49

Проф. д-р Янко Илиев: Силата на отровата е в сгрешената доза, българинът не я ползва като оръжие

Клиниката по клинична токсикология към УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД навърши 32 години от създаването си. Това е поводът проф. д-р Янко Илиев, като дългогодишен началник на клиниката, да събере своите колеги на шумно парти на 31 май т.г. Срещата е съвсем скоро, но датата е по-специална за д-р Илиев - тя съвпада с неговия рожден ден. И така празникът е двоен!

 

След повече от 23 000 наблюдавани и 9000 индивидуално проучвани случая, пловдивският топ токсиколог проф. д-р Янко Илиев е категоричен: българинът страда от отравяне, но не познава и не ползва отровата като оръжие.

Отровата е ксенобиотик, който може да увреди здравето и дори да убие човека, но когато е в затворено и пакетирано състояние, то сякаш не е отрова. Понеже не е в контакт с жив организъм. Всяко нещо, което влезе в контакт с човека и е в грешната доза, може да промени здравето му и да въздейства като отрова. И тогава възниква отравяне. Така проф. Илиев обяснява разбираемо „философията“ на думата, която изправя косите на много хора. Според специалиста обаче, в същото време

отрова може да бъде всичко около нас.

„Дори водата, която пием, колкото и да е чиста, когато постъпи в организма при определени условия, може да вреди. Примерно, ако ви се инжектира дестилирана вода в определена доза.

Въздухът също може да стане отрова! Искаме да дишаме кислород, но ако вдишваме чист 100% кислород повече от 18 часа, може да се увреди белият дроб“, казва проф. Илиев, който има над 130 публикации в реферирани списания по света и у нас, участия във форуми по медицина и в създаването на учебници за студентите.

В далечната 1973 година пловдивчанинът завършва Английската гимназия под тепетата. После и ВМИ, където се дипломира като лекар-магистър. Всъщност, решава да стане токсиколог в края на 80-те, когато временно е администратор в Хасковския окръжен здравен отдел, въпреки че обича практическата медицина. Неведомите пътища на семейните задължения го отвеждат в Димитровград, защото „семейството е там, откъдето е жената“. Д-р Илиев за кратко се установява в соцградчето, което е на двата бряга на река Марица.

„Първата ми съпруга е оттам, затова започнах като цехов лекар в циментовия  завод „Вулкан“. Това бе възможно най-ниското ниво в професията, но пък ми стана интересно - отровена среда, вредни условия на труд, опасност във въздуха. 12 лекари преди мен вече се бяха отказали да работят тук“, спомня си той, но пък работи здраво, за да подобри условията и така фабриката

получава приза за успешна здравна политика.

След време д-р Янко Илиев се издига в йерархията и вече поема повече отговорности в здравната система на град Хасково и областта. „В тези години си пуснах мустаци и за респект гледах лошо като Сталин. По цял ден инспектирах здравните заведения в областта. Сладка работа - отиваш в 8 часа на оперативка и в 17 ч. пак се връщаш в дирекцията. Какво правиш през целия де,н си е твоя работа“.

В зората на 90-те обаче д-р Илиев разбира, че се отваря конкурс по професионални болести във ВМИ-Пловдив. „Казах си: Брей, това е моментът да се върна в родния ми град. Всяко връщане по онова време беше с конкурс. Не може току-така да те вземат, трябва да победиш някой друг“, връща лентата назад пловдивчанинът. Знанията и късметът са на негова страна и започва работа под тепетата през 1986 г. в клиниката по професионални болести. Специализира в областта на токсикологията и през 1989 г. така започва кариерата му в тази сложна и противоречива област на медицината. Множество специализации добавят стойност към опита му в диагностиката и лечението на отравянията.

През 1989 година, с още четирима колеги, под ръководството на прекия си ръководител в клиниката, като главен асистент д-р Илиев започва работа в отделението по токсикология към УМБАЛ „Свети Георги“. „Шансът беше уникален - да вляза в света на отровите. Невероятно преживяване - поне за мен. Нищо че професията не ти дава много пари, но ти взема здравето. Времето на 90-те, когато започват промените в България, бяха най-тежкият период за нашите токсиколози. Обществото ни не издържа на прехода, животът беше жесток, хората трудно приемаха промените, трудно се приспособяваха. Тогава имахме много отравяния от целия спектър на клиничната токсикология: с лекарства, фалшифицирани препарати, тежки интоксикации от фалшив алкохол, пестициди, промишлени препарати, отровни гъби, токсични газове, тежки токсо-алергични реакции. Всичко това е в класическия арсенал на клиничната токсикология!“, разказа Янко Илиев.

И още десетки тежки случаи

През 90-те лекарствените отравяния водят класацията в острата клинична токсикология с относителен дял от близо 54%. После процентът им пада значително до 19,76% през 2012 г. Причината?

„Влязоха европейските норми за контрол върху лекарствата, вече не можеше свободно да си купиш в аптеката и психотропни медикаменти. Освен това, цената на лекарствата се повиши значително и хората спряха да трупат запаси в домовете си. Нещата малко по-малко си дойдоха на мястото“, обясни докторът.

Според него, „българите отдавна сме в Европа, що се отнася до характера на отравянията. Случаите у нас силно наподобяват тези в развитите западноевропейски държави и в САЩ. И въпреки това изводът ми е: българинът днес не посяга толкова често и толкова остро към себе си с цел да си навреди!“, обобщава пловдивското светило в токсикологията.

