Следвайте ни

5 изненадващи неща, които COVID-19 промени в бизнеса

viber icon

Пенсионерите станаха модерни

Пандемията оряза социалния живот на пенсионерите чувствително. Оказва се обаче, че част от възрастните хора бързо са проявили здрав разум и са се отказали доброволно от висенето по опашки за получаване на пенсии и плащане на битови сметки, което пък в добрите времена преди корона кризата си беше истинско преживяване в иначе еднообразното и скучното им битие. Според последния анализ на Райфазенбанк, има немалък ръст на новооткритите сметки за получаване на пенсия. За една година - от март 2020 г. до март 2021 г., увеличението при тази услуга е със 7 на сто спрямо същия период, но година по-рано. Най-активно възрастните хора са откривали сметки през месеците май и юни миналата година, когато се видя, че извънредното положение ще прелее в извънредна обстановка и кошмарът няма да свърши току-тъй. За всяка пенсионерска сметка има опция към нея да се издаде безплатна дебитна карта и месечните пари за старост да се теглят безплатно от над 600 банкомата в страната, посочват от финансовата институция. Всъщност, почти всички банки у нас поддържат такава социална политика към хората от третата възраст. Банка ДСК също не удържа такса при теглене на пенсия от АТМ устройство. Очаквано, най-активни за такава услуга са пенсионерите от големите градове.  

Средната възраст на хората, които получават месечния си доход по сметка в Райфайзенбанк, е 68 г. Делът на жените е по-голям - 56%. Сред потребителите има както хора с определения от НОИ таван на пенсиите, така и такива с минималната за страната пенсия. Средният размер на пенсията, получавана по сметка, е 420 лв, отчитат от банката.

Тази статистика обаче е само един нюанс от общата картина. Почти половината от клиентите на банката със сметка за пенсия редовно плащат и в магазина с карта. Това е другото забележимо последствие от COVID-19 - хората всячески се стремят да ограничат кеша с оглед на това, че парите се считат за едно от най-мръсните и заразни неща, защото минават през хиляди ръце.

Фабриките станаха смарт

Автоматизацията и роботизацията в производството е процес, тръгнал далеч преди пандемията, но с бавни или по-скоро с умерени темпове. Сега обаче работодателите са доста по-уверени, когато вземат решение за мащабни инвестиции в „умни” машини, а не в работна сила. Грубо казано, роботите не боледуват, не вземат отпуск, не мрънкат и нямат искания за по-високи заплати. България заема добро място по отношение на автоматизацията и „Тракия икономическа зона“ /ТИЗ/ е пример за това, защото разполага с едни от най-умните фабрики в Европа - като на „Шнайдер Електрик“ и „Атаро клима“, например. Това е оптимистичното мнение на изп. директор на ТИЗ инж. Пламен Панчев, изразено  на събитието „Tech of Tomorrow”, организирано от Investor Media Group . Той припомни още, че в момента „Интерлинк Груп“ стартира изграждането на завод с висока степен на автоматизация на производството. „В световен мащаб се приема, че средното ниво на количеството роботи на 10 хил. заети в индустрията е от порядъка на 113-114. В Европа е 114. За България този показател е едва 9-10 робота на 10 хил. души“, коментира по време на събитието управителят на FANUC България инж. Христо Гилищаров. Той обаче допълни, че макар на този етап да изоставаме, това може да се приеме като възможност за бъдещо развитие и въвеждане на иновативни решения.

Вместо човек се усмихва Ева

Ковид кризата удари туристическия бранш по много линии, а хотелиерите все още се опитват да намерят различни решения за финансово оцеляване и създаване на сигурност на гостите и персонала си. С помощта на автоматизация може да бъде решен още един съществен проблем в хотелиерството, а именно липсата на желаещи да работят в бранша. Желанието да се учи за хотелиерство преди COVID-19 се беше сринало в Европа, а сега се очаква масово студентите изобщо да не се замислят за кариера в туризма.

В България няколко хотела се автоматизираха, като техните гости имат избора да се настанят онлайн, подобно на пътуването със самолет, или да бъдат настанени от дигиталния рецепционист Ева. На място, от киоск, и им се предоставя дигитален код за достъп до стаята, както и заплащането е онлайн.

Ева, която беше представена в България преди 2 години, всъщност беше създадена с цел да помага на персонала и мениджмънта в натоварени моменти и да дава възможност на служителите да отделят нужното време на гостите си. След настъпването на ковид кризата желанието за пълна автоматизация е инициирано  от хотелиери и ресторантьори. Ева изглежда е изключително полезна и за малки и средни хотели, които имат нужда от 24/7 рецепционист, но оборотите им не го позволяват. Дигиталният рецепционист е рожба на фирмата на популярен пловдивски предприемач - Валентин Гаджонов, и негови партньори.

Посещение при психолог заменя бонуса

Получихте ли коледен бонус през трудната 2020 година? Някои да, други - не, трети далеч по-малко от очакваното. Все още тази практика за стимулиране на добрите служители не е умряла, но вече е кардинално изменена. Covid кризата промени бонусната система на целия пазар на труда в България. Компаниите, които имат финансова възможност за допълнителни стимули към персонала си, вече инвестират в тематични за сезона продукти и подаръци, стана ясно  от проучване на Adecco България, направено преди нова година сред над 100 български и международни компании от секторите ИТ, аутсорсинг, телекомуникации, финанси, търговия и производство, базирани основно в София и Пловдив. 

Оказа се, че коледният бонус миналата година масово не е бил парична сума, а под формата на допълнителен отпуск, допълнителна здравна осигуровка, някаква нова социална придобивка, като програма за консултации с психолог или отворена дискусия за удовлетвореността и страховете на служителите, изброяват от Адеко. Част от работодателите предлагат опцията да заменят картите за спорт, които досега са осигурявали на служителите си, с целево финансиране за закупуване на фитнес уреди за дома. Последното се е наложи заради периодичното затваряне на залите за спорт и далеч по-сигурната среда у дома.  

 Никой не ще да е сервитьор

Сервитьорите се преквалифицираха и влязоха в производството. Заради режима „тази седмица работим, другата - не” келнери и бармани масово смениха професиите си. И ако напускането на точно този персонал все още не е проблем за мениджърите на заведения, то дефицитът на готвачи и обучени рецепционисти наистина става проблем. Готвачите конкретно получават нелоши доходи и именно затова за личните им финанси съвсем не е изгодно да стоят вкъщи заради поредната заповед за затваряне на заведенията и да вземат помощи от държавата, особено ако целият им доход не е на светло.

И в момента има много вакантни позиции за обслужващ персонал по заведенията, при това не само за морето.

Вяра Порязова

Вяра Порязова

Журналист - екип "Бизнес"

Вяра Порязова е завършила „Макроикономика” в ПУ. Има 2-годишна специализация по „Икономическа и политическа журналистика” към ФИСН в ПУ и курс към „Европейски стандарти в медиите”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще гласувате ли на извънредните парламентарни избори през юли?