Д-р Николай Станчев: 30% от лечението е човешкото отношение, а останалото е медицина

На по-малко от половин час път от Пловдив - в гр. Стамболийски, се намира Многопрофилната болница за продължително лечение и рехабилитация. За ползите при възстановяването след прекарани инсулти и всякакъв вид фрактури след престоя си в здравното заведение, хората научават случайно от свои познати, които са останали доволни от лечението, което се провежда в него. Реклама няма никъде, тъй като управителят на болницата д-р Николай Станчев, е зает непрекъснато да търси начини за обновяване на апаратурата, ремонти на сградата и обновяване на битовите условия в болницата. За чудесата, които правят с пациентите си специалистите в болницата, „Марица“ също научи от доволен пациент, който след прекаран инсулт, си тръгнал „на крака“ от нея.

В Многопрофилната болница за продължително лечение и рехабилитация работи екип  от 32 души, в които влизат и лаборантите, и администрацията. Малко лечебни заведения могат да се похвалят, че освен лекари, медицински сестри и санитари, за пациентите се грижат и болногледачи, научаваме от управителя Николай Станчев. Това са предимно хора прекарали инсулти и тежки фрактури.

 „Имаме 24-часово покритие на лекар, сестра , санитар, без значение дали е делник или празник. Болногледачите на практика заместват придружителя, от който се нуждаят повечето пациенти. Така болните се обслужват от сутрешното отваряне на очите до заспиването вечер. Започват със сутрешния тоалет, включително интимен, почистване на тялото, обтриване, хранене, ако се налага и с лъжичка в устата. За разлика от придружителя, болногледачът е обучен и всички тези процедури се извършват професионално. Това е много важно, защото често пациентите идват почти неподвижни, с декубитални рани, които изискват специални грижи. Има го и социалния момент – грижейки се своя близък, придружителят не може да ходи и на работа“, обяснява за грижите към пациентите д-р Станчев.

Леглата в болницата са 45, а пациенти идват от цялата страна – Варна, Стара Загора, Хасково. Увеличава се броят на тези, които идват от София. Привлича ги рекламата от уста на уста. „Забелязали сме, че като изпишем някой от Варна, например, след него идват други. Това е най-добрата реклама и оценка за труда ни“, казва лекарят. 

За да е по-комфортно на пациентите, откакто е поел болницата, д-р Станчев не спира да подобрява условията в нея. Първият етаж е напълно обновен и ремонтиран. Подменени са леглата, шкафчетата, подовите настилки.

„Започнахме да реновираме и втория етаж. Аз не искам за пациентите русенски легла, искам ортопедични, специализирани, каквито вече има на първия етаж. Това не е каприз, това е нужно и за физическото, и за психическото възстановяване на пациентите“, категоричен е лекарят. В момента пациентите са по 2-3 души в стая, само в една са 4. Сега работим по въпроса всяка стая да е със самостоятелен санитарен възел. Имаме няколко такива, но искаме така да е във всички. По желание могат да получат телевизори. В столовата има хладилник за пациентите. Храната обаче е хубава и почти не се внася отвън“, разказва за условията в болницата лекарят и допълва, че за хора в тежко състояние, каквито са техните пациенти, е много важно персоналът да е добре обучен и да има човешко, топло отношение, да се отнася с разбиране към пациентите.

„На всеки, който иска да дойде да работи при нас му казваме: 

“Трябва да се грижиш за пациентите така, все едно са твои близки и роднини, които обичаш. Това е много важно за психиката им. В началото всички са стреснати, но после се отпускат и започват да говорят, да са по-спокойни и уверени. 20-30 % от оздравяването на болните е заради добро отношение, а останалото вече е трудът на рехабилитатори, сестри лекари и всички останали. При нас работят и млади хора, с малко опит , но знаещи. Има и такива с 20-30-годишен опит, който предават на по-младите. Така нещата се развиват и вървят нормално и успешно“, споделя опита си шефът на болницата. 

За да се възстановят възможно най-пълноценно пациентите с инсулти и фрактури, изключително важно е как ще се продължи лечението след изписването им от болницата. Повечето не знаят, че първите месеци са най-важни и е добре, дори задължително, да се правят рехабилитации. Ако се „пазят“ като лежат у дома, мускулите атрофират, залежават се и нещата стават все по-трудно. Затова в отделението се приемат с приоритет тежките случаи. За тази цел от няколко години непрекъснато се обновява апаратурата и техниката в залата за физиотерапия.

