Акад. Марин Кадиев: На 80 г. доц. д-р Славчо Димитров е впечатляващ лекар

В последно време, заради липса на кадри, все по-често се говори за лекари и медицински служители, които продължават да работят и след като са достигнали възрастта за заветната пенсия. Правят го не само заради тежките икономически условия в страната, но и защото като медици не могат да оставят пациентите без лекарска помощ. За хирурга доц. д-р Славчо Димитров, доказал се през годините като специалист по лицево-челюстна хирургия, разказва дългогодишният преподавател в Пловдивския университет, председател на Съюза на независимите писатели и директор на Института по български език и литература към БАНИ - акад. Марин Кадиев. 

Убеден съм, че всички български лекари са като лицево-челюстния хирург доц. д-р Славчо Димитров, но аз него познавам, защото ме е лекувал многократно, затова го посочвам като забележителен пример.

Перничанин, завършил стоматология в София, повече от половин век е в Пловдив като преподавател и ръководител на Катедра по лицево-челюстна хирургия в Пловдивския медицински университет, а като пенсионер и сега работи в пловдивската болница „Свети Пантелеймон“ с младежки ентусиазъм и изключителна лекарска активност.

На вид е средно висок, строен, с динамична походка, с посребрени коси и с пъстър благороден поглед, за своите 80 години изглежда поне с 20 по-млад. Защо? Защото прилага усвоеното медицинско познание стриктно и педантично върху своята собствена личност: здравословно хранене - предимно растителна храна; не пуши; близва алкохол само в празнични случаи; на тази възраст - здрави зъби - без пломба дори. Но най-важното - движение, движение - от дома му до работното му място са 5 километра - отиване и връщане са 10 километра всеки ден - в дъжд, сняг, в пек и непоносима горещина половин век изминава този километричен път. За изграждане на този стереотип 

се изисква силна воля, а той я притежава. 

 Улавя безпогрешно изкушенията и съблазните на живия земен живот, но ги преодолява именно в името на човешките ценности в този живот. По душевна нагласа е екстровертен тип - отворен е към хората, обича ги, живее сред тях и им помага безпрекословно навсякъде, където се намира. Има сетива и усеща понякога недоброжелателно отношение към себе си главно от колеги, но професионалната завист не го изнервя, нито го озлобява да търси отмъщение, а го стимулира да помага и на своите опоненти - това е висш хуманизъм, рядко срещан сред интелектуалците у нас. Но той е категоричен, че човекът е преди всичко нравствена личност, и това е неговото предназначение - да твори доброта.

Доц. д-р Славчо Димитров е органически лекар, не можеше да не бъде лекар, и то лицево-челюстен хирург, Вярва, че човешките възможности са неизчерпаеми да преодоляват телесните и душевните страдания, че човешкият организъм може да се справи с всички болести, стига да се открият навреме и да се вземат спешни мерки за тяхното лечение. При него идват хора от цялата страна и от чужбина, и то с обезобразени лица, с големи тумори и израстъци, с деформирани черепи, всяващи ужас, но той ги оперира понякога с часове и ги извайва като скулптор с нова естетическа физиономичност. Това е дарба, божа дарба. Не обича да теоретизира, лаконичен е в приказките, всичко е в практическата му дейност, в ръцете му, в златните му ръце. 

Това са лекуващи, мислещи ръце

Той е човек с вътрешна стабилност, която му позволява при операция да бъде максимално съсредоточен и да прилага иновативна методика и откривателски подходи. И нещо много значимо - неговата проницателна лекарска интуиция го насочва да овладее психически пациента преди операцията, убедително го успокоява и уверява в успеха на оперативното лечение и спестява помисли за бъдещо страдание. Така изявява невероятна отзивчивост към човешката болка и се стреми да внушава психически нейното потискане и преодоляване. И изпитва върховна радост от сполучливата операция - не умора, отегчение или безразличие, а душевна наслада. Това съпреживяване на чуждото страдание го подтиква да търси изход дори от почти безизходни ситуации - такава е неговата човеколюбива човешка природа. При него няма апатия, а жизненост, жизнелюбие струи от елегантната му човешка фигура. И едно професионално нравствено безпокойство го обхваща - винаги ли скалпелът е оптималният вариант, защото всяка операция - и най-леката наглед, крие неизвестност и лекарят отговаря само пред своята съвест за нейното осъществяване. За половин век е направил 25 000 операции - Бог го е закрилял.

 Бездействието най-много го стресира. Взема си отпуск, изкарва 5-6 дни и се връща в кабинета: “Работата ме успокоява, спасява ме. Най-добре почивам, когато работя“, споделя той. Такова работолюбие е уникално за неговите 80 години. С това свое жизнелюбие той оставя незабравими спомени у пациентите си. С това се отличава от много свои колеги. Затова той е изключителен лекар и човек - доц. д-р Славчо Димитров - безподобен пример за подражание в българската медицинска общност.