49
Следвайте ни

Четири кризи забавят развитието на Източна Европа

viber icon

Обикновено предсказуемите финансови пазари в Източна Европа внезапно промениха своя курс драстично. Причината е влиянието на разнообразните геополитически и икономически рискове, пред които е изправен регионът. Такъв извод правят икономическите и финансовите анализатори на Ройтерс за страните от бившия соцлагер. 

Четири основни предизвикателства пред Източна Европа се посочват като потенциални блокади, които могат да забавят сериозно икономическия растеж на държавите. На първо място, това са мигрантската криза и обтегнатите отношения между Беларус и Полша. Освен това, регионът отбелязва най-силния скок на инфлацията от началото на новия век. От политическа гледна точка пък допринасят две кризи - тази между държавите (Полша и Унгария) и ЕС, както и вътрешнополитическите в България и Румъния. 

В доклада на Ройтерс се посочва, че инвеститорите отдавна гледат на региона като на хибрид - част от сателитен блок  на еврозоната, който е привлекателен със свръхниски лихвени проценти и по-добрите данъчни ставки, но от друга страна твърде близо до орбитата на влияние на Русия. Анализаторите на JPMorgan пък изчисляват, че предполагаемият дефицит на БВП в Източна Европа ще бъде около 2 до 3 процента за почти всички страни. 

Въпреки това, очакванията са, че следващата икономика, която ще стигне заветната оценка „напреднала“ от Международния валутен фонд, ще бъде в Източна Европа. От последните десет нации, стигнали до групата на "богатите", цели шест са бивши комунистически държави от Източна Европа - Чехия, Словакия, Литва, Латвия, Естония и Словения.

Въпреки че определението на МВФ за „напреднали“ включва качеството на институциите и други субективни фактори, основен атестат остава доходът на глава от населението да минава 17 хил. долара. Сред малцината, наближаващи този праг, единствената голяма нация е Полша с доход на глава от населението над 15 хил. долара. Унгария е крачка напред, близо 16 хил. долара, а Румъния е на няколко места назад с 13 хил. долара. Въпреки това, очакванията са най-рано през 2023 година някоя страна да мине заветните 17 хил. долара.

Берлинската Scope Ratings пък изведе България на преден план в последния си доклад от миналата седмица, според който за кредитния рейтинг на страната ни е ключово да имаме редовно правителство. "Кредитните перспективи на България (с рейтинг BBB+/Стабилен) зависят в значителна степен от създаването на стабилно ново правителство" се казва в доклада. 

Анализаторът добави, че критични фактори, които трябва да се наблюдават сега, са дълголетието на всяко правителство, което ще бъде сформирано, както и способността му да изпълни изискванията на Механизма на обменния курс II на ЕС, като същевременно облекчава социалните вълнения, предизвикани от предполагаема корупция на предишното правителство.

Планът за възстановяване на България пък остава ключов елемент за вдигането на крака на икономиката с отпуснати близо 6,6 милиарда евро безвъзмездни средства, които представляват почти 11% от БВП на страната за 2020 година. Коефициентът на усвояване на финансиране от Евросъюза на България остава сред най-ниските от страните - членки на ЕС в Централна и Източна Европа - едва 60% за бюджетния период на общността 2014-2020 година.

Станимир Кронев

Станимир Кронев

Репортер-редактор - екип "Бизнес"

Станимир Кронев е завършил журналистика в СУ и финанси в ПУ. Участва в създаването на редица културни и развлекателни събития в Пловдив. Публикува в американски издания.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какво е най-важното, което новото правителство трябва да свърши в следващите месеци?