Битката на суперхраните: Мед и коприва срещу чия и киноа

Екзотичните семена са високоенергийни, ала и родните са източник на ценни вещества

Привърженици на т.нар. суперхрани от Новия и Стария свят водят битка за надмощие. Любителите на познатите ни мед, коприва, спанак, магданоз, орехи, бобови, домати, ябълки се изправиха срещу екзотичните и модни в здравословната кухня чия, киноа, амаранта...

Специалисти по хранене, търговци и народни лечители са разделени на два лагера и се надпреварват да хвалят качествата на едните и другите храни и да печелят любовта на потребителите. Истината е, че всяка една от тях е уникална и има своите полезни свойства. Фактът, че някои от суперхраните, познати от древността, не виреят в  България, не ги прави по-малко достойни за консумация.

Напротив, те могат да се приемат както самостоятелно, така и да се съчетават с традиционните храни, които сме свикнали да слагаме на трапезата си.

В древността чията е била толкова ценена, че е била използвана като разменна монета. Векове наред дребните семена били основна храна на индианците от Югозапада и Мексико. Известна като високоенергийна „храна за бягане”, даваща издръжливост, датира още от древните ацтеки.

Исторически сведения сочат, че воините на ацтеките са преживявали на чиа по време на завоевателните походи. Индианците, които тичали от река Колорадо до Калифорнийския бряг, за да разменят тюркоази за раковини, си носели за из път само семена от чиа. Установено е, че те са богат източник на протеин, калций и бор и най-мощния растителен източник на мастни киселини омега-3.

Доказано е също, че  чията има два пъти повече протеин от другите зърна, два пъти повече антиоксиданти от боровинките,  пет пъти повече калций от млякото, два пъти повече калий от бананите и три пъти повече желязо от спанака.  

Освен хранителните ползи, семената на чията са полезни като друг вид съставка. Индианците и мисионерите са ги използвали да налагат лапа при огнестрелни рани и други тежки наранявания. Раните се налагали със семена от чия, за да се избегнат инфекции и да се ускори оздравяването. Ако поставите едно-две семенца в очите си, те ще ги прочистят и ще ви помогнат, ако имате някаква инфекция.

Родина на киноата е Южна Америка. Тя се води зърнена култура, приличаща на кускус, но е близък родственик на спанака, цвеклото и лободата и има превъзходни хранителни качества. Историята разказва, че киноа е подарък от инките, заедно с картофите и царевицата, които неслучайно я приемали не само за свещена храна и лекарство, но и за слабоалкохолна релаксираща напитка.

Семената от киноа, известни още като златото на инките, се съхраняват в хладилник или фризер, като е препоръчително преди употреба да се измият добре под течаща вода, за да се отмият сапонините, които съдържат. Условията на варене са идентични с тези на ориза, като киноа увеличава обема си до четири пъти.

Киноа може да се консумира и под формата на кълнове, като за целта е необходимо да бъде накисната във вода приблизително 12 часа, след което семената се прехвърлят върху стерилна марля. Така те се превръщат в превъзходна добавка към различни салати или могат да се консумират просто поръсени с балсамов оцет и чесън.

Наричали я "дребен ориз" и се занимавали с нейното отглеждане още преди повече от 5000 години, а засаждането  започвало с хвърлянето на семена от вожда на племето. Днес най-големите производители на киноа в световен мащаб са Перу, Боливия и Еквадор. Неслучайно я наричат "царицата на зърнените култури". С богат хранителен състав и лек орехов привкус, малките зрънца са предпочитана храна. Киноата е единственият природен продукт, който съдържа всичките осем незаменими за човешкия организъм аминокиселини, добър източник на витамини от групата В и Е, богата е на цинк, желязо, магнезий, манган, фосфор. 


Амарантът също е древна зърнена култура, тясно свързана с бита и традициите на хранене на ацтеките. Близък родственик е на виреещите у нас различни видове щир, познати най-вече като плевели. Амарантът е особено ценен, тъй като в него са концентрирани пълноценни растителни белтъчини, балансирани така, както в никоя друга зърнена култура.

Богат източник е на фибри, желязо и калций, а в комбинация с пшеница, царевица или кафяв ориз осигурява пълна гама протеини с добра хранителна стойност. В свежо състояние листата съдържат 2-4% протеин, витамин С (80-200 мг/100 г), каротиноиди (3-5 мг/100 г), както и значими количества калий, калций и магнезий.

Най-често амарантът намира приложение като гарнитура към различни меса, под формата на плънка за различни зеленчуци, като добавка към супи. Успешно може да намери приложение и смлян под формата на брашно, за приготвянето на палачинки, сладкиши и дори като добавъчен продукт в различни безглутенови брашна.

Някои кулинари приготвят пуканки от амарант, които, съчетани със сушени плодове, ядки и мед, образуват превъзходно здравословно мюсли за закуска, подходяща и за най-малките.

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?