Бизнесът отваря сам ковачница за кадри

Наред с ежедневните кризи за цените на тока, забавени доставки и растящи разходи бизнесът от години се бори с непреодолим проблем - липсата на работна ръка. И по-конкретно такава, която е подходяща за нуждите на работодателите. Всъщност в последните години бизнесът е готов да забрави за големите си изисквания и приема какви да е служители, дори такива, които отговарят на един от пет изброени критерии.

И това не е лесно при ниската безработица в България и още по-ниската в Пловдивско, но всъщност трудното започва оттук. За собствена сметка бизнесът обучава кандидатите за конкретната длъжност, отделя ментор от фирмата, който да се занимава единствено с новия служител, и в крайна сметка хвърля милиони в изграждането на собствен обучителен център. Защото проблемът ще се задълбочава и така може да се направи икономия от мащаба.

С всичките недъзи на образователната система у нас се докарахме дотам, че

гимназистите ни знаят много „на хартия“,

но не могат да правят нищо с ръцете си или да накарат ума си да работи на „друга честота“. Това, да кажем, е проблем на училището. Ситуацията не се променя и в университета, където вратите са така широко отворени, че могат да влязат буквално всички абитуриенти, ако искат. В БГ Мама се шегуват, че влизането в детска градина е по-трудно, отколкото във ВУЗ.

Закостенялото преподаване, ретро специалности и дисциплини там също не надграждат кой знае колко върху уменията на студентите.  И така стигаме до феномена младеж, учил електротехника, да не знае къде е фаза нула, а друг, с китап за дърворезбар, да не знае как се държи длето.

Всички искат да бъдат началници,

като стартират кариерата си поне от шеф на отдел. И никой не ще в производството или да си цапа ръцете с машинно масло. Това пък идва от стереотипите в семейството.

Да обърне картинката, от години се е заела индустрията край Пловдив. Защото иска да расте, а няма как това да се случи без работници. Бизнесът прескочи образователната система и си направи своя. В Тракия икономическа зона например имат собствен Център за професионално обучение - „Тракия“, единствен по рода си в България.

„Миналата пролет

60 абитуриенти придобиха сертификат за работа в Тракия икономическа зона

след успешно завършен 2-годишен курс по пневматика, електропневматика, пневматични задвижвания и сензори в пневматичните системи“, припомни Катя Стайкова, изп. директор на клъстер „Тракия икономическа зона“.

Дълго преди това един от първите инвеститори в ТИЗ - „Либхер Хаусгерете Марица“, изгради свой център, за да „кове“ сам собствените си кадри. Компанията обаче стигна и по-далеч. Съвсем скоро покани на посещение ученици... от малките класове заедно с родителите им. За да покаже, че производството не е мръсно, прашно и тежко, а напротив - в голяма степен автоматизирано.  

За другите прийоми на бизнеса за привличане на млади кадри, като платени стажове, стипендии, лични ментори и т.н., знаем от години, но явно се оказват недостатъчни. 

 

 Ромите евангелисти са най-търсени за работа

От Гергана Василева

Членове на евангелистките църкви от ромските махали край Пловдив са най-желаните работници. Това заявиха пред "Марица" предприемачи, които имат земеделски и строителен бизнес в района. По думите им, вярващите роми са дисциплинирани и отговорни. На това мнение е и пасторът на Евангелска петдесятна църква "Христос Спасител" в Перущица Атанас Атанасов.

"Те са християни, съвестни и трудолюбиви хора, които живеят праведен живот. Не пушат, не пият, не крадат и не клеветят", обяснява пасторът, като уточнява, че споделя лични наблюдения. Обяснява, че църквата им не дели членовете по етнос, но ромите евангелски християни, както било правилно да се наричат, са истински работохолици.

Майстори са и ги търсят у нас и в чужбина. В момента близо половината от членовете на църквата са в Германия и Нидерландия именно заради работа в строителството, някои дори изтеглили семействата си, разказа пасторът.

"Успяват, защото са вярващи хора, знаят, че за да живееш добре, трябва да го постигнеш с честен труд. И те го правят. Ако видите домовете им, всичко е направено с техен труд", разказва пасторът и допълва, че в Перущица няма регистрирана кражба от членове на църквата.  

Близо 10 са ромските семейства в църквата на Атанасов и всички до един работят. Повечето от тях са със средно образование. След това започват работа. "Ако бащите им са строители, и те искат да са строители. По-възрастните работят в селското стопанство, като обработват своя земя или пък наемат такава", добавя пасторът.

Попитан дали посещават редовно сбирките, той обясни, че най-големият им конкурент е работата. Когато не са на работа или в чужбина, идват.

Турски дюлгери конкурират нашите майстори

От Даниела Арнаудова

Липсата на добре подготвени кадри е един от сериозните проблеми на строителния бранш и такава е ситуацията от години. За да отговори на тези потребности, местната строителна камара работи по собствен алтернативен модел, който успешно квалифицира младите хора на самите строителни площадки още докато са в училище.

По този модел близо 30 строителни техници се дипломираха в края на 2022-ра след успешно завършен курс в Областното представителство (ОП) на Камарата на строителите в Пловдив. Обучението е насочено към хора от практиката и е по инициатива на Камарата на строителите в Пловдив, Професионалната гимназия по строителство и архитектура в Пазарджик и „БГ алтернатива“.

Още през 2015 г. пловдивският строителен бизнес постави началото на обучението на бъдещите си кадри - като начало бяха обучавани само млади хора. Днес обаче попадат и по-възрастни майстори строители, с опит. „Обучението в камарата е нещо съвсем различно от едновремешното школо, което често приличаше на тоталитарна институция. Напротив, нашите възпитаници са хора от практиката, такива, които идват направо от строителството.

За разлика от учещите в професионалните гимназии, хората, които днес се дипломират в камарата, знаят за какво са дошли, понеже сами плащат обучението си. От 4 години - времето, когато Камарата на строителите в Пловдив стартира тази обучителна дейност, в ОП-Пловдив над 250 души са получили своите дипломи. Днес всички те реално работят единствено и само в строителството", каза за „Марица“ Пламен Иванов, шеф на Строителната камара в Пловдив.

За да запушат дупките на пазара на труда у нас обаче, много строителни предприемачи минаха към „внос“ на чужди кадри. Така под тепетата дойдоха много строители от Турция - заради по-доброто заплащане, въпреки строителния бум в южната ни съседка. „Преди време казах, че без тях сме загубени, но днес съм на коренно различно мнение", коментира Тунджай Гюлер от строителна компания „Герт груп“.

В момента в компанията му няма „вносни работници“. „Вече залагам на работници от България. Дюлгерите от Турция търсят количеството, а не качеството. А и тук идват по-нискоквалифицираните им кадри. Добрите турски строители работят по обекти в Израел, Русия. Така че българските майстори са много по-дисциплинирани и работят качествено“, твърди Гюлер.