„ Апаратурата ни е последно поколение, по-голямата част е купувана преди две години. Най-старите ни уреди са отпреди 4 години. Гледаме всичко старо да се обновява, за да е по-прецизно и удобно за пациентите. Правят се процедури с интерферентни токове, нискочестотни токове, магнит, УВ лампи, има комбинирани апарати. Ако имахме минерална вода щяхме да сме СПА център или санаториум. Преди колегите тук не са работили с толкова тежки случаи, защото условията и техниката не са го позволявали“, разказва д-р Станчев. 

Тези, които не могат да се движат, за да отидат в залата за възстановяване, рехабилитаторите обслужват по стаите. Болницата разполага с мобилна апаратура, с която процедурите се извършват на място. Останалите, по-бързо или по-бавничко, отиват в залата за процедури, защото самото ходене до там е също вид рехабилитация. За по-бързото възстановяване спомагат и уредите за лечебна физкултура, с които болните правят различни упражнения за раздвижване.

„Целта е след първия курс на рехабилитация пациентът вече да може сам да се обслужва, да си отваря вратите, да може да се изкачва, да си включва осветлението – т.е. да може на първо време да върши най-елементарните неща. Има хора, които като дойдат не могат да направят и крачка. Тук ги раздвижваме на стълбичката, помагаме им да се качват и слизат, да имат сигурност и опора на перилата. Правим раздвижване на горните и долните крайници при парализи и парези на шведската стена и кушетките с различни приспособления, които да ги облекчават в движението“, разказва за лечението завеждащата на отделението д-р Иванка Димитрова.

За нея управителят на болницата казва:  „Тя е работохолик. И в работата и в личния си живот не спира да работи. Откъде взима тази енергия не знам. На 72 години сама се грижи за къщата си, работи в кабинета за извънболнична рехабилитация, в болницата и винаги е готова да откликне, ако се налага. 

Непрекъснатото развитие на болницата обаче показва, че без началото, поставено от д-р Димитрова и добрите мениджърски умения на д-р Станчев, едва ли би била във вида, в който е в момента. 

А началото е през 1998 година.

Д-р Иванка Димитрова дошла от Военния санаториум в Хисаря. Изпратили я първо по разпределение в гастроентерологично отделение, а когато открили санаториума я одобрили и започнала работа в него. Така минали 22 години.

 „Във Военния санаториум условията бяха различни от болничната обстановка. Там имахме всичко необходимо и много апаратура. Обстановката беше приятна и за пациентите, и за персонала. Имахме калолечение, парафин, ванички за ръцете с парафин, тангентори, перлени вани, добре оборудвана физиотерапия. Всичко беше подредено, с установен ред, всеки си знаеше задълженията и се работеше лесно“, спомня си с носталгия д-р Димитрова. И тогава почти едновременно се разболяват и двамата й родители. 

„Лежаха в две стаи на легло. Майка получи 5 инсулта един след друг – никога не съм я вкарала в болница, нищо не съм взимала от болницата, помощ не съм искала – сама я обслужвах, сама й поставях системите и после ходех на работа“, насълзяват се очите на лекарката. Разбира, че няма как да пътува и да се грижи за родителите си и подава молба за преместване в Стамболийски. След дълго чакане я извикали здравните началници и й казали :“Назначаваме те за физиотерапевт на рехабилитационно отделение към Втора градска болница в Пловдив, което се открива в Стамболийски“. 

„Идваме тук с главния лекар и заварвам една празна сграда. Нищо. Даже легла нямаше. От рая попаднах в нищото. След 2-3 дни дойде линейка, пълна с пациенти, от гр. Кричим. Там затваряха отделението, което беше филиал на Първа градска болница в Пловдив. Приех ги. С тях докараха само легла, няколко медицински сестри и един лекар - д-р Янкулов. И така се започна. По-късно дойде и д-р Методиев. Започнахме тримата – давахме дежурства и в болницата във Вътрешно отделение, и във физиотерапевтичното отделение“. Аз трябваше да създам отделението – да осигуря апаратура, персонал, да  набирам пациенти, които да знаят, че има ново място, където да получат помощ“, спомня си за трудното начало д-р Димитрова.

Отделението се развива постепенно. Първата апаратура им помогнали да закупят от завод „Стефан Кираджиев“. От поликлиниката също им дали нещичко. 

