4232

Проф. Кузман Гиров: Атеросклерозата е най-честата причина за смърт от инфаркти и мозъчни инсулти

Той е началник на Клиниката по съдова хирургия във ВМА-София

41% от населението над 18 г. страда от хронична венозна болест 

 

Проф. Кузман Гиров завършва Висшия медицински институт в Пловдив през 1977 година. Три  години работи в Ямбол като военен лекар. Началник е на Клиниката по съдова хирургия във ВМА-София, където работи като съдов хирург от 36 години. Започва в клиниката като специализант, асистент, доцент и вече 20 години е неин ръководител. Има няколко специализации във Франция и Швеция. 

 

 

- Проф. Гиров, на какво ниво е съдовата хирургия в България?

- Съдовата хирургия в България вече не отстъпва на нито една друга страна и е на световно ниво. Казвам го съвсем отговорно. Тя е една от най-бързо развиващите се специалности. Ние непрекъснато обучаваме, даваме идеи, следим развитието на специалността, предлагаме начина, по който да се извърши конкретната операция, и т.н.

 

- Много ли са съдовите хирурзи в България?

- Не, сравнително малко хора сме, около 160 души за цялата страна. Проблемът е, че не са равномерно разпределени в страната, повечето са в големите градове. 

 

- Хора на каква възраст най-често страдат от съдови заболявания?

- Повечето пациенти са над 50-годишна възраст, разбира се, има и по-млади. Пушат, не пазят диета, водят нездравословен начин на живот. Всичко това влияе на ранното развитие на атеросклерозата. Това е заболяване, което е най-честата причина за смърт от инфаркти, мозъчни инсулти, ампутация на крайниците. Всичко това е следствие от атеросклеротичните запушвания. Тази наша борба понякога изглежда безнадеждна, защото това е хронично заболяване, но ние успяваме да подобрим състоянието на дадения орган. Тъй като е системно заболяване обаче, после то се проявява на друго място. Тези пациенти, грубо казано, са вечно наши. 

 

- Наследствени ли са тези заболявания?

- Има известна наследственост. Между нас, лекарите, има една максима, че човек е на толкова години, на колкото са кръвоносните му съдове. Има хора, които са на 85 години и в отлично за възрастта им състояние. Те са жизнени, работоспособни и водят пълноценен пенсионерски живот. Има хора на 40 години, които от пиене, пушене, от неспазване на диета, вече имат прекаран инфаркт, инсулт, ампутирани крайници. Артериалната хирургия се занимава с проблеми от върха на черепа до върховете на пръстите на ръцете и краката.

 

- От какво най-често боледуват артериите ни?

- Основно от две неща. Едното е делатативна артериална болест, получена вследствие на разширението на вените. Това са така наречените аневризми, които протичат много дискретно, откриват се случайно, когато човек отиде на лекар и му се наложат изследвания по друг повод. Смъртността при аневризма е над 75-80%, ако в рамките на половин-един час болният не е отишъл при съдов хирург, където да бъде опериран и да му се постави стент. Другата опасност при аневризмите е, че от стените се откъсват тромби, кръвта ги отнася към крайниците и се получават гангрени. Това също е едно състояние, което трябва да бъде овладяно в рамките на няколко часа. Другата форма на атеросклероза, казано на достъпен език, е запушване по хода на съдовете. Когато този процес продължи месеци, години, започват да се уморяват мускулите на краката и на болния му се налага да спира за няколкоминутна почивка. Това е един от сигналите, че трябва да се направи консултация със съдов хирург, който да установи мястото на запушване и лекарят да прецени дали да се постави стент, или да се направи байпас операция.

 

- Къде има центрове по съдова хирургия в България?

- За късмет, пловдивчани имате Катедра по съдова хирургия, с ръководител д-р Чешмеджиева, която вече работи самостоятелно. Там вече се правят както отворени, така и безкръвни операции. Обикновено една такава операция се прави от четирима лекари, на които 4-5 часа буквално им излиза душата. Реанимацията след това е няколко дни. Когато аневризмата не се е спукала, нещата са сравнително по-леки. Вече има и съдови протези, които се поставят през краката, и всички нови методи, които се прилагат и при нас във ВМА.