 

Развенчаните митове в практиката:

Не е вярно, че се тровят само лудите

„Работата ми даде шанс да наблюдавам живота и хората през токсичността. Дисертацията ми е изградена върху 10-годишни наблюдения. За това време видях едно интересно развитие на токсичния процес в условията на различни социокризи. Така изградих профила на човека, който се трови. И развенчах няколко мита“, казва проф. Янко Илиев.

Първият мит е, че повечето отравяния се дължат на любовна мъка. „Е, няма такова нещо. Причините са комплексни и различни, примерно от безпаричие. В годините на прехода, в зората на 90-те, българското семейство не издържа теста на разрухата.

Самотниците вдовици и необвързани необичайно, но по-лесно се справиха в прехода. Докато семейните хора не успяха: семейни проблеми, караници, обтегнати отношения. Жените се тровеха по-често с лекарства, а мъжете - с алкохол и отровни пестициди. Няма война, но мъжът се чувства смачкан - животът го мачка. Така смъртността сред мъжете стигна високи нива - след отравяне от пестициди или при злоупотреби с алкохол, когато не търсят навреме медицинска помощ. Отравянето от сода каустик при някои жени е специфично и традиционно извън лекарствените интоксикации. Добре е да се знае, че това е особено мъчително и е болезнена смърт“, предупреди докторът.

Вторият мит е: тровят се само лудите. „И това не е така. Хората с психични отклонения са само 14% от случаите на натравяния в Пловдивския регион. Повечето хора не издържаха заради лоша адаптация в живота - изведнъж прегорял, посегнал и заболял, после излекуван. Обичайно такъв човек не посяга втори път към отровата - такива случаи масово ни заливаха през 90-те.

Българинът обаче не познава отровата като оръжие. По-скоро хората са неспособни да оценят токсикологичния риск“, обясни специалистът. 

Липсата на познания вреди при много и различни случаи. През последното десетилетие зачестяват интоксикациите вследствие от биологичните отрови от жилещи насекоми или от змии, при намаление на инцидентите с отровните гъби, токсичните газове, алкохола и пестицидите.

 

Жените в живота на медика

От 32 години д-р Янко Илиев се радва на топло семейно огнище в компанията на своята съпруга. Тя се казва Снежина и разгадава тайните на сложните генетични изследвания. „Имам прекрасна съпруга, тя е красавица и е с 10 години по-млада от мен.

В първите години беше невероятна, сега е вероятна“, смее се докторът и допълва, че тайната на една двойка е в това да живее хармонично.

Дъщеря му, д-р Ирина Илиева, стана виден стоматолог и днес развива отлична стоматологична клиника със своя предимно женски екип“, уточни проф. Илиев.

 

Когато правиш добро, то ще ти се върне някой ден

Още през 90-те д-р Илиев прозира развитието на наркоманията с първоначално нарастване, значим ръст и неясно развитие. „В наши дни обаче значимите наркотични отравяния намаляха - видимо при това. Но пък XXI век вече има нов сериозен токсикологичен проблем и той обединява „новите епидемии“. Наричат ги с различни имена: от китайската дрога - кошмара на времето, до анаболите, които те вкарват в един илюзорен свят на силата“, изброява  пловдивчанинът. Нерядко има случаи и на екзотични отравяния. Като тези от риба скат или от змии, внесени от далечни дестинации. А и „химията" около нас, в комбинация със стреса, предизвика лавина от алергии.

Ужилванията от пчели и други жилещи насекоми също не са безобидни, напомня проф. Илиев. И разказва случая на жена от пловдивско село - влязъл в топ 5 публикации в света за времето си. Жената, опитен пчелар, е докарана за помощ в токсикологията с над 518 ужилвания и в тежко общо състояние. Тя едва оцелява от тази случка, но впоследствие твърди пред лекарите, че с нищо не е провокирала пчелите. „Случаят е много интересен, но така и не си отговорихме кое е провокирало кротката европейска пчела да ужили така тази женица“, клати глава професорът

И до днес, след пенсионирането си от УМБАЛ "Свети Георги", той приема пациенти в частния си кабинет, в близост до Медицинския университет. Казва, че моралът го задължава да не прави разлика между пациента, който убива детето си, и продавача на дрога, който е болен.

Отговаря и на въпроса всичко това не му ли създава драма. „Създава ми, разбира се. Трябва ти много сила на духа, за да оцелееш в тази професия. И вяра - аз вярвам в доброто. Не съм религиозен човек, но съм вярващ и хаджия. И знам, че когато правиш добро, знаеш, че то може да ти се върне някой ден“.

Въпреки всичко, което е видял, проф. Янко Илиев се е обрекъл да помага на другите. Да се раздава, без да търси голяма финансова компенсация. И още се съревновава със своите колеги, както навремето. Защото само в състезанието се вижда кой е по-добрият.

 

Спасяваш и убиец, когато се наложи

Спомням си за известен затворник под тепетата при първото му натравяне - казва с известна тъга в гласа проф. Илиев. „Беше лош човек, поради ревност отровил детето си. Направил му салата с краставички и я поръсил с калиев нитрат - т.е. тор за растенията, вместо сол. Детето изпадна в тежко състояние, не успяха да го спасят. После бащата също се натрови, понеже го арестуваха. Беше много труден случай. Попадна при мен по време на дежурство, доста труден пациент, но успяхме да го спасим - първия път“. По-късно обаче природата си казва думата: въпросният затворник прави втори опит за самоотравяне, взема отрова в затвора и този път загива въпреки компетентното лечение.

Предполагам, че да спасиш убиец е въпрос на лекарски морал? „Да, мразиш събитието, но искаш или не, той е пациент и го спасяваш. Бих казал така: в медицината клиничната токсикология е спешна и трудна дисциплина!“.

Анкета

Кой е най-добрият изход от политическата криза у нас?