Борсов коментар: Какво се случи тази седмица и какво вероятно предстои занапред

ЛЮБОМИР ЛАМБРЕВ
инвестиционен консултант при „Юг Маркет
фонд мениджмънт“ ЕАД

Затягането на политиката от страна на Федералния резерв в САЩ ще забави икономиката и ще намали инфлацията, но все още не може да се каже дали ще се постигне "леко приземяване", или ще се стигне до рецесия. Поне такива бяха преобладаващите мнения на повечето анализатори след решението на ФЕД в сряда за увеличаване на основната лихва с 0,75%. След като в четвъртък и Швейцарската централна банка повиши основния си лихвен процент от -0,75% на -0,25% пазарите изглеждат вече сигурни в предстоящата рецесия.

Индексът S&P 500 спадна с 3,2% до 3667 пункта. Това е и

най-ниското ниво от декември 2020 г.

насам. Технологичният индекс Nasdaq Composite се понижи с 3,4% до 10 646 пункта, а за първи път от януари 2021 г. Dow се търгуваше под 30 000 пункта. Проблемът изглежда по-голям, отколкото на централните банкери им се иска да признаят, в общи линии основният проблем е точката в икономическия цикъл, в която се намираме в момента.

Икономистът Хайман Мински твърди, че икономическият цикъл се движи повече от банковата система и предлагането на кредити, отколкото от традиционните отношения между компаниите и работниците на пазара на труда. С други думи, по време на периоди на финансови спекулации, ако те продължат достатъчно дълго, ексцесиите, генерирани от безразсъдна спекулативна дейност, в крайна сметка ще доведат до криза.

Разбира се, колкото по-дълго се случват спекулациите, толкова по-тежка е кризата. Хайман Мински твърди, че има присъща нестабилност на финансовите пазари. Той постулира, че необичайно дълъг цикъл на възходящ икономически растеж ще предизвика

асиметрично нарастване на пазарните спекулации,

което в крайна сметка ще доведе до пазарна нестабилност и колапс. Кризата на „Мински момент“ следва продължителен период на възходящи спекулации, който също е свързан с големи суми на дълга, поет както от инвеститори на дребно, така и от институционални инвеститори. 

В исторически план ФЕД повишава лихвите, за да се бори с инфлацията, като забавя икономическия растеж. Този път обаче ФЕД повишава лихвите, след като краткосрочните фискални стимули надуха търсенето, създавайки инфлационен натиск и скок на заплатите. Дълги години ФЕД нямаше инфлация по време на последователни кръгове от парични интервенции. Трилионите в програмите за изкупуване на облигации наистина

надуха цените на активите и провокираха грандиозно неравенството

в богатството. Въпреки това Q.E. не се превърна в нарастваща ценова инфлация. Това се дължи на факта, че паричните интервенции на ФЕД оставаха задържани на финансовите пазари, вместо да изтичат в реалната икономика. В настоящата инфлационна среда вече не е така.

В бъдеще ФЕД ще трябва да избира между подкрепа на цените на активите и поддържане на стабилност или борба с инфлацията. Това е безнадеждна битка. Ако игнорират инфлацията, за да поддържат цените на активите повишени, инфлацията ще изяде способността на потребителите да поддържат стандарта си на живот.

От своя страна потреблението ще се забави и икономиката ще се свлече в рецесия. По-рационалният подход на този етап изглежда първо инфлацията да бъде пречупена посредством умишлено прекомерно затягане на ликвидността, а оттам - и на потреблението, което ще доведе до сравнително тежка /по историческите стандарти/ рецесия, но ще елиминира риска от навлизане в продължителен период на стагфлация, сходен с този от 70-те години на 20. век.

*Авторът е сертифициран инвестиционен консултант. Представеният анализ е единствено с информативна и дискусионна цел и не представлява инвестиционен съвет и/или препоръка. Както авторът, така и негови клиенти е възможно да притежават един и/или повече от коментираните финансови активи