Безсмислените възстановки на гражданските ни войни и тиловите им герои

В сряда депутатите ни свалиха от  поста му заместник-председател на Народното събрание социалиста Валери Жаблянов. Защото написа и каза,  че т.нар. Народен съд е бил нещо неизбежно и необходимо в онова военно или следвоенно време.

Вие забелязали ли сте с какъв профил са депутатите и от двете страни на спора, които се занимават с темата за Народния съд? Най-усърдният му разобличител от страна на ГЕРБ е г-н Спас Гърневски. Толкова ли е трудно да се види, че те двамата са еднотипни, макар и противоположни.  

 Нямаме  болната  амбиция да съдим някого персонално. Но хората, които търсят най-лесния и най-безопасен начин да проявят някакъв  закъснял героизъм, вредят. Най-малкото защото раждат безсмислени спорове.

Които отнемат времето и възможностите да се решават актуалните и истинските проблеми.

Ако запитаме най-активните спорещи за жестокостите на фашизма и комунизма какви са или какви биха били техните предложения за мерки за излизане от демографската криза, за спиране на  упадъка в здравеопазването и образованието, за катастрофата в българския спорт и пр., какви мислите, че ще бъдат отговорите им?  

Аз  се осмелявам  да споделя предвижданията си. Ще кажат, че отговорите на тези въпроси трябва да се търсят от тези, които са причинили гореописаните обществени погроми. За управляващите това са наследниците на комунистите, т.е. социалистите. За социалистите това са днешните управляващи и техните предшественици, деклариращи се като десни политици.  

Каква истина  може да се роди от подобни ялови спорове?! След тези спорове се ражда истината, че зад тях се крие  политическата и управленска немощ и на двете спорещи страни и нищо повече.

А това е големият проблем и перспективите за решаването му доста  ни отдалечават от оптимизма. Защото  според  учените решението минава през повишаването на политическата култура на  избирателите. А човечеца, впрегнал последните си силици в оцеляването си, как го виждате да се  заеме с повишаване на политическата си  култура? Особено пък, когато управляващият го елит иска той да е невеж, за да го управлява по-лесно.  

А толкова отдавна в Испания известният с жестокостите си Франко издигна общ паметник на жертвите от двете страни на несравнимо по-жестоката от нашите събития  испанска гражданска война.  

Не зная доколко в Испания пазят някакви добри спомени  за Франсиско Франко, но по света  се тачи идеята  му да погребе под общ паметник и костите, и идеите на непримирими политически противници. Погребал е едно противопоставяне, за да освободи възможностите за решаване на настъпващите други.

Всичко, случило се в историята ни, трябва да се учи в училище, за да се знае. Но как си представяте обсъжданата тук част  от нашата история да се изучава по думите на най-активните по темата днес депутати?!  

За едните партизански глави са рязани и са убивани дечица ятаци, защото фашистите или монархофашистите са жестоки, защото са  фашисти, и това е.

За другите комунистите са жестоки, защото са комунисти, и пак това е.

За повече и по-задълбочено вникване в проблема спорещите нямат гънки.

Да се твърди, че политическите идеи пораждат автоматически жестокостта, е само едно от доказателствата, че политиката е повече необходима, отколкото мръсна работа, но липсват политици със задълбочено мислене.

Може да се прочете, че има хора, склонни към проява на жестокости. Има обстоятелства, които принуждават обикновени хора да проявяват жестокост. Има и теория, според която всеки от нас таи някъде в себе си някаква възможност да проявява  жестокост.  

Мисля, че Клаузевиц някъде в писанията си беше го казал - най-опасното по време на война човешко качество е човещината.  

В морето от умела и не дотам публицистика по темата може да се прочете виждането, че още от началото на миналия век у нас е започнала някаква гражданска  война, която е  избухвала и затихвала  циклично с Войнишкото въстание, Септемврийските събития през 1923 година, после Белия терор през 1925-а, после военните преврати, после антифашистката съпротива, после 9 септември, после 10 ноември…  

По-важното е да се разбере, че при всички тези избухвания, при които политическата борба се ожесточавала  и карабинката измествала бюлетинката, ако ползваме прословутия израз на Янко Сакъзов, са падали жертви. Много жертви, чиято гибел е пораждала амбиции  за отмъщение у близките им, у съидейниците им и най-вече у желаещите да се приближат към новите победители, като показно проявяват жестокост към победените.

