Ангел Вукодинов превърна родното си село в малка Швейцария

Родовата фирма обработва в Драгомир и Съединение близо 15 000 декара земя, дава хляб на 15 семейства

Празник две в едно отбеляза един от пионерите на модерното земеделие след прехода у нас инж.
Ангел Вукодинов. Наскоро той събра близки, приятели и колеги по случай 50-годишния си юбилей и 22 години от създаване на фирмата си Вуки, една от първите у нас, разработила
пазарите със селскостопанска техника с Китай и Русия. Ангел Вукодинов е роден на 15 април 1962 г. в с. Драгомир, обл. Пловдив. Завършил е Строителен техникум в Пловдив и
Технически университет (бивш ВМЕИ) - Варна. Закратко е работил като инженер в бившия обувен завод "Петър Ченгелов", а от 1991 г. се впуска в частния бизнес.
През ноември 2011 г. е избран за председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Семеен, има син и дъщеря.

- Г-н Вукодинов, какво ви мотивира да се впуснете в земеделие точно в годините на разруха на аграрния сектор в България?


- "Вуки" основахме през 1990 г. Тогава бяхме изпълнени с емоции, породени от промените, от това, че всеки ще има възможност да работи честно и справедливо и плащайки съответния дан към държавата и обществото да има полза и за нас. За тези 22 години преживяхме много перипетии. Започнахме с чиста търговия на трактори и резервни части основно от Китай, а през 1991 г. и от Русия. Две години по-късно стартирахме и с допълнителна дейност със скромните 300 декара земя. По онова време българинът мислеше, че по примера на някои съседни европейски държави с малко наследствена от баща си или дядо си земя може да направи някакъв бизнес, но за съжаление разочарованията дойдоха бързо. Видя се, че с малко земя, от една страна, в пазарна икономика трудно се оцелява. От друга страна - при нелоялна конкуренция, дъмпингови цени на стоки, високо субсидирани в останалата част от Европа, разградени дворове на митници и безмитно внасяни стоки, малките производители у нас нямаха шанс. Разрушиха се и преработвателните предприятия, а приватизация бе лошо направена. Ето затова се създаде зърнопроизводството в България. Защото на другите аграрни сектори не бяха дадени шансове. Постепенно увеличихме земите до 6 500 декара. През 2007 г. в моето родно село Драгомир се обяви ликвидация и решихме да вземем там земи, макар и занемарени, все пак тръпката към родното си каза думата. В момента стопанисваме 14 600 декара, от които 6 600 са в Съединение и около 8000 хиляди декара в Драгомир. Много съм горд със земеделието в родното ми село, защото до 2007 г. 90 процента от земята там беше пустееща. Земите на места не бяха отглеждани над 20 години. Сега гледката там е чудна, района превърнахме в малка Швейцария. Окото галят леко хълмистите терени, пресечените долове и жълтите полета с цъфнала рапица. Отвърнеш ли поглед от тях се радваш на все още зелените жита и площите с тъмния чернозем, подготвени за сеитба на пролетници.


- Каква е равносметката ви за 22 в аграрния бизнес?


- Равносметката е, че за 22 години имам един устойчив занаят, който носи удоволствие не само на мен, но и на съдружниците ми. На практика фирмата е семейна и родова, мои съдружници са съпругата ми, сестра ми и зет ми, както и братът на моята съпруга. Доказахме във времето, че можем да работим заедно. В бизнеса е включен и синът ми, децата на сестра ми и около 15 души служители, което също ме изпълва с гордост. През годините преживяхме какви ли не трусове и мутренски истории, нелоялната конкуренция, за която споменах, а липсата на достатъчно държавни грижи в сектора доведе до серия наводнения в района на Съединение. Особено последното през 2010 г. ще помним цял живот. Тогава в един момент си помислихме, че след 20 години труд всичко отива във водите. Все пак успяхме да преживеем този потоп, който ни нанесе огромни материални, но и психически загуби.


- Заради най-големите субсидии зърнопроизводителите станахте трън в очите на останалите в агросектора.


- Субсидиите, както самата асоциация са нашата радост и болка. Радост бяха за момент. Сега са болка, защото в едно сравнително бедно и бих казал озлобено общество думата субсидия предизвиква негативни реакции. Субсидиите безспорно изиграха своята роля за утвърждаване на сектора. Но силата им беше в началото, защото във влизането ни в ЕС като нова страна членка влязохме със сравнително ниски разходи на единица площ. В смисъл, че цените на всички влагани суровини и материали бяха доста по-ниски от европейските цени. Например през 2006-2007 г. себестойността на един декар пшеница беше от порядъка на 65 лева. Тогава всички суровини и материали бяха 2-3 пъти по-ниски от днешните цени. В тази връзка онези субсидии от 14 лева, които получихме през 2007 г. бяха не повече от 25 процента от нашата себестойност. Тази година прословутите 22 лева от Европа и 3 лева от нашия бюджет представлява по-малко от 15 процента. Значи, на пръв поглед субсидиите растат, а делът им пада. Лично аз съм противник на субсидиите, смятам, че пазарните инструменти трябва да движат икономиката . Сега разходите са на европейско равнище.


