Англичанин нае роми в завода си и не съжалява

Преди повече от 12 години семейство Хюз застанали пред една географска карта на Европа, за да изберат къде да инвестират. Търсели подходящото място за втори завод „Уилям Хюз”. Семейният съвет бил единодушен, че мястото трябва да е в Източна Европа, защото евтино се строи, евтино се плаща на работната ръка и данъците не са като в Англия. Изборът се ограничил до България или Румъния. В Румъния тогава корупцията беше на много високо ниво и това се знаеше от всички, разказва Джеймс Хюз. И избрахме България. Така, на пръв поглед случайно, „Уилям Хюз” стана първият завод в Индустриална зона Раковски. Сега бизнесът в България се развива паралелно с този в Англия. Откакто инвестирахме в страната ви, нашият бизнес порасна над три пъти, обобщава Джеймс Хюз. Но не станало толкова лесно.  

В завода за автомобилни части в индустриалната зона работят около 150 души. Толкова между другото са и работниците ни в английското предприятие, вметва инвеститорът на чист български. Но на върха, като оперативни управители, стоят двама англичанин. Ето това много искам да се промени, но има два големи проблема в България. Първият е, че добрите българи бягат в чужбина. А другият е, че много често употребявате думата „не мога”, посочва той. В английския бизнес това словосъчетание отсъства. Това е въпрос на възпитание, манталитет, етика на бизнеса, разсъждава той. И твърдо спазва принципите си дори при възпитанието на собствения си 7-годишен син. Когато той ми каже „това не мога да го направя”, аз му отговарям „не може да не можеш, вероятно не можеш сам и просто имаш нужда от помощ”, дава рецептата Джеймс. Така би трябвало да стоят нещата и в реалния бизнес. По негово мнение тук има струпване на „родени аристократи”, които считат, че все някой им е длъжен с нещо. Просто забравихме, че в днешно време се печели от труд, коментира той.

Когато фамилията Хюз стъпила за първи път в България, се сблъскали с паралелна реалност - няма знаци по улиците, няма асфалт, о, боже, на места нямаше и улици, възкликва импулсивно Джеймс. Но тези неща, както виждате, се оправят, докато проблемът с работниците си остава. В „Уилям Хюз” около 40 души, които си вадят хляба в производството, са роми. Хора като хора, защо натъртвате въпроса си за тях, недоумява Джеймс. Да, работят добре и не, не ни крадат, неуморно повтаря чужденецът. Той им говори на „ти” и те му говорят на „ти”, ние сме едно голямо семейство. Другото е чист расизъм, приключва набързо темата англичанинът. Заплатите на хората, заети на машините, е в размер на две минимални работни заплати.

Има една приказка в бизнеса „имаш персонал, имаш проблем”. Но без тях ние сме нищо, обяснява той. През всичките 12 години в „Уилям Хюз” не се е случвало да закъснеят с плащанията на заплати. Ако стигнеш до момент, в който нямаш пари за тези плащания, просто трябва да затвориш предприятието, категоричен е Джеймс. Преди доста години обаче инвестирал и в малък семеен хотел край Банско. Дошла 2007 година и кризата го опустошила. Наложи се да съобщя на 50% от персонала си, че трябва да ги освободя. И нямаше по-неприятен момент в моя живот от този, обобщава лаконично англичанинът. Сега определя бизнеса с хотела като „игра”, колкото да има къде да се подслони, когато отиде да кара ски, за сметка на производството край Раковски. Това е истинският бизнес. Всяка година семейство Хюз наливат около 1 милион евро в производството си в България. Така базата вече е пораснала до 8 декара,  шест пъти са достроявали завода и през цялото време са инвестирали в модерни машини. Какво ни трябва? Скъпи машини и умни работници, светкавично изстрелва младият англичанин. Работниците, дори и да не излизат готови от университетите, могат да се обучат. Това го прави всеки собственик на компания. Важно е обаче да се промени манталитетът на българската работна ръка, посочва той. Тук определено липсва култура за носене на отговорност.

Компанията „Уилям Хюз” има над 200-годишна история в Англия. Ние нямаме идея да правим бързи пари и после да бягаме, разказва Джеймс. Баща ми кара пежо, аз карам сузуки, но ако българин беше на мое място, вероятно щеше да си купи бентли, разсъждава чужденецът, който определено се чувства като половин българин. И на входа на предприятието му в Тракия икономическа зона се веят както българското, така и английското знаме. Но ако аз карам бентли, работниците няма да гледат с добро око на мен, ще ми завиждат и ще злословят, особено ако нещо в бизнеса куца, връща се отново на показателната тема с автопарка той. В този контекст не пропуска да отбележи, че е меко казано странно властта да се движи с ВИП автомобили. Не сте ли чули, че в Македония със закон е забранено служебните коли на държавата да са по-висок клас от фолксваген пасат, риторично пита той.

„Уилям Хюз” произвежда части за автомобили. Почти всички заводи в Европа зареждат от българското подразделение - Мерцедес, Шкода, Ауди и др. Тук сме позиционирани много по-близко, чисто географски, до нашите клиенти и това  е големият плюс на предприятието в България, посочва Джеймс. И вече, като пловдивчанин, понеже има апартамент в града, посочва, че Пловдив е много позитивен град. Кметът ви Иван Тотев е много активен и градът се развива, дава личното си мнение инвеститорът./Марица.бг