Получават се състезания по жестокост! Които ще продължават да хвърлят мрачната си сянка, докато здравият политически разум, доколкото го има, не  забрани на политическите словоблудци да го ползват като тема за упражненията си.

И в по-ранната ни история има примери за братоубийствена жестокост, чието проявление  може да се обясни само и единствено  с дълго трупана жажда за отмъщение.

Може да се прочете, че Баташкото клане на българи християни е извършено от българи мохамедани от Барутин под предводителството на Ахмед ага Барутинлията.

Може да се прочете, че в годините преди въстанието, когато се връщали през Батак от пазар в Пещера, помаците от Барутин били обирани от батачани. Може да се прочете даже, че когато една вечер на Ахмед ага му се наложило след връщане от пазар да пренощува в Батак, батачани  не само го обрали, но и посегнали на жена му.

Доколко това са исторически факти, могат да кажат и докажат само историците, но жаждата за мъст се подхранва и от легендите, дори те са по-силни в това отношение от доказана истина.

И така се е стигнало до най-кървавото и най-позорно братоубийство в новата ни история - Баташкото клане. Опитите да се докаже, че Ахмед ага Барутинлията е действал по заповед на султанското правителство, а след  това то се опитало да прехвърли цялата вина върху него, нито могат да прикрият, нито могат да обяснят причините за дивата жестокост.

И още един пример от книгата на полк. Ангел Вълчев за Тъмръш, селото на помаците, съставили пък под предводителството на Ахмед ага Тъмръшлията  башибозука, окървавил и плячкосал Перущица. По времето на Балканската война през 1912 година, когато българските войски наближават Тъмръш, гузните тъмръшлии, уплашени от  възмездието, избягали в гората, а оттам - в Турция.

Какво правят българите - и християни, и мохамедани - от околните села? Втурват се да грабят изоставеното  имущество и този грабеж е останал в историята като Тъмръшката яма. И като са се прибирали в селата си  и с настървението на ловци със слука са разглеждали най-съблазнителната част от плячката си - бакърените съдове, са констатирали от надписите по тях, че преди време тъмръшлии са ги грабили от техните села.  

 Нека да забравим за днешните  герои от обоза  на инсценираната  гражданска война  и да завършим с нещо за човешката страна на човека в нашата история. Краеведите  пишат, че Ахмед ага Барутинлията е остарял и умрял тук, в Родопите. На старини, почти стопен от лоша  и тежка болест, бил изоставен от всички. Но пратил хабер-молба до Ангел, сина  на  Трендафил Керелов от Батак, когото лично  той е заповядал да опекат жив на шиш,  да го посети в дома му.  

Яхнал коня  си Ангел и се отзовал на молбата на кървавия ага. Заварил  го да гасне в надеждата  си да поиска и получи  прошка.   Доста мислил  Ангел, но легендата твърди, че му простил, дори му пожелал и Аллах да му прости, измил го, поизчистил му къщата и направил така, че да има кой да се грижи за умиращия ага.

Най- жалната, изречена със сълзи на очи, молба на Ахмед ага към Ангел  била  да обещае, че ще дойде на погребението му. За да види дали Аллах му е простил. При мюсюлманските  погребения търкулват увития в платно мъртвец в гроба. И ако тялото падне по очи, това значи, че няма прошка от  Аллах.  

Ахмед ага Тъмръшлията се озовал във вечния си дом не с очи към небето. Въпреки съпротивата на ходжата, християнинът Ангел слязъл в мохамеданския гроб и обърнал  трупа на убилия баща му  и окървавилия селото му.  

Хей, вие, еднотипните, мислили ли сте вече вас кой ще ви обръща в гроба?

ТЕКСТ ДО СНИМКИТЕ: 

Когато Народният съд произнася присъдата на полк. Герман Еленков под одобрителните викове на клакьорите в залата, обвинителят му дава последната дума с натякването: 
- Ето, г-н полковник, народът иска вашата смърт. 
- Върнете ми царя и пистолета и ще видим какво иска народът - отговаря бившият командир на славния 27-и Чепински полк.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?