Защо да изберем 4 района на планиране
- 19:55, 09.05.2018
- 609
- 0
Новото делене на районите за планиране на България е от изключително важно значение за развитието на регионите след 2020 г. В зависимост от него ще се определи както възможността за достъп до еврофондовете в следващия програмен период - 2021-2027 г., така и по-ефективното функциониране на администрацията.
Дискусията е на дневен ред и в тази връзка арх. Белин Моллов - специалист в областта на градоустройството - развива своята концепция за 4 района на планиране в страната. Какви са неговите аргументи?
Този вариант е доразвиване на вариант 2 на междуведомствената работна група. Предлагат се следните промени, съобразени с естествените географски характеристики на територията, историческо и селищно развитие, балансирано разпределение на населението:
1. Дунавският регион се създава от сливането на СЗРП и СЦРП;
2. Черноморският регион се създава от сливането на СИРП и ЮИРП (област Търговище се връща на мястото си в Черноморския регион);
3. Област Благоевград се присъединява към Южния район (Тракийско -Родопски - Пирински), „Зеленото сърце на Европа”;
4. Софийски (Столичен) регион, обединява четирите области - Софийска, София град, Перник и Кюстендил.
По този начин се постига устойчиво, логично, трайно решение, отговарящо както на нуждите на статистиката и установената практика в ЕС, така и на действителните нужди и интереси на местните общности за преодоляване на различията между център и периферия и балансирано регионално развитие. Достатъчно е добре да се познават регионалните планове, да се прегледат текущите в момента междинни оценки на изпълнението на областните стратегии и осъществяването на програмата за целенасочена подкрепа и веднага ще се забележат реалните нужди от промяна.
Този вариант осигурява дългосрочна демографска устойчивост. Дунавският район за планиране се стабилизира на 1 500 000 жители, Черноморският на 1 900 000 жители, Южният на 1 700 000 жители, а Софийският на около 2 милиона жители. При него са отчетени природните дадености, съобразен е с географските характеристики на територията на България, селищната мрежа, центровете на растежа и осите на развитие.
Отчетени са културно-историческите предпоставки, както и съвременните тенденции за развитието на инфраструктурите - европейските транспортни коридори, както и възможностите за осъществяване целите и приоритетите на макрорегионалните стратегии за Дунавския и Черноморския макрорегион и програмите за Европейско териториално сближаване. Има предпоставки за преодоляване на различията и противоречията между център и периферия. София-град, Софийска област, Перник и Кюстендил формират перфектен, компактен планов район с население около 2 милиона жители и богати пространствени възможности за развитие на столичните функции, науката, образованието, високотехнологична икономика, специфично селско стопанство, балнеология, туризъм и рекреация.
ДУНАВСКИ РАЙОН ЗА ПЛАНИРАНЕ
ОБЛАСТИ: Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Велико Търново, Габрово, Русе, Разград, Силистра.
Територия: 34 044 кв. км (30,5%);
Население: 1 708 250 д. (2011) 23,6%; (1 575 064 на 31.12.2016)
Гъстота: 50,18 д./кв. км
Бързо и устойчиво развиващ се регион, интегрална част от дунавското пространство!
През последните десет години в рамките на съставянето на Макрорегионалната стратегия за развитие на дунавския регион (Дунавската стратегия) програмите за териториално сближаване ИНТЕРРЕГ, както и във връзка с подготовката на стратегическите и планови документи на национално, регионални и местно ниво се разработиха много проекти за социално-икономическо и пространствено развитие на СЗРП и СЦРП, поотделно и в единство.
За развитието на транспортната инфраструктура са предвидени мерки за: модернизацията на железопътната, пътната и пристанищната инфраструктура, изграждане на мостовете и фериботните връзки, подобряване на навигационните системи, функционалните връзки, транспортната безопасност и сигурност. Тези мерки са интегрирани в комплексни проекти по трансевропейските транспортни коридори - №7, №4 и №9. Изграждане на автомагистрала „Хемус” и реконструкция на пътищата от магистралата към дунавските пристанища. Развитие и модернизацията на транспортната инфраструктурата по направление Дунав - Черно море.
Приоритетите на района са интегрирани проекти с трансграничен и транснационален характер, насочени към формирането на обща Дунавска туристическа стратегия, развитие на общ дунавски туристически продукт в областта на културния, винения, селския и круизния туризъм.