- Нерешен стои и болният въпрос с акциза за горивата?


- През 2006 г. беше първата стачка на земеделските производители именно по повод акциза. От 2009 г. до сега се борим за нова нотификация, която получихме на 5 декември 2011. Имахме уверение, че от 1 януари всеки производител ще може да получава гориво с намалена акцизна ставка, както е във всички останали 26 страни, членки на ЕС. До момента това не се случва.


- Как тогава скоро отпуснаха пари за горивото на животновъди?


- Това, че в момента се лансира една помощ от 25 милиона лева уж за горива за животновъдите няма как да стане законно. Но явно от аграрното министерство добре са овладели древната римска политика - разделяй и владей и целят да предизвикат конфликт между нас, но това няма да допуснем. За съжаление в последно време срещите ни с министър Найденов не са конструктивни и затова се стигна до протести. След като ЕС одобри нотификацията за горивата той каза: топката вече не е при нас, а в министерство на финансите. Само преди седмица министър Дянков каза, че топката не била и при него, а в парламента. Председателят на комисията по земеделие в Народното събрание г-жа Десислава Танева каза, че топката не е стигнала до нея. Мисля, че се заиграват с целия сектор земеделие. Вместо да го подкрепим и да надградим и останалите сектори, ние в момента казваме: те са много добре, затова карат скъпи джипове. Но никой не гледа колко хиляди декара земя сме облагородили, всяка година раздаваме над 1 млрд. лева рента, като оборотни средства инвестираме над 4 милиарда. Отделно като инвестиционни средства във вид на машини, сгради и покупка на земя сумата надвишава един милиард лева и едва ли в страната има по.-големи инвеститори от нас.


- Не е ли нож с две остриета решението за обратно начисляване на ДДС при търговията със зърнени култури?


- Действително още не сме разрешили проблема с акциза и се задава друг сериозен проблем. България поиска от Брюксел да се въведе нулево ДДС при продажба на зърното. Нямам против, с това ще се пресекат ДДС измамите при износа на зърното. На практика ще продаваме зърно без ДДС, но ще купуваме всичко, което се облага с ДДС и ще чакаме държавата да ни го връща минимум след 4 месеца. Така че при инвестиции над 4 млрд. лв. имаме 800 млн. ДДС и ако минимум една трета от него е задържано, значи от порядъка на 270 до 400 млн. лева сектора ще бъде натоварен допълнително с нуждата от оборотни средства. Заради забавянето на ДДС-то ще се принудим да се снабдяваме със стоки и суровини от ЕС. Всичко това ще създаде проблеми в целия аграрен сектор - ще доведе до намаляване на работни места, плащане на по-малко данъци, а малките производители отново ще се насочат към сивия сектор. Да, необходими са ефективни начини за стопиране на ДДС измамите, но такива, които няма да доведат до подобни негативни резултати. Необходими са диференцирани ставки за нашия сектор и те да са такива, че да не създават големи апетити за измами.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
5 коментара
        Кака Линка

Кака Линка

28.07.2014 | 21:34

Този лъже добре. По-точно съпругата му- възрастни хора се подписват на празни бланки, че тяхната фирма ще ползва земята 1 година, а в същност жена му пише 5-8 години ползване. Но да не забравяме, че Господ вижда!

Отговори
0 0
родата

родата

13.06.2013 | 12:43

той дори и родата не признава.......а пък Драгомир - Щвейцария, много интересно и мгоооооогооооо\nдалеч от истината. Село, което беше първо по развитие в общината в момента е на опашката.\nШвейцария без поминък, без лекар, без училище.........еееее.\n

Отговори
0 0
силата

силата

18.05.2012 | 22:38

не мога да повярвам.СЪЕДИНЕНИЕ ,уверен съм че си от родата!

Отговори
0 0
съединение

съединение

15.05.2012 | 16:06

А ти Швейцарец да не би да искаш да лежиш по цял ден , а друг да ти прави Швейцария. Човекът си има акъл и образование подплатено с много труд и резултата идва.Евала! При това работи честно и почтено с хората.

Отговори
0 0
Швейцарец

Швейцарец

15.05.2012 | 14:28

Де бре,де бре тая малка Швейцария дето си я направил,ама само за себе си!!!

Отговори
0 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?