 

 

- Кои фактори са предпоставка за атеросклероза?

- Причините за атеросклерозата са много. Аз на шега казвам, че човекът, който открие причината за нея, ще стане причина да се открие и лечението, а човечеството ще му дължи една златна статуя в цял ръст. Ама не куха и да дрънка, а масивна и да тежи 3 тона. Защото атеросклерозата е това, което бавно и полека погубва човечеството. На първо място от факторите е начинът и качеството на живот, на работа и хранене. Друг отдавна признат фактор и една от основните причини е тютюнопушенето. Това се отнася и за артериалната хипертония, която също уврежда съдовете. При диабетиците атеросклерозата се развива много бързо - направо галопира. Употребата на прекалено много мазнини, които съдържат тежък холестерол, и още много други фактори, които водят до запушване на съдовете, също играят важна роля, а последствията са много сериозни. Прост пример е, че когато се запуши артерия, която снабдява горни или долни крайници, и не се вземат спешни мерки в най-близката съдова хирургия, където с елементарна операция да се извади този ембол, се стига до ампутация.

 

- Кои са симптомите, които трябва да ни покажат, че имаме нужда от консултация със съдов хирург?

- Най-честата индикация е т.нар. клаудикацио - накуцването, което се появява при натоварване на краката, дори тогава, когато човек тръгне по-бързичко. Ако се качва на тепето и му се налага през 20-30 метра да спира и да си почива, трябва да потърси помощ от съдов хирург. Честа грешка е да се мисли, че причината е от кръста, джипито дълго лекува тези пациенти за дископатия или ишиас и се губи ценно време. Пловдив не може да се оплаче от липса на специалисти, които работят в няколко болници ​- д-р Михайлов от „Пълмед“, в „Света Каридат“ работи д-р Сакакушев - много добър специалист. Има и други. Не е необходимо да се идва непременно в София.

 

- Какъв начин на живот препоръчвате тогава?

- Много млади хора пушат. Аз съм минал през този период и затова съм от най-върлите противници. Докато бях военен лекар, нямах много работа и пушех много. До 29-годишен пушех по две кутии и тогава спрях. Няма човек, който не може да откаже цигарите. Трябва да се правят консултации със съдов хирург при нездравословен начин на живот, заседнал начин на живот, затлъстяване, да има повече движение. При хипертония кръвното да се мери сутрин и вечер. Имал съм куриозни случаи - идва пациентка 120-140 кг и ме пита: „Докторе, от какво ми отичат краката“. Понеже е дама, се чудя как деликатно да й кажа от какво е. Алкохол, кръвно, цигари… това са основните причинители. Иначе, от 50 г твърд алкохол няма да ви стане нищо. Не сме в Америка, където, ако някой пие по една малка бира на ден, да го пращат при анонимните алкохолици.

 

- Разширените вени са много дразнещи за дамите, особено лятото, когато носят по-къси дрехи или се готвят за плаж.

- Да, другите много чести заболявания, свързани със съдовата система, са венозните - разширени вени, хроничната венозна недостатъчност и т.н. Според проучване 41% от населението над 18 г. има в една или друга степен хронична венозна болест, при която разширените вени са само един от симптомите й. Диагнозата е лесна, при нея има и наследственост, която се предава в цели фамилии и това кара много хора да неглижират проблема. При жените най-често се появяват по време на бременността. Затлъстяването, заседналият начин на работа и живот и при тях оказват голямо влияние. 

Заболяването има един нулев и още 6 стадия. Нулевият стадий е, когато видимо няма нищо по краката, няма разширени вени, но в края на работния ден или от обяд нататък краката започват да тежат, да болят. Добре е лечението да започне още от нулевия стадий. Тези заболявания обикновено започва с тежест в краката, по кожата се появяват малки капилярчета, минава се през отоци и се стига до крайния стадий, когато се получават венозни язви. При тях има много съвременни методи за лечение. Ако се започне лечението навреме, повечето процедури са кратки, някои дори траят по няколко минути и още същия ден, след няколко часа, пациентът може да се прибере у дома. Стигне ли се до тежка варикоза обаче, лечението е оперативно.