 „Нямаше кабинки, нямаше кушетки, които трябваше да са специални – да не са с метални крака, за да не го хване ток пациента, трябваше шведска стена. Започнаха да помагат доволни пациенти – кой с труд, кой с дарение. Шведската стена ни я направи пациент. Дядо Стоил от Кулатово и жена му баба Стоилка, които бяха тапицери, помогнаха за кушетките. Дадох им мостри да направят окачванията за раздвижване на ръцете и краката.  Карах даже рехабилитаторите с блажна боя да боядисват стени и да премахват дефектите по тях. После започнахме да обособяваме кабинките за процедури. Нямаше електрически табла, защото уредите не можеха да се включват в обикновени контакти. Има си специфика за включване, за да са защитени и апаратурата и пациентите, но и това го решихме. Все гледахме как да стане по-бързичко, по-евтинко.  “, спомня си д-р Димитрова. 

 

По това време лекуват по-леки случаи – без инсулти. Пациентите са предимно със заболявания на периферната нервна система, дископатии, шипове, болки в коленете, раменете, шията, тазобедрените стави, гръбначния стълб … 

„Всичко се случваше постепенно, бавно и с много труд“, спомня си лекарката. Решила, че с увеличаването на работата трябва да надгражда собствените си знания и започнала да се самоусъвършенства с много четене на медицинска литература. Няма да забрави, че най-много й е помогнал методичният ръководител на цяла Южна България - лекарка във Втора градска болница.  Дошла да види как се развива отделението, дала много указания и съвети. 

„Попитах я мога ли да присъствам на главните им визитации и тя прие. Цяла година пътувах всеки четвъртък сутринта. Така си правех графика, че да съм свободна сутринта и заедно с екипа да гледам, да слушам, да се уча.  Гледах през годините как се развива отделението пред очите ми  и затова не мога да се разделя с това място“, казва д-р Димитрова.

Повечето хора от Стамболийски я познават. Търсят я и от околните села, защото я помнят още от началото, когато ги е лекувала за пръв път. И защото знаят, че когато и да отидат, докторката няма да ги върне. В поликлиниката остава докато има пациенти. През лятото й се е случвало да се прибира след полунощ, защото хората пред кабинета й не свършвали. Някои идвали в последния момент, заради други се връщала по средата на пътя. Признава, че не й тежи работата с хората, а бумащината, с която са зарити лекарите през последните години. 

Почива си докато гледа градината с цветя и зеленчуци. Сама полива, плеви, копае или връзва лозите. Няма време дори за телевизия – гледа само новините. 

„В болницата  рехабилитирам пациентите, у дома себе си. Физически и психически се разтоварвам така. До ден днешен ходя с колелото на работа. За мен това е най-добрата рехабилитация и раздвижване.  На по-далечни разстояния ползвам  колата, за да не губя време“, споделя режима си за здравословен живот лекарката.

Радва се, че управител преди шест години станал д-р Станчев. 

„Много е деен и умее да общува с хората, да ги убеди да помогнат на болницата. Ходи, търси спонсори, с кмета се среща и успява. От завод „Монди“ ни помогнаха много за ремонтите и оборудването. Кметът пък съдейства да сменим скъсаните балатуми с ламинат. Така че аз и колегите сме по лечението, той е по организацията и оборудването“, шегува се д-р Димитрова.

Мечтата на двамата лекари е да се направи асансьор, за да могат да настаняват и на втория етаж да се лекуват тежко болни пациенти, които са почти обездвижени. Сега често се налага да чакат да се освободят легла на първия етаж, а на втория са по-леките случаи. Надяват се до  година-две и това да се случи. Големият парк пред болницата със стари дървета също ще изглежда по-добре догодина, а фасадата на болницата ще е по-приветлива, убедени са и двамата. 

 

В Многопрофилната болница в Стамболийски престоят по клинична пътека е 8 дни, което е крайно недостатъчно, както за хората с инсулти, така и за тези с фрактури, категорични са лекарите.  Минимумът за един инсулт е пациентът да се лекува след излизането от болница от 20 дни до един месец. За фрактури – дори 2 месеца. Ако има свободни места, хората, които вече не са по Здравна каса, могат да си плащат за лечението като се предлага пълен пакет. Пълното обслужване с лекари, сестри, санитари, храна, рехабилитация е 60 лева на ден, които се плащат в касата на болницата. И то ако има свободни места, защото с предимство са тези, които идват направо от болниците, пояснява правилата за лечение в болницата управителят д-р Станчев.