71

Червени линии за минималната заплата! Има ли брод през тях?

Изненадващо за обществено обсъждане беше пуснат проект за постановление на Министерския съвет за увеличение на минималната работна заплата (МРЗ) от 710 лв, на 770 лева. Изненадващо, защото служебните министри заявяваха две неща: че няма да правят политика (а с по-високия размер правят именно това) и че всяко нарастване над сега действащия размер (710 лв.) би натоварил съществено бюджетните разходи.

Оказа се, че това ново предложение е на Министерството на труда и социалната политика и не се приема от Министерството на финансите. На последното заседание на Комисията по бюджет и финанси в късните следобедни часове на 15 декември, четвъртък, при разглеждане на удължителния закон за бюджета, служебният министър на финансите Росица Велкова каза, че държи на 710-те лева поне до 1 юли 2023 г. - откогато може МРЗ да стане 770 лева при наличието на редовен (не удължен) бюджет. Самата тя призна, че предложеният нов размер на МРЗ е на МТСП.

Но освен в МС разнобоят по този важен показатело стават и между т.нар. сооциални пратньори, без каквито и да е изгледи за помирение.

Увеличението от МТСП се стори недостатъчно за синдикатите, определиха го като скандално, обосноваха се защо и показаха, че държат на 850 лева; за бизнеса, които са твърдо против администрирането на МРЗ при какъвто и да е размер, а и на политиците, които в НС вече утвърдиха 850-те лева по искане на БСП от 1 януари 2023 г.

Добрият тон беше изоставен дори и в политическата дискусия за МРЗ, когато един срещу друг се изправиха служебният министър на труда Лазар Лазаров и председателят на БСП Корнелия Нинова, въпреки че и двамата са от левия икономически спектър. В парламентарната комисия по социална политика Лазаров и Нинова твърдо отстояваха позициите си от двете страни на червената линия. Да, техният спор се проведе седмица преди последното предложение на служебния кабинет, но това нищо не променя.

Какво ли остава за професионалната дискусия по темата на различни форуми и на най-високо ниво в Тристранния съвет, където едни срещу други са синдикати и работодатели, а правителството гледа отгоре като по-силния по право, дадено му със закона.

Министър Лазаров е категоричен: 850 лв. е число, което не е договорено от социалните партньори.

Как се стигна до тези 850 лева

Минималната заплата да не може да бъде по-малка от 50 на сто от средната брутна работна заплата за страната за предходните 12 месеца. Това приеха с голямо мнозинство депутатите на първо четене с промяна в Кодекса на труда - след като служебното правителство не увеличава размера с постановление.

Всяка година стойността на МРЗ да се определя до 31 октомври, пише още в законопроекта. Сметката при прилагане на този механизъм даде 850 лева - 50% от средната работна заплата за първото полугодие на 2022 г. (простата сметка показва 841 лева - за обществения сектор). Това би бил и размерът на минималния осигурителен доход. 

 

Средна брутна работна заплата за 2022 г. по месеци

Източник: НСИ

 

След като помагаме на бизнеса с компенсации за 200 лв. за мегаватчас електроенергия, да проявим съпричастност и към работниците и служителите, аргументира се Корнелия Нинова.

Не вдигаме минималната работна заплата, а даваме траен механизъм за определянето ѝ, каза Деница Сачева от ГЕРБ.

Няма как да искаме да станем богати, ако държим заплатите ниски. Това е крайната цел в крайна сметка, смята пък Асен Василев от ПП.

Най-тежкият аргумент е директивата на ЕС за МРЗ от поне 50% от средната брутна заплата.

Синдикатите - естествено доволни от предложението

За нас увеличението на МРЗ на 850 лева е безалтернативно, каза председателят на КНСБ Пламен Димитров. Такъв размер би неутрализирал поне до известна степен нарасналата инфлация, смята синдикатът. Но Димитров поиска още: необлагаем минимум за МРЗ "с цел стимулиране на потреблението и намаляване на неравенствата при доходите за нискодоходните групи". Това засега не минава.

Димитър Манолов, президент на КТ "Подкрепа", възприема този автоматичен механизъм като първа стъпка: след нея можем да уговорим минимални работни заплати по икономически дейности, нещо за което и бизнесът настоява.

"МРЗ също се заработва", а "средната е свинско със зеле"

Работодателските организации са праволинейни в констатациите си, държат на своето.

БСК обяви категоричното си несъгласие с подобен подход за определяне на МРЗ. Ето какво каза председателят на Стопанската камара по БНР Добри Митрев съвсем наскоро: "Хората ще получат повече като число, но в края на следващата година с тези средства ще могат да закупуват по-малко, отколкото сега с настоящата минимална работна заплата".

"Защото това е гориво за инфлацията. Хората ще получават повече като средства, но ще потребяват по-малко, защото цените ще бъдат по-високи."

Работодателите ще бъдат принудени да повишат всички възнаграждения, не само МРЗ и ще влезем в една спирала, от която няма излизане, прогнозира Митрев и попита депутатите откъде ще дойде ресурсът за тези средства.

"Данъкоплатците съгласни ли са това да бъде за сметка на повишаване на данъчната и осигурителна тежест?" Така се ражда дефицит, който ще ни отдалечи изключително много от еврозоната, поясни шефът на БСК.

Така мисли и председателят на Асоциацията на индустриялния капитал в България (АИКБ) Васил Велев. СРЗ се влияе пряко от МРЗ. Получава се "перпетуум мобиле" - всяко повишаване на минималната работна заплата води до повишаване на средната брутна работна заплата, което пък води до последващо увеличаване на МРЗ и така нататък до свършека на света, аргументира се Велев.

АИКБ настоява за договарянето на МРЗ по икономически дейности като резултативна величина на тези преговори - а за национална МРЗ да се приеме най-ниската договорена стойност от преговорите по икономически дейности.

Пред Dir.bg и 3eNews преди година Васил Велев предупреди за измамен ръст на средната заплата в частния сектор. Сега получателите на такава заплата са по-малко и заради това е ръстът. "На практика бяха съкратени нискоквалифицираните работници и служители при кризата. Но общите разходи за труд в индустрията са нараснали само с 1,7%. И тези, на практика същи, разходи за труд, като се разделят на по-малко хора, се получава измамен ръст на средната заплата."

Пред Агенция "Фокус" на 1 ноември Велев е окроввен: "Ние не се борим за минимална работна заплата, ние се борим за високи доходи. "Този, на който му е малка минималната заплата, нека да работи за средна заплата, да работи на две места. Вижте, минималната работна заплата, както всички заплати, не е социална помощ, тя трябва да се изработва".

Ето какво още казва той:

"МРЗ не е подарък, тя трябва да се изработи. И най-правилното решение за минимална работна заплата е тя да се договаря и да е различна за различните икономически дейности. Да се договаря между браншовите организации на същите тези синдикати и браншовите организации на работодателите. Така се процедира в скандинавските страни, в Италия, в Австрия. И там средните доходи на хората са с 60% по-високи от останалата част на Европа, където не се процедира така, а се фиксира една задължителна за всички минимална работна заплата. Това е нашата позиция. За някои браншове тя може да нарасне, за други да нарасне повече, за трети да не нарасне, а за някои даже да се намали. И трябва да се договаря брутна минимална работна заплата и да я сравняваме с медианата заплата, а не със средната, защото медианната заплата е тази, която дава повече информация за получаваните заплати у нас. Средната е свинско със зеле. Докато медианната е тази, която половината хора получават по-малко от нея, половината получават повече от нея - тя е в средата. Средната изкуствена величина. Защото малко хора получават много високи заплати и те издърпват нагоре средната. И хората се питат: "Къде е тази средна заплата, като всички около мен получават много под нея?." (Ще се върнем към медианното предложение на ЕС и въобще към медианната форма.)

Как МТСП аргументира новото си предложение

Повишаването на МРЗ до 850 лева ще повиши дефицита в хазната около един милиард лева, заяви няколко пъти служебният министър на финансите Росица Велкова. Според нея повишаване на МРЗ на 850 лева е изключително висок ръст.

Пред бюджетната комисия на 15 декември Велкова обясни, че прекият разход би бил 630 млн. лева, но заради ефекта, който ще предизвика за близките до минималния размер заплати, които ще тръгнат нагоре, общият разход МФ изчили на около 1 милиард лева.   

"При всяко увеличение на МРЗ с 10 лева салдото на бюджета се влошава с 50 млн. лева. Такъв драстичен ръст на МРЗ никога не е имало, досега повишението е било със стъпка по от около 50 лева. Трябва да има ръст на МРЗ, но не с такава стъпка". 

В доклада си, пуснат с постановлението за обществено обсъждане, министърът на труда Лазар Лазаров обясни, че стойността от 770 лв. съответства на Директивата на ЕС и предложените референтни стойности за определяне на минималната работна заплата като 50% от средната работна заплата и 60% от медианната работна заплата. Средногодишно съотношението между размера на минималната работна заплата от 770 лв. към средната заплата за 2021 г. е приблизително 50%.

При размер от 770 лв. от 1 януари 2023 г. минималната работна заплата ще се увеличи с 60 лв. или ще бъде реализиран ръст от 8,45% спрямо 2022 г. При определяне на размер от 770 лв. за 2023 г. ще се съхрани и доразвие националната практика за определяне на размера на минималната работна заплата както по отношение на използваните статистически данни, така и по отношение на целите за прозрачност и прогнозируемост на действащия механизъм. В аргументацията се допълва, че необходимите средства за повишаване на минималната заплата с 60 лева ще са за сметка на утвърдените разходи в бюджетите на министерствата.

При предлагано 770 лева минималното възнаграждение, чисто в джоба на хората, които го получават ще влязат 641 лева.

Резкият отговор на КНСБ не закъсня. В своя позиция синдикатът отбелязва, че с предложението си кабинетът създава "допълнителна интрига в и без това трудния дебат по темата".

КНСБ подчертава, че за определянето на размера на 770 лв. служебното правителство цитира остарели данни от вече неактуални прогнози, използвани са стари базисни периоди, с цел да се намали максимално евентуалното нарастване на МРЗ. Накрая е направен изводът, че размер на МРЗ от 770 лв. отговаря изцяло на Директивата за адекватните минимални заплати. "За нас подобно твърдение е скандално." Синдикатът припомня, че "страната ни няма актуална тригодишна прогноза точно заради отказ на служебното правителство да внесе Бюджет 2023 с мотива, че то няма правомощията да провежда каквато и да е политика".

КНСБ критикува подходът за сметките, като за база се приема 2021 г., а пък профсъюзът иска отчитане на шестмесечието на 2022 г.

Наред с това, "по данни на НСИ средната годишна работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение за 2021 г. е 18 733 лв. или 1561 лв. месечна заплата. В предварителната оценка на МТСП обаче се борави със средна годишна брутна работна заплата за 2021 г. от 1530 лв. (като за месец декември са включени годишни премии от 83 лв.). Това означава, че не просто се използва остарял базисен период с цел да се намали максимално евентуалното нарастване на МРЗ като функция от разпоредбите на Директивата, но и се използват грешни числа от НСИ", заявяват от КНСБ.

Какво предвижда европейската директива

В средата на септември Европейският парламент прие Закона за минималната работна заплата в ЕС, който трябва да задължи страните членки да "осигуряват достойни стандарти на живот и труд и да насърчават колективното договаряне за заплащането", се казва в прессъобщение на парламента. Директивата (ЕС) 2022/2041 на Европейския парламент и Европейския съвет относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз е от 19 октомври 2022 г.

Определянето на минимална работна заплата остава национална компетентност, но държавите членки ще трябва да гарантират, че националните минимални работни заплати позволяват на работниците да водят достоен живот, съответно като вземат предвид разходите за живот и общото равнище на заплатите, се казва в директивата. При своята оценка на адекватността на съществуващите минимални работни заплати, държавите членки могат да се основат на кошница от стоки и услуги на реални цени, или пък да определят стойността ѝ на 60% от брутната медианна работна заплата и 50% от брутната средна работна заплата.

Всяка страна в ЕС трябва да насърчава колективното договаряне без да се възпрепятства синдикалната дейност, а неговият обхват трябва да е 80%. Всички страни под този процент, сред които и България, ще трябва да изготвят план за действие в подкрепа на колективното договаряне и постигане на този обхват.

Две години (до 15 ноември 2024 г.) имат държавите членки, за да приведат националните разпоредби в съответствие с директивата.

Според БСП на фона на ниските доходи и растящите разходи за живот у нас, няма причина да се чака две години за транспониране на директивата особено в частта й за минималната заплата.

Ще върши ли по-добра работа медианното изчисление?

Писахме го преди година, но не пречи да го повторим. Както е известно от теорията на статистиката, медианата* е средната стойност на група числа, подредени по големина. Тя е числото, което е точно в средата, така че 50% от класираните числа са над и 50% - под нея.

Медианната работна заплата се взема автоматично като число, след като се разгледат от най-високото до най-ниското ниво на заплащане. Медианата разделя заплатите на два диапазона, докато във формирането на средната работна заплата участват всички работни заплати. А пазарът на труда в България е силно диференциран по отношение на заплатите. Най-ниската и най-високата заплата са в пъти повече, като съотношение, отколкото в Германия например, коментира пред БНР преди година Пламен Димитров.

АИКБ обаче подкрепя възможността да се реферира медианната работна заплата (МедРЗ) във варианта МРЗ = 0,6хМедРЗ, а не към средната брутна работна заплата. Медианната работна заплата е по-адекватна - тя не се влияе нито от минималната работна заплата, нито от групите с високи доходи, които повишават средната брутна работна заплата (СРЗ) по несъразмерен начин, посочва се в становището на работодателската организация. 

КНСБ смята, че само определянето на минималната заплата като съотношение 60% от медианната не върши работа, защото националните медиани са много различни и различията се предопределят от характера на разпределението на индивидуалните заплати (медианната заплата се изчислява единствено от индивидуални работни заплати) и степента на тяхната диференциация, включително позиционирането им спрямо средната и медианната заплата.

Из теорията: средна vs. медианна

T. нap. cpeднa зaплaтa ce изчиcлявa нa бaзaтa нa вcичĸи cтoйнocти, ĸoитo ca нaд cpeднитe дoxoди и мoгaт дa пoвлияят нa peзyлтaтa. Зa дa пoлyчитe cpeднaтa зaплaтa тpябвa дa cъбepeтe вcичĸи зaплaти и дa ги paздeлитe нa тexния бpoй. Toвa чиcлo мoжe дa бъдe изĸpивeнo oт oтĸлoнeниятa пopaди cтoйнocти, ĸoитo ca мнoгo пo-виcoĸи или мнoгo пo-ниcĸи oт ocтaнaлитe. Aĸo вcичĸи cтoйнocти (в cлyчaя зaплaтитe) ce пoдpeдят пo гoлeминa, чиcлoтo, ĸoeтo ce нaмиpa в cpeдaтa, e мeдиaнaтa. Πo тoзи нaчин cтoйнocттa нa мeдиaнaтa нe ce влияe oт ĸpaйнocти, нo пoĸaзвa cpeдaтa, ĸoятo чecтo e и пo-peaлиcтичнaтa cтoйнocт.

*Медианата е средната стойност на група числа, подредени по големина. Тя е числото, което е точно в средата, така че 50% от класираните числа са над и 50% - под нея.

Пример

С цел да се намери медианата на 9 числа: 10, 12, 11, 15, 13, 35, 41, 23, 20, първо ги поставяме във възходящ ред, т.е. 10, 11, 12, 13, 15, 20, 23, 35, 41 - средният брой е 15: средното число е 15, като 4 числа са под 15 и 4 числа са над 15.

Ако има равен брой числа: 10, 11, 12, 13, 15, 20, 23, 35 - двете в средата (13 и 15) се събират (13 + 15 = 28) и след това общото число се разделя на 2 (28/2 = 14), което означава, че медианата в този случай е 14.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Кое е любимото ви място за отдих и разходка в Пловдив?