 

- Казахте, че по време на бременността ги получават много жени. Може ли да се избегне този проблем при тях?

- По време на бременност акушерите ги насочват към специалисти. Обикновено разширените вени при бъдещите майки се получават след 5-ия месец. Искам да успокоя тези жени, че след раждането, до половин година, тези вени се прибират. Съветът ми е, още след първото раждане, като жената спре да кърми, да си направи терапия. 

 

- Кога е добре да се лекуват разширените вени?

- Зимният сезон е подходящ за лечение на разширените вени, а съдовият хирург ще избере кой метод на лечение да приложи според състоянието на пациента. През лятото, след май месец, избягваме да ги правим, освен ако не е нещо спешно, тъй като един месец след процедурите се налага да се носи ластичен чорап. Най-често през лятото оперираме жени, които работят в чужбина и съчетават отпуската с лечението. 

 

- Завършили сте със съпругата си. И тя ли е съдов хирург?

- Тя е лабораторен лекар във ВМА и завежда „Биохимична лаборатория“.

 

 

Да се пребориш за любимата специалност 

Медицината е от онези професии, които обикновено се предават по наследство. И това е така не само в България. Много лекари се шегуват, че професията им е кодирана в детството, когато майката, бащата или и двамата вечер „носят“ миризмата на лекарства и болница у дома. „Лечението“ на кукли и плюшени животинки пък се нареждало до семейните „Домино“ и „Не се сърди, човече“.

Проф. Кузман Гиров е от онези лекари, за които следването на медицина е свързано с желанието да сбъдне бащината мечта.

„Израснах в семейство на работници. Баща ми работеше в ТКЗС-то, а майка ми - в детска градина. Играехме сред доматите и пипера по кърищата на тогавашното село Коматево и имах безгрижно детство. То обаче приключи, когато баща ми загина при трудова злополука и разбрах, че вече аз съм мъжът в къщата. Майка ми трябваше да работи на две места, за да ни издържа, а сестра ми тогава беше само на 11 години. След гимназията влязох за две години в казармата и междувременно кандидатствах медицина. Приеха ме и така сбъднах мечтата на баща ми да стана лекар“, спомня си проф. Гиров.

Още като студент решил, че иска да бъде хирург

През цялото си следване бил в кръжока по хирургия, но и през ум не му минавало да стане военен лекар.

„Бях се подготвил да кандидатствам в новата за онези времена болница в Смолян, защото разбрах, че там има място в хирургичното отделение. В онези времена обаче имаше т.нар. „разпределение“ ​- минаваш на комисия и там решават къде да те пратят. Тъкмо се бяхме оженили с жена ми, с която бяхме в един курс, и аз вече живеех с чувството, че ще съм хирург в Смолян. Застанахме пред комисията и един от тези, които ни разпределяха - д-р Балкански, ми заяви категорично: „Ти и жена ти отивате в Неделино и ще станете педиатри“. Аз обаче упорито твърдях, че ще стана хирург. 

Когато спорът стигна до момента: „Абе, момче, ти не разбра ли, че ще станеш такъв, какъвто кажа аз“ и отговора: „Кой си ти, че ще ми кажеш“, председателят на Държавната комисия ни изгони и каза да се разберем в коридора. 

Тогава представителят на Медицинската служба на Армията ми предложи да постъпя в нея и да стана хирург. Така въпросът се реши за секунди. Естествено, имаше и уловка - работих една година като хирург и след това ме пратиха като лекар в танков полк в Ямбол. Три години газих калта заедно с танкистите по време на учения, но и досега, ако някой ми каже, че е бил танкист, веднага печели симпатиите ми“, спомня си битката за хирургията проф. Гиров. Той обаче не крие, че и в Армията е имало добри неща, още повече че

оттам е тръгнал пътят му към ВМА-София, където работи вече 36 години. 

