 2019 година, от които местните власти са получили под формата на данъци и такси повече от 3.7 милиона лева. По данни на ДАКСИ за същата година веригата има нетни приходи от продажби в размер над 1,6 млрд. лв., а през 2020 г. те са увеличени на над 1,7 млрд. лв. През 2019 г. в Kaufland са работели 6333 души, които за годината са получили нетни заплати в размер на 112 милиона лева, което е 1473 лв. Година по-късно персоналът на групата е 6225, а изплатените средства за работна заплата и осигуровки са 145 910 000 лв.
В доклад за нетното въздействие на веригата в България пише, че от всеки 100 лв., похарчени в магазините на "Кауфланд", компанията влага 77 лв. обратно в икономиката на страната чрез закупуването на продукти от български фирми. Посочено е също, че през 2019 г. "Кауфланд България" гeнepиpa дoбaвeнa cтoйнocт в бългapcкaтa икoнoмикa в paзмep нa 1,25 милиapдa лeвa, или oкoлo 1,2% oт бpyтнaтa дoбaвeнa cтoйнocт.
Също през 2019 г. оказва финансова помощ на български фермери в размер на над 250 хил. лв., за да се сертифицират по програмата на Световната банка Global G.A.P. Global G.A.Р за добри земеделски практики.
По темата работиха: Станимир Кронев, Мария Петрова
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни