Цакат ли ни мобилните оператори с новите тарифи?

Мобилните оператори у нас сюрпризираха клиентите си с нови тарифи, коригирани с размера на годишната инфлация за 2022 г. Първите повишени фактури започнаха да излизат през февруари. Месец преди това държавата опита с отчаяни ходове да спре поскъпването или най-малкото да го направи по-справедливо за гражданите, но не успя. Припомняме, че според Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) няма законова пречка да се променя месечната абонаментна такса, а Комисия за  защита на потребителите (КЗП) не  изрази ясно крайно решение дали клаузата, на базата на която се повишават цените на месечните абонаментни такси, е неравноправна.

„Искам да припомня, че преди няколко години беше открита наказателна процедура от Европейската Комисия срещу България  за преобладаващо съдържание на неравноправни клаузи в типовите договори и какъвто и да е експертния прочит на клаузата в Общите Условия, позволяваща корекцията на месечната абонаментна такса, има не по малко от 50% аргументи, че тя е неравноправна. Аргумент в тази посока е, че мобилният оператор си запазва правото по собствена преценка да извършва или да не извършва  корекциите на абонаментните планове. Следва да се отчете и фактът, че месечните  абонаментни такси, следващи договори,  сключени във второто полугодие на годината, са с безспорно отчетени инфлационен индекс до момента на сключване на договора и ако един договор е сключен месец октомври, той трябва да бъде индексиран с инфлационния индекс само за месец ноември и месец декември, а не с инфлационния индекс за цялата година“, смята Лилия Недева, бивш депутат от 48-ото НС.  

В качеството й на член на парламентарната Комисия по икономическа политика и иновации в предходното Народно събрание, дамата е присъствала на изслушването на телекомите защо вдигат месечните абонаменти както на физически лица, така и на корпоративни клиенти. Отговори обаче така и не получила, нито били предоставени справки за приходите и разходите на компаниите, за да има обосновка за поскъпването на услугата. „Най-скандалното в случая е, че мобилните оператори получават държавна субсидия, подпомагаща ги, заради повишените  цени на електроенергията. Целта на получаваната субсидия е именно борба с инфлацията. Успоредно с това обаче, телекомите повишават цените на услугите си. И тук вече се поражда въпроса – редно ли е мобилните оператори да продължават да получават държавни субсидии? Настоях КРС и КЗП да се самосезират по случая. КЗП излязоха със становище, че не могат да влияят върху ценообразуването на услугата, но в техните правомощия е да се обяви клаузата за неравноправна. Дори и КЗП да счете, че така записана в Общите условия на мобилните оператори клаузата не е неравноправна и мобилният оператор може да индексира цените на предоставяните от него услуги, с индекса на инфлация за съответната година, то следва да бъде отчетен фактът по какъв начин тази индексация се прилага, спрямо всеки един абонаментен план. И тук, в поведението на мобилните оператори наблюдаваме използване на класическа нелоялна търговска практика, а именно различно повишаване на цените на абонаментните планове, в зависимост от самия абонаментен план. Това повишаване на цените и прилагането му е базирано само и единствено на волята на търговеца, а не съобразно заложеното в Общите условия и при спазване правилата на ЗЗП. Глобата, която може да наложи КЗП на мобилния оператор е от 2000 до 70 000 лева за този вид нелоялна търговска практика, използвана от съответния мобилен оператор, като глобата може да бъде приложена за всеки един ощетен потребител“, пише в своя позиция по наболелия въпрос Лилия Недева.

Тя предлага глобите и санкциите да бъдат определяни от комисия в съответната институция, за да предотвратят корупционни практики от инспектиращите органи, както и да бъдат съобразени с оборота и печалбата на санкционираното лице. „Ние желаем размерите на глобите да имат еднакво възпираща  функция за малките, средните и големите търговци, защото размерът на определената на всеки от тях санкция, ако не бъде диференциран ще доведе до фалити за малките търговци и до липса на възпираща функция за големите такива.“, казва тя. Недева настоява също така търговците, използващи нелоялни търговски практики, да бъдат ясно посочени чрез създаването на публичен регистър. И съответно тези, които са лоялни, да бъдат стимулирани под някаква форма, което по същността си е допълнителна реклама за всеки един от тях.