Бедните в Пловдив намаляха наполовина за 3 години

Не може да се каже дали е заради по-висок стандарт на живот, или понеже по 200 на месец заминават за чужбина

Надя Танева оглавява дирекция "Социално подпомагане" в Пловдив в структурата на Агенцията за социално подпомагане. Има докторска степен след защита на дисертация в ПУ "П. Хилендарски" на тема "Социална интеграция и социално подпомагане на хора с увреждания". 

- Г-жо Танева, непрестанно се говори за икономическия подем на Пловдив и нови работни места. Стават ли по-малко бедните?  

- В статистиката за видове помощи и брой подпомагани има низходяща тенденция. Трудно е да се каже обаче каква е причината. От една страна, всеки ден попълваме документи какви помощи са получавали хора, които заминават за чужбина. На месец през социалните служби в града минават поне по 200 души, които изискват такава справка, нужна за колегите ни зад граница. Поемат предимно за Германия, Франция и Белгия,  90% са от малцинствата. Дали плащаме по-малко помощи, защото пловдивчани намаляват заради емигриращите, или стандартът на живот се е повишил, не може да се каже еднозначно. И двата фактора оказват влияние. Когато издадем документ на заминаващите  какви помощи за какъв срок са получавали, ние спираме тези плащания. По нашето законодателство всички помощи се отпускат само на хора, които живеят в България. След като отидат в чужбина, много семейства се връщат обратно. Или поне децата с майката, а там остава бащата. Обикновено искат да възобновим детските надбавки. Това обаче не може да стане така лесно. Какъвто документ сме издали оттук, подобен те трябва да донесат от социалните служби в съответната държава. Той трябва да удостоверява, че там не са били обект на социално подпомагане, особено по отношение на помощи за деца. Обикновено те нямат такъв документ.

- Вероятно защото заминават именно с тази цел - да използват социалната система там и по време на престоя си са получавали пари.

- Преди години имахме сигнали, че се прави точно това - семейства заминават за чужбина и остават там месец, два, три, за да се възползват от социалната система. В Германия детските добавки се отпускат за срок от 24 месеца. Чувала съм, че са от порядъка на 70-80 евро на дете. Реално  с влизането си в страната българите получават право на тези суми за срок от 2 г. напред. В този случай няма как завръщащите се у нас да ни представят документ, че не са били подпомагани, и получават отказ тук да им се изплащат детски добавки. Това не важи за другите помощи, които се определят според настоящ статус, доходен критерий и задължителното  изискване за регистрация в Бюрото по труда. През 2017 г. в Пловдив 21 000 деца са получавали детски добавки, като са изплатени 12 217 603 лева. Това са семейства с доход до 400 лева на човек.

- Какви промени предстоят?

- От 1 януари детските добавки се увеличават с 5 лв. За едно дете стават 40, за две деца - 90, за три деца - 135 лева. Доходният критерий за пълния размер на помощта остава до 400 лв. на човек от семейството.  Влиза в сила обаче друга промяна - да кандидатстват за детски добавки вече могат и семейства с доход между 400 и 500 лв. Но на тях ще се отпускат 80% от сумите.   Всички хора, които до момента са получавали детски добавки, не е необходимо да подават наново документи, освен ако е изтекъл периодът. Служебно ще бъдат издадени заповеди за коригиране на сумата.  Променят се условията за достъп до целевата помощ за бременност, еднократната целева помощ за първолаци и помощта за отглеждане на дете до 1 г. от неосигурени майки.  Право на тях вече ще имат хора  с доход не до 400, а до 450 лева на човек. През 2017 г. социалните служби в Пловдив са  отпуснали еднократна помощ на 1774 първолачета, като общата сума е 443 500 лв. - по 250 лева на дете.

- До какво ще доведе увеличаването на Гарантирания минимален доход?

- С постановление №305 от 19 декември  на Министерски съвет от 1 януари Гарантираният минимален доход става 75 лева вместо  65. Това е много важно, защото той е база за определяне на размера на всички помощи. Промяната ще доведе до около 8% ръст на сумите.  Това много касае хората с увреждания, които получават тъй наречените интеграционни добавки. От 1 януари парите за транспортни услуги се увеличават от 9,75 лв. на 11,25 лв.  Сумата за ползване на информационни и телекомуникационни услуги нараства от 13 на 15 лева. Същото е и с парите за обучение. При извършено балнеолечение или рехабилитация правоимащите могат да получат до трикратния размер на ГМД, което вече прави 225 лева вместо 195. За диетично хранене и лекарствени продукти ще им се полагат 11,25 лева вместо 9,75. Същата е промяната на сумата, която се дава и за достъпна информация. През 2017 г. в Пловдив са изплатени интеграционни добавки на 30 100 лица, а общата сума е 6,6 млн. лв. Отделно за помощни средства сме дали 3,7 млн. лв. Промяната на ГМД  ще увеличи и месечните помощи.

- Затягането на режима дава ли очаквания резултат? Енергийните помощи например вече се дават по настоящ, а не по постоянен адрес, а при отсъствия от училище се спират не само детските, а и месечните помощи. Какво последва?  

- Отпускането по настоящ адрес доведе до драстично намаляване на дадените енергийни помощи. Причината е, че в етномахалите масово се живее в незаконни постройки, а постоянният адрес е различен. Така хората не могат да получат удостоверение от кметството за настоящ адрес, което да представят в социалните служби, и получават отказ. Съществува и още един казус - живеят в жилище, на което собственика го няма.  В тази ситуация трябва да се издири собственикът, а ако жилището е общинско, да се представи заповед за настаняване от „Жилфонд”. Това също доведе до рестрикции. Така за миналата година са отпуснати помощи за отопление на 4800 лица за общо 1,8 млн. лв. За сравнение - през 2016 г. подпомаганите бяха 8000, а през 2015 г. - почти 10 000. За 3 г. намаляха наполовина. Относно спирането на детските надбавки и месечните помощи на деца, които не посещават редовно училище без причина, още не може да се  проследи ефектът, тъй като мярката е в сила едва от 2 месеца. Досега няма драстична разлика. Засега социалните служби все още не се включват масирано в действията от създадения механизъм за обход и задържане на децата в училище.  Нашата роля ще е ключова най-вече по отношение на тези, които вече са върнати в клас - за да получат те социална подкрепа, не само финансова.  На този етап нямаме сигнали за драстични случаи. Когато влезем в етномахалите, масовото оправдание на семействата е, че нямат пари да пратят децата на училище. Затова от 1 януари влезе в сила и следната възможност: ако класен ръководител установи, че дете не идва на занятия заради липса на тетрадки или обувки, по негово предложение към директора и по предложение на школския шеф към службите за социално подпомагане ние можем да отпускаме детски надбавки в натура с ваучери. Още нямаме такива случаи, ще видим как тази промяна ще проработи. Кой обаче ще следи после дали Гошко ще ходи на училище с тези маратонки, които сме му купили? Или ако сме му дали купони за храна и той пак не посещава занятия, каква рестрикция бихме могли да наложим на родителя?  Крайно време е да се помисли за отговорността на родителите - не само за децата, които не посещават училище, а и за тези с агресивни прояви и поведенчески проблеми. Не само да се питат учители, директори и социални работници: „Вие къде бяхте?”. А да се питат родителите. Защото възпитателният процес започва в семейството и се надгражда в училището. А в нашето общество родителите сякаш прехвърлят отговорността на училището, което не е правилно.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?