Следвайте ни

Всяка втора обществена поръчка у нас - гнила

Над 700 млн. лева публични средства са разходвани неправилно

Всяка втора обществена поръчка в България през миналата година е била с нарушения. Процентът на поръчките с гафове е над 50%, сочи анализът на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) за 2018 г. Според икономически анализатори това са най-лошите данни за последните пет години.  

Миналата година АДФИ е проверила 1204 поръчки на стойност близо 1.39 милиарда лева. В 614 от тях - за 729 милиона лева, са установени различни неуредици. Като се има предвид, че държавният бюджет харчи над 44 милиарда лева годишно и че ЕС налива също милиарди в България по оперативните програми, това означава, че държавни ведомства и общини харчат неефективно и не по правилата огромни средства на българските и на европейските данъкоплатци.     

Пороците са 4 основни типа: редовно се "пропуска" провеждането на обществена поръчка; вместо истинско състезание се прави пряко договаряне; не се събират различни оферти; средствата се изразходват не по предназначение. Нарушения има във всички фази - от подготовката на документацията, през оценяването на офертите, до осчетоводяването на разходите и изпълнението на възложената дейност, показва анализът на финансовата инспекция. И сферите на нередностите са различни - от строителство и ремонти до доставка на стоки.

Изводите от последния отчет на АДФИ са очевидни - корупционните практики или неграмотността на администрацията водят до щети от над 700 милиона лева, коментира Петя Георгиева от Института за пазарна икономика. Лошите практики се разпростират, вместо да бъдат ограничавани. А с нарастването на парите в държавния бюджет нарастват и злоупотребите, допълва експертът. Наказанията са пренебрежими и поносими за нарушителите - варират от предупреждение и стигат до имуществени санкции, които за 2018 г. са в размер на 0,04% от регистрираните 700 млн. лв. неправилно разходвани средства.

Най-тъжният извод обаче е, че целите, които се преследват, не са постигнати - нито има по-добро здравеопазване, нито по-качествено образование, нито пък по-добра съдебна система. И няма изгледи да има промяна, заключава Петя Георгиева. 

Любопитното е, че държавната агенция е работела в повечето време по сигнали на граждани и юридически лица. Едва след това се нареждат постановленията на прокуратурата.

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?