Следвайте ни

БНБ огласи кога ще се възстановим от кризата

viber icon

Икономическата активност в страната се очаква да достигне нивото си от преди пандемията към средата на 2022 г. Това посочват от БНБ в новото си издание „Макроикономическа прогноза“. В него БНБ актуализира и прогнозата си за икономиката на страната, пише "Труд". 

Спрямо прогнозата от месец юни новите очаквания на Централната банка са за по-малък спад на Брутния вътрешен продукт (БВП) през 2020 г. и по-слаб растеж на икономическата активност в периода 2021–2022 г. Промяната се дължи на по-добрите данни за потреблението на домакинствата, инвестициите и външната търговия спрямо първоначалните очаквания.

През второто тримесечие на 2020 г. в България беше отчетен вторият най-голям в историята на страната спад на реалния БВП (-10% спрямо предходното тримесечие), който е близо до свиването на икономиката през първото тримесечие на 1997  г. (-10,1%).

Същественият спад на икономическата активност бе предизвикан от въвеждането на редица ограничителни мерки срещу разпространението на Covid-19 у нас и в чужбина.

За 2020 г. очакванията на БНБ са българската икономика да се понижи с 5,5%, но в анализа посочват, че има голяма несигурност по отношение на прогнозата поради безпрецедентния характер на икономическия шок. Спадът на БВП през 2020 г. ще се определя главно от свиване на вътрешното търсене и в по-малка степен от негативния принос на нетния износ.

Очакванията са частното потребление да се понижи с 3% през 2020 г. в съответствие с прогнозираното влошаване на условията на пазара на труда, негативните потребителски нагласи и по-ниския реален разполагаем доход на домакинствата.

Засилената несигурност в икономическата среда е предпоставка домакинствата да поддържат по-висок размер на предпазни спестявания, посочват от БНБ. Т.е. хората не харчат, защото не са сигурни какви ще са доходите им след няколко месеца.

По отношение на инвестициите очакванията са техният размер да се понижи с 9,5% през 2020 г. За това ще допринасят влошените перспективи за търсенето на български стоки и услуги, по-слабата натовареност на производствените мощности, свитото потребление на домакинствата и влошеното финансово състояние на фирмите.

През 2020 г. фискалната политика допринася положително за растежа на БВП чрез по-високия размер на националните и съфинансирани от ЕС разходи за правителството, посочват от БНБ. Нетният износ обаче ще доведе до спад на БВП през 2020 г.

Понижението на икономическата активност в основните търговски партньори на България и по-малкият брой поръчки на фирмите от чужбина се очаква да допринесат за спад на общия износ на стоки и услуги с 11% спрямо 2019 г. Що се отнася до износа на услуги (главно туризъм и пътнически транспорт), очакваме спадът да бъде значително по-голям спрямо този при стоките, посочват от БНБ.

Прогнозата за вноса на стоки и услуги през 2020 г. е за спад с 9,1% поради свиване на потреблението и инвестициите.

През 2021–2022  г. прогнозата е за плавно възстановяване на икономическата активност, като БВП се очаква да нарасне съответно с 4% и 3,8%. Икономическата активност се очаква да достигне нивото си от преди пандемията към средата на 2022 г., посочват от БНБ.

За такова развитие ще допринася най-вече възстановяването на частното потребление в условията на постепенно отслабване на несигурността, умерено повишаване на заетостта и растеж на заплатите.

От БНБ допускат, че инвестиции с пари от държавната хазна ще продължат да допринасят за растежа на БВП, подкрепяни от по-бързо усвояване на средствата от ЕС в последната фаза на програмния период 2014–2020 г.

Очаква се възстановяването на частните инвестиции да бъде сравнително по-слабо и техният размер в края на 2022 г. да остане под нивото от края на 2019 г., посочват от БНБ.

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какво първо да построи община Пловдив с парите от заема, който смята да тегли?