Началото на кариерата като млад военен лекар

„В Армията това беше хубавото, че има конкурси. Не че и там нямаше връзкари, но се даваше шанс на всички. След три години обявиха конкурс за специалност от ВМА. Спечелих го, взех специалност по хирургия и ме изпратиха във сливенската военна болница, където изкарах като ортопед хирург три години. Там спечелих конкурс за асистент в Клиниката по сърдечносъдова и гръдна хирургия и така през 1986 година се озовах в София. Тук станах асистент, главен асистент, доцент и професор и от 20 години съм неин началник“, разказва професорът. С тъга и уважение си спомня учителя  в професията - проф. Йовчо Топалов.

„Цял живот ще го давам за пример и винаги го споменавам с уважение и признателност. Това е един от най-големите лекари на България. Почина от ​ковид малко преди да навърши 90 години и до края на живота си непрекъснато генерираше идеи, които споделяше. До кончината му сме търсили в сложни случаи и неговото мнение. Той беше не само великолепен хирург, но и възпитател. Учеше ни на важните неща в медицината, но ни даваше и житейски съвети. Винаги е помагал на младите колеги, за всеки знаеше къде са му силните страни и ни насочваше към съответната област. От него научихме, че като дойдат специализантите в клиниката,

целта е не само да вземат специалност, но да станат лекари като всички нас.

Сега аз вървя по неговите стъпки и се опитвам да се държа по същия начин с моите колеги. Част от специализантите при нас са военни, други - цивилни, които, като вземат специалност, отиват в други болници“, вълнува се още при спомена за любимия учител професор Гиров.

За работата на военните лекари в „горещи“ райони няма преки наблюдения. „Бях вече възрастен, когато започнаха мисиите, но мои асистенти ходиха в Афганистан и в съседните държави. Виждате какво става в момента по света. Като станаха промените след 10 ноември, ние мислехме, че човечеството е поумняло, но днешните събития говорят друго. Явно латинската пословица Si vis pacem para bellum (Ако искаш мир, готви се за война) e актуална, както винаги“, смята професорът.

 

 

От първата специализация във Франция се връща с торба съдови протези, които френските му колеги разхищавали 

Проф. Гиров помни специализациите си в чужбина и с това, което е надградил, и с леко комични ситуации.

„Имам няколко специализации във Франция, а в Швеция специализирах поставяне на аортни стентове при аневризми при един от създателите на тези устройства, професор Иванчев, който е българин. Сега прилагаме този метод често в нашата клиника, наши специалисти ходят в Пловдив и Бургас, за да обучават колегите си от тези болници. По отношение на съдовата хирургия след промените нещата не бяха добре в нашите болници, беше много трудно, особено първите 10 години. Няма да забравя първата специализация във Франция през 1993 г. Там специализирах „Аортна хирургия“ и „Хирургия на каротидните артерии“. В нашата професия често се използват  изкуствени кръвоносни съдове, които са много скъпи. Тогава 1 см такъв кръвоносен съд струваше 10 марки. По време на операция гледах как  колегите от Франция отрязват 10 см, колкото им трябват, и останалото го изхвърляха. Тогава помолих един от тях да  оставя излишната част от протезата на масата, а да не я изхвърля в легена. На колегите им беше смешно, но аз се върнах от специализацията с една торба съдови протези на "Гортекс", с които после работихме в болницата. Сега нещата са коренно различни. Всички тези материали вече се покриват от НЗОК, успяхме да се преборим в съдовата хирургия стентовете, които се поставят, съдовите протези и други консумативи да не се заплащат от пациентите. 

Въпреки че отдавна може да си позволи да излезе в пенсия, и до днес проф. Гиров работи по 12 часа на ден - до 15.00 часа е в операционната, а после поема пациентите в кабинета си. От тежката седмица си почива в планината, където ходи на лов или кара ски.

За разлика от родителите си, двете дъщери на професора избират професиите на стоматолог и юрист.

„Може би внучката...“, полусериозно, полу на шега се надява професорът. 

 

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
2 коментара
Този

Този

01.03.2024 | 19:28

Този да не страда от Атеросклероза?

Отговори
0 1
пловдивчанин

пловдивчанин

29.02.2024 | 14:55

Попаднах в съдовата хирургиа и ме ремонтираха за нула време.Направи ми впечатление че всички са стройни като лекоатлети и то над 50г как пък нямаше нито един с шкембе.

Отговори
2 0

Анкета

Как оценявате служебния кабинет "Главчев"?