Ако върнат 2% от данъците в общините, Пловдив ще получи 42 млн.

От Института за пазарна икономика (ИПИ) за пореден път напомнят за идеята част от данъците да се връщат в общините и анализират увеличаването на конкуренцията на местно ниво, която би стимулирала сериозно регионите.

Фискалната децентрализация в България все още е мираж, въпреки че всички основни политически сили включиха идеята за някакво преотстъпване на данъчни приходи на общините. Подобна мярка е в интерес предимно на самите местни администрации и те трябва да работят усилено в тази посока.

ИПИ активно предлага идеята за „задържане“ на 2% от подоходния данък по лична карта в общините. Изчисленията на база брой работещи и нива на възнагражденията във всяка община показват, че този ресурс би се равнявал на близо 850 млн. лв. през 2021 година, който да бъде разпределен между регионите в страната.

За Пловдив сумата, която би влязла в местния бюджет при приемането на подобна мярка, е малко над 42,5 млн. лева - малко под стойността на последния общински заем, изтеглен през миналата година. Подобна сума пък би увеличила собствените приходи на местната администрация с една трета на годишна база.

 Перспективата за подобен ежегоден приход трябва да мотивира администрацията и да я превърне в най-големия радетел на идеята. Положителен знак за Пловдив и областта е и новият областен управител Йордан Иванов, който от години е един от най-големите поддръжници на по-сериозната децентрализация.

На национално ниво очаквано най-големият дял от тези близо 850 млн. лева отиват в Столична община, която ще инкасира с 342 млн. лева повече към собствените си приходи. Това ще е увеличение с близо една втора. Пловдив ще остане пред Варна, където мярката „2 процента от ДОД" ще донесе на местната власт малко под 40 млн. лева, или 28% повече приходи. Четвърто място ще бъде за община Бургас, която ще си докара допълнителни близо 22,5 млн. лева.

И ако за Пловдив и големите градове връщането на 2% от данъците към града ще доведе до още едно перо за увеличение на инвестициите от страна на местната администрация, в съседните ни общини от региона тази мярка е с още по-голямо значение.

Според изчисленията на ИПИ, в община "Марица" биха влезли още 4,1 млн. лева, които биха увеличили собствените приходи с 42%. В Раковски скокът също би бил сериозен - малко под 2,3, или 44% ръст на собствения приход на общината. Мярката „2 процента“ би имала най-сериозно отражение в община Съединение, където потенциално би вкарала поне 1,2 млн. лева ежегодно, което да увеличи събираните от местната администрация приходи с 62%.

На другият полюс е община "Родопи", където връщане на 2% от ДОД биха довели до увеличение на собствените приходи с едва 18% които се равняват на малко над 1,4 млн. лева. С по около 25% ще скочат събираните от администрацията приходи в общините Стамболийски (816 хил. лева), Кричим (303 хил. лева) и Перущица (207 хил. лева).

В тези три общини подобна мярка може да създаде нови индустриални проекти и дори цели зони, които освен реални работни места, с данъците си да вкарват свежи пари в регионите.

Бързата сметка показва, че с подобна мярка местната администрация в Пловдив ще получава по средно 300 лева за всеки работещ под тепетата. За областта пък това значат ежегодно около 60 млн. лева.

Анализите показват, че към момента за всеки 7 лева, похарчени на местно ниво, едва 1 лев е собствен данъчен приход на общината - останалите се покриват от държавни трансфери, европейски субсидии и неданъчни приходи. Липсата на адекватен собствен ресурс и зависимостта от трансфери и субсидии са основен проблем пред регионалното развитие.

Пътят към децентрализацията и оставяне на 1/5 от данъците върху доходите на работещите в местните бюджети е приоритет и за Националното сдружение на общините в Република България, в което към момента Пловдив има сериозна роля, а двама от кметовете от региона са в управителния съвет.

 Моментът изглежда подходящ темата да бъде върната на дневен ред, като сигналите са за сериозна политическа подкрепа, след като „децентрализация“ и „повече свобода на действие за регионите“  присъстваха като акценти в предизборните програми и на четирите партии от управляващата коалиция.

Шест ползи от децентрализацията

В годишният доклад на Организация за икономическо сътрудничество и развитие също е застъпена темата за децентрализацията и ползите от нея, които в дългосрочен план се оказват сериозен двигател за регионите. Ето шест от най-преките резултати, които тя може да донесе:

1. Повишава икономическия растеж

Изследвания на ОИСР откриват ясна положителна връзка между децентрализацията на приходите и растежа. Според тях при 10 процентни пункта увеличение на данъчните приходи за общините се постига 0,1 процентни пункта по-висок икономически растеж.

2. Намалява неравенствата

Изследване на ОИСР установява, че увеличаването на децентрализацията с 1 пр.п. намалява разликата между втората най-богата и средната децилна група от домакинствата с 0,8 пр.п.

3. Подобрява публичните услуги

По-доброто адаптиране към предпочитанията на общността остава една от ключовите причини за децентрализацията. Следователно не е изненадващо, че децентрализацията е емпирично свързана с подобрената ефективност на обществени услуги. Освен това, от засилване на ефективността на разпределението, прозрачността, участието на общността и възприеманата отзивчивост на публичния сектор, фискалната децентрализация може да доведе до по-голям социален капитал под формата на увеличено доверие и сътрудничество.

4. Води до увеличение на продължителността на живот

В здравеопазването изследванията показват, че разходите намаляват и продължителността на живота се увеличава при умерена децентрализация, но обратните ефекти се запазват, след като децентрализацията стане прекомерна.

5. Подобрява образователните резултати

По отношение на образователните постижения анализи установяват, че увеличението с 10 процентни пункта на местните данъчни приходи подобрява резултатите от PISA с 6 процентни пункта, което съответства на средно подобрение с около шест позиции в класацията по държави. Подобна, но по-слаба връзка се установява с други мерки на децентрализация на образованието, като например увеличаване на училищна автономия.

6. Насърчава конкуренцията и инвестициите

По-голямата фискалната автономия на общините позволява пакетът от обществени услуги да бъде избран на местно ниво, като по този начин по-добре съответства на местните предпочитания. Освен това по-високата общинска бюджетна автономия позволява междурегионална конкуренция по отношение на обществените услуги.