ЧЕРНОМОРСКИ РАЙОН ЗА ПЛАНИРАНЕ
ОБЛАСТИ: Варна, Добрич, Търговище, Шумен, Бургас, Сливен, Ямбол, Стара Загора.
Територия: 34 286,1 кв. км (30,92%);
Население: 1 683 876 души (2011) 23,43%; (1 985 387 на 31.12.2016)
Гъстота: 57,9 д./кв. км
Икономически стабилен регион в зоната на Черно море, източна врата на България мост към други региони - Каспийския басейн и Централна Азия; привлекателно място за живот, бизнес, отдих и култура
Ефективно участие в Оперативната програма „Черноморски басейн 2014-2020“ за трансгранично сътрудничество, финансирана по Европейския инструмент за добросъседство. Общата цел е да се подобри благосъстоянието на хората в регионите на Черноморския басейн чрез устойчив растеж и съвместни действия за опазване на околната среда. В териториалния обхват на Програмата попадат 10 държави - България, Гърция, Румъния, Турция, Армения, Азербайджан, Грузия, Молдова, Русия и Украйна - с цялата си територия или с региони на ниво NUTS II (или еквиваленти).
Финансовите средства се осигуряват от Европейския инструмент за съседство, Европейски фонд за регионално развитие и Инструмента за предприсъединителна помощ. Общият бюджет на програмата е в размер на 53 942 456,70 евро. Програмата има четири приоритета: „Съвместно насърчаване на бизнеса и предприемачеството в областта на туризма и културата“, „Увеличаване на трансграничните възможности за търговия и модернизация на селското стопанство и свързаните сектори“.
ЮЖЕН РАЙОН ЗА ПЛАНИРАНЕ
ОБЛАСТИ: Пловдив, Хасково, Пазарджик, Смолян, Кърджали + Благоевград.
Територия: 28 814,5 кв. км (26,77%);
Население: 2 173 153 души (2011) 34,1%; (1 736 391 на 31.12.2016)
Гъстота: 60,26 д./кв. км
Използване на споделените териториални предимства, природни и културни богатства за интегрирано развитие на туризма, селското и горското стопанство, науката и технологиите
Развитие на центровете по оста (изграждане на инфраструктурата и пътят) Петрич, Гоце Делчев, Сатовча, Доспат, Девин, Смолян, Ардино, Кърджали, Момчилград, Ивайловград, Любимец, Тополовград, Елхово, Бургас. За Пиринския и Родопския край този път има значение, както АМ „Хемус” за Северна България. Около него като огърлица са разположени общинските центрове, туристически обекти, балнеоложки курорти, ски писти, исторически паметници на културата и прекрасни природни забележителности.
СОФИЙСКИ РАЙОН ЗА ПЛАНИРАНЕ
ОБЛАСТИ: София град, Софийска, Пернишка, Кюстендилска
Територия: 13 850 кв. км (12,4%);
Население: 1 772 645 души (2011) 24,7%; (1 805 023 на 31. 12. 2016)
Гъстота: 128 д./кв. км
Софийският се отличава с по-малка територия, но значително по-голяма гъстота на населението на кв. км. Това е нормално за столичен регион, но разликите биха били драстични, ако изберем софийски район в рамките само на Столична община. Тогава гъстотата на населението в тази регион при население 1,5 милиона би била 1100 д./кв. км, а при население 2 милиона ще скочи на 1500 д./кв. км. Това би било погрешно, небалансирано решение по отношение качеството на обитаване, инфраструктурата и натоварването на природната среда. То не е устойчиво нито от гледна точка на социално-икономическото развитие, нито от екологична гледна точка, нито по отношение на градската среда, инфраструктурите, качеството на обитаване, мобилност и т.н.
Предложеното райониране отговаря на всички изисквания на Регламент 1059/2003 г. по отношение на броя на населението. Има нещо по-важно, това райониране е съобразено с: природо-географските характеристики на територията; исторически и културни особености; целите и приоритетите на европейски, макрорегионални, трансгранични; национални, регионални, местни и секторни стратегически и планови документи; статистическите данни за състоянието и тенденциите в демографското развитие на страната; тенденциите в развитието на сътрудничеството в рамките на балканските страни; очакваните промени през следващия планов период в провеждането на кохезионната политика на ЕС (Благоевградска област би била по-добре ситуирана в Южен регион от гледна точка на подкрепата на структурните фондове на ЕС).
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни